Когато Такако усеща мъжката ръка да се докосва до задните ѝ части, първата ѝ реакция е, че някой просто се е блъснал в нея - нещо съвсем обичайно за хаоса в сутрешния час пик на токийското метро. Но не това е случаят.
15-годишната ученичка усеща как ръката започва да я опипва и стиска, преди да изчезне в тълпата. Такако така и не разбира кой я е опипал, но в същия ден тя отива разплакана на училище.
Днес вече в средата на 20-те си години младата жена си спомня как в продължение на повече от година тя е подлагана на подобен тип тормоз в метрото, докато пътува за училище. Многократно тя заспива разплакана заради преживяното.
За жените в японската столица това съвсем не е нечувана история. Подобни случаи са толкова разпространени в страната, че за тях има специално име - "Чикан" - сексуално насилие на обществено място, най-вече опипвания в обществения транспорт. По същия начин са наричани и нарушителите, които практикуват подобни актове.
На годишна база само в Япония се извършват хиляди подобни престъпления, но малка част от тях биват разкрити и водят до присъди.
Според Сайто Акийоши, специалист по психично здраве и автор на книга за Чикан, само около 10% от жертвите съобщават за престъплението, като причините за това най-вече са страх и чувството на срам.
Чикан извършителите обикновено се възползват от тълпите и страха на жертвите да не предизвикат сцена. В Япония твърде директното и открито говорене може да се възприеме като грубост и простащина.
Японската полиция насърчава жертвите и очевидците да говорят, но този род сексуални престъпления далеч не са изкоренени. Всъщност даже проблемът е толкова разпространен, че дори правителствата на Обединеното кралство и Канада предупреждават сънародниците си, които пътуват до Япония, за него.
Една от причините за това Чикан да не може да се изкорени толкова лесно, е популярността му в сайтовете за възрастни в Япония и други азиатски страни. Много сексуални хищници записват похожденията си онлайн и продават видеата на специализирани порносайтове или ги качват в тематични групи в Telegram.
Оказва се, че в страните от Източна Азия "Чикан" е една от най-популярните категории порно, като всяка година се публикуват хиляди клипове.
Един такъв сайт е DingBuZhu, в който могат да се намерят видеа от цяла Източна Азия, включително Япония, Южна Корея, Тайван, Хонконг и континентален Китай.
Някои видеоклипове струват по-малко от долар, като периодично сайтът прави специални промоции, които позволяват на потребителите да си поръчват заснемането на конкретни видеа със сексуални злоупотреби.
Има група в Telegram с 4000 членове, които споделят съвети как да сексуално малтретират жени.
И в сайта, и във въпросната група едно име успява да изпъкне на преден план като "гуру" за общността на Чикан - "Чичо Куи". Въпросният потребител е отговорен за десетки клипове с насилие над жени, а профилът му в Twitter, където го следват над 80 хил. души, разпространява предимно тийзъри от видеата, които предстои да бъдат качвани в порно сайтовете.
Разследване на "Би Би Си" си поставя за цел да открие кой е този човек, който паразитира върху женското страдание и насилието на жени.
Първата следа, по която поемат журналистите, е оставена в Telegram групата, където един от администраторите се хвали публично, че е участвал в един от клиповете на "Чичо Куи", като двамата са опипвали жена в метрото.
Снимките, които админът качва, показват конкретна локация, която е разпозната от разследващия екип - метростанция Икебукуро в Токио. Заедно с още други следи журналистите стигат до извода, че Чичо Куи живее в японската столица.
Към един от сайтовете за Чикан например е посочен PayPal акаунт за покупка на клипове, който работи в японски йени. Въпросният акаунт е свързан с имейл адрес в Gmail, с помощта на който репортерите стигат до самоличността на китаеца Ноктис Занг - 30-годишен музикант, фронтмен на метъл група, наречена The Versus, който живее в Токио.
В социалните медии Ноктис поддържа бляскав имидж на рок звезда, но зад него се крие мрачна страст към насилието над жени.
В една публикация на фотографа на The Versus в китайската социална медийна платформа Weibo от началото на 2022 г., той твърди, че фронтменът заедно с друг член на групата - Лупус Фу, се занимават със създаването на порно сайтове.
Нещо повече - от снимките на фотографа репортерите на "Би Би Си" успяват да открият, че Ноктис е пряко свързан с администрацията на поне един от сайтовете за Чикан, които медията проследява в разследването си. Затова и те се хващат здраво за следата, изпращайки под прикритие един от своите колеги мъже.
Журналистът се представя като Иън - британец, който е изпратен в Източна Азия от компанията си, оперираща в развлекателния жанр, за да търси свежи таланти. Той се среща с Ноктис в един от луксозните барове на Токио, уж за да си говорят за музика, но постепенно разговорът им се разчупва и стига до темата за секса.
Когато Иън казва, че компанията му се е занимавала и с филми от индустрията за възрастни, китаецът започва да проявява нескрит интерес.
Двамата се срещат още няколко пъти, като Ноктис дори кани британеца на рождения си ден. Там той се запознава и с другия член на групата, споменат от фотографа - Лупус Фу, който също е от Китай, а в Япония учи социология.
В разговор там Ноктис споделя, че има "известен опит" в порното благодарение на свой приятел - "Маоми", който имал създадени свои порно сайтове със "съдържание от метрото".
Оттам показват един от следените от "Би Би Си" сайтове с Чикан клипове, потвърждавайки, че човекът, който ги държи, е в кръга на двамата китайци.
"В Китай сексът е най-потискан. Някои мъже са много перверзни, те просто искат да видят как жените биват чукани", коментира Ноктис, докато обяснява за това как работи бизнесът зад сайта.
Лупус казва, че той отговаря за популяризирането на клиповете със сексуално насилие в Twitter, докато Ноктис работи за генерирането на подобни видеа. Той е качил в сайта над 5000 видеоклипа. Той и Лупус получават по 30% от всички печалби от поръчката на клипове, докато останалото отива за Маоми.
Лупус също казва, че може да помогне на Иън да се свърже с Маоми, ако иска да пробва да инвестира в този вид бизнес.
По думите на Ноктис и Лупус въпросният Маоми бил много затворен и на моменти дори откровено параноичен, когато става въпрос за личното му пространство и самоличността му.
Затова не е изненада, че китаецът многократно отказва среща с Иън. В навечерието на китайската Нова година обаче нещата се променят - Маоми се съгласява на среща в караоке бар.
Човекът зад името се оказва кльощав младеж с очила и тъмно палто, който е ориентиран към това да прави бизнес. Той директно признава пред британеца, че именно той е Чичо Куи, но зад този прякор стоял цял екип от 15 души, от които 10 в Китай, които да снимат клипове.
По думите на Маоми на месец той получава между 30 и 100 видеа с Чикан съдържание, като на ден порносайтът му докарвал между 5000 и 10 000 китайски юана (700 -1400 долара) - доход, с който младият мъж изглежда доста горд.
Той споделя, че над 10 хил. души редовно си плащат за ново съдържание месец след месец. Според него ключът към този успех е "автентичното" и "истинско съдържание", което според него включва дори клипове с изнасилване на жени под влиянието на наркотици.
Маоми говори за своя бизнес, сякаш е типичен стартъп. Описва екипа си като "страстен" и "смел", като небрежно споменава, че той лично ги е обучавал да извършват и заснемат сексуални нападения.
Това, за което той така и не говори, са жените във видеата - за него те просто нямат никакво значение.
Вместо това е съсредоточен върху печалбите и върху сигурността си - именно по тази линия той обмисля да кандидатства за японско гражданство, което ще му позволи да избегне преследване от китайските власти.
Въпреки цялата си предпазливост обаче, той прави една значителна грешка - когато Иън го пита къде да изпрати парите, които компанията му иска да инвестира в бизнеса на Маоми, той дава банковата си карта. На нея го има и истинското му име - Танг Джуоран.
Екипът на "Би Би Си" се опитва да го конфронтира за безпринципния му бизнес, но той се крие и бяга от срещата с журналистите. По-късно става ясно, че е напуснал Япония.
Двамата му партньори Ноктис и Лупус твърдят, че са скъсали всякакви връзки с него, но както акаунта на Маоми като Чичо Куи в Twitter, така и сайтът му продължават да са онлайн.
Според младата Такако подобни престъпления трябва да получават по-тежки наказания от закона.
От години насам Япония обяснява, че е готова да реформира законите си за сексуално насилие, но според активистите тези промени така и не се случват - поне не и докрай.
Самата Такако вече е изпитала това. След като в продължение на година като ученичка е тормозена от различни мъже в метрото, накрая тя хваща един от тях за ръката и изкрещява, че той е Чикан. Въпреки че мъжът има и предишна присъда, съдът го осъжда само условно.
Оттогава насам тя се опитва да намери свои начини да се предпази и да помага на други да се предпазват. Днес тя прави големи, ярки значки, на които пише "Чикан е престъпление!"
Надеждата ѝ е, че това ще спре нападателите от това да действат - сигнал, че тя, а и други жени, които носят значките, нямат никакво намерение да си мълчат.
За нея целта още от първия ден е ясна и проста - повече младите японки никога да не заспиват със сълзи в очите си, защото някой си е позволил да ги третира единствено като обект на собствената си лъст.
