Ноди е на 14 години, когато по думите ѝ била измамена и продадена на един от най-големите публични домове в света.
Тогава, вече женена и с малко дете, тя тръгва да търси мъжа си - комарджия, който често играел из източните части на Бангладеш. Мил и отзивчив шофьор предлага на Ноди помощта си, но истината се оказва друга - той се оказва посредник в бордей, а работата му е да търси и продава момичета за проститутки.
И така, вместо да намери мъжа си, Ноди се оказва собственост на публичния дом в Дауладия.
След като съпругът и семейството ѝ разбират какво се е случило, отказват да я спасят заради срама, който изпитват от самото място.
Повече от десетилетие след случилото се и заради мерките, взети срещу коронавируса COVID-19, 25-годишната жена е изправена пред нов и не по-малък проблем - този на глада.
"Пандемията ни постави в сериозно затруднение, тъй като в момента нямаме работа", казва Ноди.
В края на месец май Бангладеш наложи стриктни мерки, за да успее да се справи с разпространението на COVID-19. До момента като до момента заразените в страната надхвърлят 78 хиляди души, а загиналите са над 1000.
Освен всички останали рестрикции правителството затвори и публичните домове, като забрани те да бъдат посещавани от клиенти.
Заради тежката ситуация, в която жените от бордея са принудително поставени, властите, полицията и местни неправителствени организации се опитват да им помагат. Въпреки това няколко от проститутките казват, че помощта не е достатъчна, тъй като тя включва 10 кг ориз, дезинфектанти и други жизненоважни продукти, които трябва да се разделят между всички обитателки на дома.
В бордея в Дауладия има 1500 проститутки, живеещи на площ от 48 декара. Гледката наподобява бедняшки квартал с разположени нагъсто алеи, около които са струпани железни бараки, малки магазини и най-неприятното - отворена канализация.
Много от жените раждат децата си тук и по мнение на очевидци в публичния дом в момента има около 500 деца, като повече от половината са под 6-годишна възраст.
"Не получаваме никаква храна и ако това продължава, децата ни ще умрат от глад. Молим се вирусът да изчезне", разказва разтревожена 25-годишната проститутка.
В желанието си да не са част от мизерния живот в публичния дом, някои жени се принуждават да изпращат децата при роднини или в приюти. Така е направила и Ноди, която казва, че няма контакт с вече 11-годишния си син, който расте с бившите ѝ сватове в Дака. Въпреки че го преживява много тежко, тя се радва за детето си. Много от жените се принуждават да постъпят като нея, защото средата е ужасно лоша за отглеждане на деца.
От 2000 година насам проституцията в Бангладеш е законна, но мнозина не приемат това, като продължават да смятат най-древната професия за неморална.
Обикновено публичният дом в Дауладия е посещаван от около 3 хил. мъже на ден, като много от тях са шофьори на камиони или работници.
Жените и момичетата стоят в тесен коридор, в който са обособени малки стаи, разделени с пердета. След като клиентът си избере някоя и от тях и се договори за цената, той влиза в едно от помещенията, което е обзаведено с легло, малък шкаф или гардероб. Тарифата обикновено е 2 долара за секс и 20 за нощувка.
Всяка от проститутките обаче трябва да плаща дневен наем на сутеньорките, които действат като посредници на хората, притежаващи земята, върху която се намира бордеят. Често, ако момичетата са доведени от посредник, както се случва с Ноди, те са задължавани да изплатят и сумата, за която са купени.
Условията са толкова ужасни, че никой няма да дойде тук, освен ако не е насилван или измъчван, казва Филип Гейн - директор на неправителствената организация Общество за околна среда и човешкото развитие, със седалище в Бангладеш.
По думите му има изградена мрежа за трафиканти в цялата страна, които намират момичета за бардаците. Те често ги подлъгват с добре платена работа, но в повечето случаи момичетата биват довеждани насила. Така се озовават в капан, от който не могат да се измъкнат.
В опит да предотвратят това и да помогнат на жертвите, от благотворителната организация BLAST осигуряват на момичетата правна помощ, за да ги измъкнат от бардаците. Усилията им са насочени към непълнолетните, които впоследствие биват настанявани в защитени жилища или им се помага да бъдат отново приети в семействата си.
Повечето от тези момичета са на възраст между 12 и 16 години и вече са отхвърлени от обществото, затова и сегашната ситуация с пандемията усложнява много нещата, а последствията за тях могат да бъдат ужасяващи.
Най-страшното е, че местната полиция отрича да има непълнолетни проститутки в публичния дом в Дауладия, въпреки че по данни на BLAST за последните 6 години в него са доведени насила повече от 200 момичета.
От началото на годината органите на реда казват, че са регистрирани само 3 подобни случая, а след като жените са разпитани не е установено те да са били принуждавани да работят. Въпреки това правителството в Бангладеш заявява публично, че дори в обстоятелствата на пандемия е готово да реагира, ако бъде засечен такъв случай.
Но в момента жените в бордея са притеснени от друго - липсата на работа и пари сериозно затрудняват съществуването им. Тук не става въпрос просто за покриване на елементарни нужди, а за техния живот.
"Ако нямам доходи, не мога да издържам детето си, не мога да се храня, но също и да помагам на семейството си", казва 22-годишната проститутка Шурови, която се представя само с първото си име.
Ужасът в публичния дом в Дауладия за нея уж приключва преди години. Благодарение на неправителствена организация тя бива изведена оттам и настанена в защитено жилище, а също така получава добро образование преди да се омъжи и премести в Дака.
След четири години обаче двамата с мъжа ѝ се разделят. До този момент тя е актриса в сапунени сериали и по думите ѝ това е била работа мечта. Но след развода Шурови остава без жилище, а артистичните ѝ ангажименти секват. Принудена от обстоятелствата, тя решава отново да се върне в Дауладия - мястото, от което си е мислела, че се е отървала завинаги.
Целта ѝ е да работи като проститутка само две години, за да събере достатъчно пари и да си купи земя. Нещата се объркват, когато забременява от клиент и ражда сина си в бордея. Налага се да вземе голям заем при раждането му и сега нейният план за измъкване от публичния дом изглежда все по-неуспешен.
Тя споделя, че вече не може да си позволи да купи на детето си дори памперси и мляко. Казва, че помощта, която получават от правителството и благотворителните организации, е крайно недостатъчна.
"Изглежда, че вече сме умрели, преди смъртта да ни е навестила", казва без надежда 22-годишната проститутка.
За нея и останалите жени в бордея животът по време на пандемия и най-вече гладът им тежи повече от професията на сексуални робини, което за някои може да звучи ужасяващо.
Всичко опира до оцеляването. А надеждата на повечето проститутки е, че някой ден ще напуснат Дауладия и ще заживеят нов живот някъде навън и с децата си.
