Цялото му жилище представляваше две червени пейки, сбутани една до друга. Всичко това бе негова всекидневна, спалня и офис. В този "дом" преминават близо две десетилетия от живота на Мехран Карими Насери.
Историята му е толкова странна, че вдъхновява няколко филма, включително "Терминалът" на Стивън Спилбърг от 2004 г. Защото Насери не просто живее като бездомник, а прекарва като такъв цели 18 години на летище "Шарл дьо Гол" в Париж.
На 12 ноември 2022 г. властите на същото летище обявиха, че роденият в Иран мъж е починал от естествена смърт на Терминал 2F. Според източници на AP причината за смъртта е сърдечен удар, а опитите на полицаи и медици да спасят Насери на място не са дали резултат.
Така приключи животът на един човек, който никога не съумя да си намери родина и накрая избра негов дом да бъде летището.
По собствените му думи Мехран Карими Насери е роден през 1945 г. в Солейман, част от Иран, която по това време е под британска юрисдикция. Твърди, че баща му е иранец, а майка му - британска медицинска сестра, която не познава.
През 1974 г. заминава за Англия, за да я търси и да учи в университет, а когато се връща, по думите му, е вкаран в затвора заради протест срещу режима на шах Мохамед Реза Пахлави, за което след това е изгонен от страната.
Кандидатства за политическо убежище в няколко европейски страни, докато накрая Върховният комисариат на ООН за бежанците му дава статут на бежанец в Белгия. Успява да пътува между Белгия и Великобритания, но през 1988 г. губи документите си.
Твърди, че куфарът му е откраднат, но според други информации Насери лъже за това и всъщност просто изхвърля документите си, докато е на борда на плаващ за Англия ферибот с мисълта, че вече няма да има нужда от тях.
Пристигайки в Лондон, той е върнат със самолет за Белгия, тъй като така и не успява да представи паспорт на британските имиграционни служители. Кацайки за прикачване на френското летище "Шарл дьо Гол" без каквито и да е документи за самоличност и бежански статут, Насери е задържан от властите.
Така се получава един истински правен възел, който се оказва почти невъзможен за разрешаване. Френските власти не могат да депортират пасажера, тъй като няма как да се определи самоличността и националността му. В същото време те не могат и да го пуснат в страната поради същата причина.
Затова Насери остава в "ничията земя" на летището.
През първите няколко години основните му нужди за прехрана се задоволяват от минувачи и служители, които знаят положението му. Хората му купуват храна, дават му пари и слушат със съчувствие историята за неволята му.
С времето обаче той става една малка знаменитост и сам се превръща в истинска атракция. Хиляди хора от цял свят започват да идват, само за да го видят.
Това привлича още повече интерес и Насери започва да придобива значително по-търговски и прагматичен подход към ситуацията. Дава интервюта на различни медии срещу заплащане, а постоянният поток от журналисти, хора и дори филмови режисьори му носи достатъчно, че да преживява.
Първата екранизация на историята му е във френския филм "Паднал от небето" от 1993 г. Следват няколко документални филма, театрални постановки и дори опера на британския режисьор Джонатан Доув.
Широко прието е и че именно Мехран Карими Насери инспирира "Терминалът" на Стивън Спилбърг, който е с участието на Том Ханкс и Катрин Зита-Джоунс.
Лентата разказва за Виктор Наворски от измислената държава Кракозия, който отива Ню Йорк. Когато пристига на летището, паспортът му е отхвърлен от системата, защото в Кракозия е извършен държавен преврат.
Страната осъмва без статут и визите и паспортите на нейните поданици стават невалидни, а Виктор Наворски се оказва гражданин на държава, несъществуваща в официален документ. Така той остава да живее в чакалнята на летището в продължение на месеци.
Въпреки приликите с историята на Насери, никъде в "Терминалът" не се споменава, че филмът е вдъхновен от нея. Все пак според източници на "Гардиън" роденият в Иран мъж е получил 275 000 долара от продуцентската компания на Спилбърг за за правата върху историята.
Междувременно продължава и правната битка за статута на оказалия се в безизходица Насери.
"Терминалът" го превръща в истинска звезда и всъщност помага за излизане от трудната ситуация, която продължава години наред заради решение на френския съд, че той е влязъл в страната законно и не може да бъде депортиран, но в същото време не може и да бъде допуснат на френска територия, защото няма документи.
През 1995 г. Белгия предлага да му издаде паспорт, но само ако се яви лично. Френските власти му издават разрешение за пътуване, при условие, че остане там. Насери обаче твърдо отказва, тъй като държи да има британски паспорт и се счита за гражданин на Великобритания.
Неслучайно в цялата си кореспонденция с британските власти се подписва като Алфред Мехран.
В крайна сметка френският съд се огъва и му предлага гражданство, но Насери отказва и него. По това време вече той сякаш е свикнал с живота на летището и няма нищо против да си остане там, докато не бъде признато, че е британец.
Затова и съвсем доброволно живее на "Шарл дьо Гол" до 2006 г., когато получава здравословни проблеми и се налага да бъде настанен в болница за няколко месеца. През това време служителите на летището поемат контрол над "неговите" пейки и развалят дома му.
Следващите години Насери прекарва из хостели и приюти за бездомни.
Докато накрая не се връща отново на летището.
Администрацията на "Шарл дьо Гол" съобщава, че през последните седмици от живота си Насери се е завърнал точно там, където е прекарал почти две десетилетия от живота си. И именно на летището напуска този свят.
