Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Карантина само върху ромските села: Словакия и нейният коронавирус проблем

За ромите в петте карантинирани села обаче ситуацията не е така еднозначна Снимка: БГНЕС
За ромите в петте карантинирани села обаче ситуацията не е така еднозначна

През последните няколко седмици малкото словашко село Бистрани изведнъж се озова в центъра на разгорещен дебат за спазването на човешките права в страната.

Селяните, повечето от които са роми, изглежда не се интересуват особено от това неочаквано внимание насочено към тях и предимно вече са се върнали към ежедневните си задължения и дейности, разказват от Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN) в свой текст по темата.

И все пак те се опитват да осмислят последните събития около коронавируса, които пратиха тяхното село заедно с още четири ромски махали наблизо под 16-дневна карантина, контролирана от полицията и армията и наложена без никакво предупреждение.

Проблемите за село Байстрани започват сутринта на 9 април. Когато хората там се събуждат, за да започнат с деня си, те установяват, че селото им е обградено с бяла и зелена полицейска лента, а наоколо патрулират полицаи и войници от словашката армия.

Блокадата е била наложена предната нощ, а местните не са получили никакво предупреждение за това. Дори Роман Печа, 51-годишният член на местната "стража", който по принцип е натоварен да обиколи населеното място и да провери дали жителите имат нужда от нещо, няма представа за задаващата се карантина.

"Когато отидох на работа тази сутрин, лентата вече беше там и се зачудих защо сме били затворени. Казаха ми, че това е решение на здравното министерство, тъй като в Бистрани имало COVID-19. Ние не знаехме за това", разказа той пред BIRN.

Подобно на повечето местни, Печа изпитва смесени чувства спрямо карантината и начина, по който е била наложена.

От една страна, много хора смятат, че тя им е осигурила допълнителна защита от коронавируса. От друга обаче, те остават недоволни и от факта, че от всички останали местни общности в страната само няколко ромски селища са поставени под подобна карантина.

Около 3000 от общо 3500 души в село Бистрани са етнически роми. Много от тях живеят и работят в чужбина, повечето от тях в Шефилд, Великобритания.

Когато пандемията започна, много такива семейства се завърнаха у дома. При завръщането си в селото, те биват тестван за вируса, а резултатите показват, че поне деветима от жителите на Бистрани са заразени с COVID-19.

Малцина от жителите на селото са били наясно, че нощта преди налагането на блокадата на 9 април Ян Микас - водещ служител в от националния кризисен щаб - е провел спешна пресконференция, на която е посочил пет места в региона, които ще бъдат поставени под карантина. Бистрани, Зехра и три махали в Кромпачи.

В петте населени места, в които живеят общо 6200 души, по това време има дадени 31 отделни положителни проби за коронавирус.

Карантината в петте села предизвика доста реакции, не само защото и петте са населени предимно с роми, но и защото този ход представлява промяна в правителствените критерии за налагането на блокада. До този момент властите са на позицията, че населени места ще бъдат блокирани, само ако процентът на заразените е надвиши 10 на сто.

Премиерът на страната Игор Матович защитава наложената карантина пред журналистите, настоявайки че тя "не е враждебен акт", а има за цел да защити местните и всички онези, които са били в контакт с тях.

"Имайки предвид местните условия и навици, решихме да блокираме някои населени места", заяви Микас по време на пресконференцията, обяснявайки решението на кризисния щаб.

Този ход предизвика критики от ромските неправителствени организации, особено заради участието в блокирането на войници, хеликоптери и друга военна техника.

Петър Полак, първият словашки евродепутат от партия OLANO (Обикновени хора и независими личности), защити използването на военните за налагането на блокадата, като по думите му правителството е включило армията, тъй като само тя е в състояние да проведе толкова сложна операция за тестване.

Полак обясни още, че военните лекари са тествали хора, докато военните хеликоптери събират тестовите проби и ги пренасят в лабораториите в цялата страна.

Въпреки тези обяснения подходът на правителството предизвика критики от Amnesty International и други правозащитни организации. Те изразиха остра позиция срещу "стигматизацията на маргинализирани общности", причинена от блокадата.

"Всякакви мерки, които умишлено са насочени към цели общности, без доказателства, че те представляват опасност за общественото здраве по време на пандемията, вероятно са произволни и непропорционални и могат да представляват дискриминация", се казва в позиция на Amnesty през април, публикувана в отговор на наложената карантина върху ромски общности в Словакия и в България.

Кметът на Бистрани Франтишек Зига коментира пред BIRN, че налагането на карантина за една нощ е било необходимо, макар и да е доста суров акт.

"Обясних на хората, че ще бъдат затворени, че трябва да спазват инструкциите, да стоят вкъщи, да избягват да влизат на групи, да носят маски и да ограничават времето си навън", заявява той.

По думите на Зига това е най-голямото предизвикателство, с което малкото селце се е сблъсквало досега. В миналото най-големият проблем, с който местната власт е трябвало да се справи, са били няколко случайни наводнения.

Споменът за войниците и полицаите пазещи някой да не избяла от селото е останал ясен сред местните.

"Беше като в затвора. Малко се страхувахме", припомня си 65-годишният Ян Дунка, но все пак добавя: "Можем да оцелеем на всичко."

Въпреки първоначалната си изненада и притеснение след наложената карантина, местните жители бързо успяват да се организират. Те назначават специален "стражар" - Печа, който да обикаля редовно селото и да проверява дали хората следват епидемиологичните заповеди и имат ли нужда от нещо.

В координация с кмета, той помага за снабдяването на местните жители с лекарства, дърва и пособия от първа необходимост. Преди да бъде наложена карантината, селото получава за късмет и две шевни машини като помощ. С нейна помощ жители успяват да получат лицеви маски.

"Донесоха ни всичко, дори дърва. Но това никога не е било достатъчно", разказва Ева Зигова, 68-годишна жена от селото.

"Тези, които имаха пари, купуваха каквото им трябваше, но някои хора изобщо нямаха нищо. Така че се опитахме да дадем колкото се може повече от доставките на тези, които бяха в най-голяма нужда", допълва Роман Печа.

Според всички доклади, в селото няма констатирани големи проблеми по време на цялата карантина. Хората си остават вкъщи, носят маски, докато са навън, и поддържат социална дистанция - всичко според препоръките на местните власти. Междувременно работят по домовете и градините си и помагат на децата с домашното образование.

И все пак не всичко е така идилично по време на тази карантина. Най-сериозният инцидент по време на блокадата става не в Бистрани, а в близката махала Кромпачи, където група деца са пребити от патрулиращи полицаи. Снимките на децата със следи от боя предизвикаха обществено възмущение, а президентът Зузана Чапутова призова за цялостно разследване на случая.

В Бистрани дори войниците помагат на местните жители, носейки продукти от първа необходимост и дърва за отопление на нуждаещите се. Те също поддържат и цистерна, пълна с вода през цялото време на карантината, тъй като не всички къщи в селото имат течаща вода у дома.

"В началото ни беше наистина трудно. Но трябва да поздравя хората от селото. Те наистина бяха страхотни и следваха всички наши инструкции", коментира Печа.

Бистрани е първото от петте села, които вдигат карантината си след 16 дни. Самият премиер Матович посети селото по този повод, като го нарече "малко чудо". В останалите села нямат същия късмет. Последното от тях вдигна карантината чак на 15 май.

Подобно на повечето други хора по света след приключването на карантината, жителите на Бистрани отпразнуват вдигането ѝ със семейни сбирки, ходене на пазар, пътуване до близкия град и т.н. И макар като цяло селяните да са облекчени, че всичко е приключило сравнително бързо, местната ромска общност все още изпитва смесени чувства към целия епизод.

С общо 88 регистрирани случая на зараза сред ромите в петте села, няма нито една жертва, а почти всички болни са се възстановили напълно и то сравнително бързо. Повечето смятат, че карантината все пак е помогнала да се запазят местните здрави.

И все пак сред някои от хората в селата се прокрадва и съмнението към властите, че наложената блокада е всъщност политически ход, на който те самите са станали жертви. Според някои даже карантината е била правителствен "експеримент", насочен към установяване дали хората могат да преживеят продължителна изолация.

И макар мнозинството по-скоро да се присмива на тази и други конспиративни теории, това, което предизвиква дебат, както сред ромските общности, така и в цяла Словакия, е, че правителството съзнателно е третирало малцинството по различен начин от останалите граждани в страната.

"Обсъждахме това у дома, като си задавахме въпроса защо само ромските селища трябва да бъдат затворени", казва Печа.

Здравните власти обосновават този селективен подход с това, че ромите като цяло имат по-близък социален контакт в населените места и следователно са изложени на по-голям риск от зараза.

За редица НПО-та и правозащитни групи, както и за много от местните, тези аргументи са неубедителни, а стигматизацията на хората от малцинството е можело да се избегне.

Най-четените