Малки, мръсни общежития, където в една стая живеят по 4-5 души, а на общо 500 настанени има само две тоалетни. Топлата вода пък е немислим лукс.
Това са условията, в които виетнамецът Ким попада, след като пристига в Сърбия по обещание за работа, която да му донесе доста пари. Или поне повече, отколкото може да изкара в родния си град Вин, на около 300 километра южно от столицата на Виетнам - Ханой.
Стремежът за прилична заплата е докарал стотици мъже като Ким в Сърбия, където те трябва да участват в строежа на първата китайска фабрика за автомобилни гуми в Европа. В балканската държава обаче паспортите на хората са били конфискувани, а самите те са били вкарани в тесните и мизерни общежития, пише Балканската мрежа за разследваща журналистика BIRN.
През ноември няколко сръбски неправителствени организации привлякоха вниманието към проблема, показвайки документи, които говорят за нещо, което може да бъде описано само като трафик на хора и модерно робство.
В момента работниците вече са преместени в хостел за временно настаняване в град Зренянин в автономната област Войводина, но за тях проблемите далеч не са приключили.
Условията на договорите, които тези хора са подписали с подизпълнителя на китайската компания Shandong Linglong Tire Co, която ще стопанисва завода за автомобилни гуми, строящ се сега, имат редица нарушения на сръбското трудово законодателство, включително що се отнася до работно време, дни на работа, дни за отпуск и финансови санкции.
Мнозина от работниците вече искат да се приберат у дома, но за тях в момента това е невъзможно или поне крайно неприемливо.
Според условията, по които са се договорили с китайската компания, те трябва сами да заплатят скъпите самолетни билети до дома, ако решат да напуснат, преди да е изтекъл периодът на договора им.
"Тук виждаме всички показатели, които предполагат, че става дума за трафик на хора", коментира пред BIRN Данило Курчич, програмен координатор в Инициативата за икономически и социални права "A11" - неправителствена организация, която посети жилищата на работниците заедно с организацията за борба с трафика на хора ASTRA.
По думите му сръбските власти често ухажват чуждестранни инвеститори с щедри субсидии, като в случая с Linglong това означава и предоставяне на безплатна земя за строеж. Курчич допълва още, че след като са били изпратени инспектори, които да проверят строителната площадка там, те излизат с извод, че нищо нередно не е открито, а мястото било дори "най-наблюдаваното в Сърбия" от регулаторните органи.
За активиста обаче тази реакция повдига въпроса доколко бездействието на сръбските власти пред лицето на явни нарушения на човешки права не означава, че Белград е директно замесен във "верига за трудова експлоатация и потенциален трафик на хора".
Виетнамецът Ким, с когото говорят от BIRN, обяснява, че в родината му хората са много бедни и затова ток и колегите му са дошли в Сърбия, за да припечелят пари за семействата си. Проблемът идва от това, че китайците, за които работят, не уважават нито работата им, нито живота им.
Строежът на фабриката на Linglong започва през 2019 г., като един от множеството китайски проекти в Сърбия. От години насам западната ни съседка се превърна в център за китайски инвестиции, а сръбската икономика става все по-зависима от китайските си партньори.
Според обявените намерения на Linglong компанията възнамерява да инвестира 800 милиона евро в изграждането на завода, като той ще предостави работа за 1200 души и ще произвежда по около 13 млн. гуми годишно.
Дори висшата футболна лига на страната беше преименувана на "Linglong Superliga", след като производителят на гуми стана неин спонсор.
Големият коз на сърбите за привличането на китайския завод пред редица други страни от Централна и Източна Европа беше именно обещанието за безплатно отдаване на 95 хектара земя, чиято пазарна стойност е 7,6 милиона евро. Освен това правителството в Белград предлага 75 милиона евро субсидии от държавната хазна за наемането на 1200 служители до края на 2024 г., според информации от Сръбската комисия за контрол на държавните помощи.
Според критиците на управляващите, правителството и президентът Александър Вучич са отчаяни за чужди инвестиции, което ги кара да си затварят очите за условията на живот и на труд, пред които са изправени работниците по големите чуждестранни инвестиционни проекти, особено китайските такива.
Самият Вучич коментира казуса с китайските и виетнамските работници, като заяви, че е била изпратена проверка на място и тя ще установи какво се случва.
"Изпратена е проверка. Какво искат хората тогава? Искате ли да унищожим инвестиция от 900 милиона долара, за да не напредне Зренянин? Грижа ви е за виетнамските работници? Хайде, хора, добре се познаваме. Вие не се тревожите за сръбските работници, а тук сте се разтревожили за виетнамците", заяви пред журналисти Вучич.
Въпреки пренебрежителното поведение на сръбския президент, условията по договорите на виетнамците са наистина повече от тежки. Те са заплашени от уволнение, ако се опитат да се обединят в синдикат или да протестират. При необходимост "редовното работно време" пък може да достигне до 234 часа за 26 работни дни на месец - шест работни дни седмично, всеки от които по 9 часа, което е в противоречие със сръбското трудово законодателство.
Там е разписано, че работните часове са ограничени до 192 на месец, в което се включва и извънредният труд.
Междувременно за 12-те си месеца на договорни отношения с компанията подизпълнител на Linglong, работниците имат право на 12 дни отпуск - значително по-малко, отколкото е разписано в сръбското законодателство. Освен това работниците могат да се възползват от този отпуск, само след като е изтекъл договорът.
Първият месец работа се третира като изпитателен срок, като ако работата на конкретния работник бъде оценена като "незадоволителна", той може да бъде класифициран като "неквалифициран общ работник", с което се намалява и възнаграждението, обещано при набиране на персонала - отново незаконна практика според сръбското законодателство.
Заплатите са посочени в сръбски динари и трябва да се равняват на около 700 евро на месец, но тъй като работниците получават заплащане в брой, е трудно да се каже какво всъщност печелят средно.
Отсъствието от работа, дори поради влошено здравословно състояние, коства на работника по 5 евро глоба на ден според "правилника на работното място". Неявяването на работа без разрешението на мениджър пък може да доведе до порязване на заплати от 150% от дневната ставка за всеки пропуснат ден.
Според Ким на някои работници, които са показали симптоми на COVID-19, им е било забранено да търсят медицинска помощ въпреки обещаната застраховка по договор.
"Ние сме болни и компанията не ни позволява да отидем в болницата. Преди месец имахме хора със симптоми на COVID-19. Но фирмата ни забрани да ходим на лекар. Помолиха ни да останем вкъщи, за да се самоизолираме", коментира той.
А който е недоволен от цялата тази ситуация, може спокойно да се откаже и да се прибера у дома... стига да успее да намери пари за самолетни билети. Според Ху, друг от работниците на строежа на Linglong, компанията им дължи заплатите за повече от месец назад.
От компанията са покрили този момент, като при започване на работа карат всеки един от работниците си да се откаже от всякаква помощ за покриване на разходите за връщане у дома. Ако не подпишеш, просто не започваш работа.
Самият формуляр, озаглавен "Ангажимент към правилата", поставя нещата така, че всеки работник, който наруши която и да е клауза от споразумението и бъде върнат във Виетнам, трябва да компенсира на компанията разходите за получаване на виза, карта за пребиваване и здравен преглед, които компанията изчислява на 4000 долара, плюс покриване на цената на самолетния билет за дома.
Работниците са принуждавани да подпишат и друг формуляр - "Ангажимент срещу бягство", според който те трябва да платят 50 милиона виетнамски донга - близо 2200 долара, ако напуснат работното си място без разрешение. Неустойката се изплаща в рамките на шест дни, като задължително член на семейството на работника трябва да бъде поръчител по този формуляр.
До момента обаче правителството в Сърбия отрича всички критики към условията на живот и труд в базата на Linglong, заявявайки че всички тези твърдения са част от очерняща кампании срещу китайския инвеститор и срещу самото правителство.
Според Курчич от А11 обаче всеки ден се появяват нови и нови доказателства, че тук става въпрос за "систематичен случай на експлоатация".
"Те бяха държани в ужасни условия, въпреки че са си платили, за да дойдат в Сърбия, и имаше цяла система от наказания за предполагаемите им неправомерни действия", допълва още той.
Виетнам няма посолство в Сърбия, към което работниците да се обърнат. Те също така казват, че им е забранено да говорят с журналисти. В крайна сметка с тях са се свързали служители от най-близкото виетнамско дипломатическо представителство в Румъния.
"Все още не сме получили нови известия от тях. Казаха ни да чакаме. Мисля, че те са добри хора, но са ограничени и не могат да правят каквото и да било", коментира работникът Ху.
Това далеч не е първият проблемен случай с експлоатация на труд в Сърбия, където работници на китайски компании са поставени в мизерни условия на живот и експлоатационни условия на труд.
В началото на годината десетки работници от Китай, работещи в миньорското предприятие Zijin Mining Group Co., организираха малък протест пред меднодобивен комплекс в сръбския град Бор именно заради подобни проблеми. И тогава обаче нямаше сериозна реакция от правителството в Белград.
