Да поведеш битка срещу технологичните гиганти в името на "дигиталната свобода" се оказва модерно начинание, дори и за онези държавни лидери, които не минават за особено демократични.
Така Унгария, на фона на предстоящите догодина парламентарни избори в страната, обяви, че започва борба срещу социалните мрежи Facebook и Twitter заради подозрения в цензура и евентуална намеса около вота, съобщават АФП и "Ройтерс".
Един от поводите за въпросната офанзива на властите в Будапеща спрямо технологичните гиганти беше блокирането на профилите на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп в редица социални платформи - на някои места временно, на други - за постоянно.
Унгарският премиер Виктор Орбан, който сам е твърд поддръжник на Тръмп, вече се подготвя за изборната надпревара, която се очаква да бъде през пролетта на 2022 г. В момента неговата партия "Фидес" държи 99 места от общо 199-местния унгарски парламент и е на власт заедно с националистическата Християндемократическа народна партия.
И докато Орбан се цели отново във властта, прокарвайки тезите си из повечето големи медии в страната, едно от основните му притеснения се явяват социалните мрежи, които открай време са основен информационен канал за повечето опозиционно настроени унгарци.
Затова и блокирането на профилите на Тръмп се превърна в подходящото извинение за неговите хора във "Фидес" да инициират своята борба за "дигитална свобода".
"Всички трябва да сме подготвени за подобна ситуация", коментира зам.-председателят на партията Габор Кубатов, визирайки блокираните профили на бившия държавен глава на САЩ.
Тези притеснения на унгарските управляващи се очаква да приемат реална форма под ръководството на Министерството на правосъдието на страната, което в момента изготвя закон, който цели да ограничи влиянието на големите технологични компании сред обществото в страната.
Ресорният министър Джудит Варга, известна с категоричните си и остри позиции, мотивира действията си по този закон с това, че социалните мрежи в момента имат прекомерно голяма сила да решават кой има и кой няма право на глас.
"Те биха могли [произволно] да изключат хлебари, фризьори, пенсионери, учители, малки фирми, бизнес и държавни ръководители", заяви пред журналисти министърът след заседание на "Комисията за дигитална свобода" на нейното министерство.
В типичния си остър стил Варга отправи обвинения към технологичните гиганти в "системни злоупотреби" и "мрачни забрани" спрямо профили за политически цели. Нейната теза залага на това, че тези платформи имат политически мотиви в подбора си на мнения, които да ограничават и забраняват.
"За да ограничи техния обхват [на потребителите с крайнодесни и радикални позиции], Facebook също така ограничава видимостта на християнски, консервативни, десни мнения", отбелязва тя, парадоксално, в публикация на собствената си страница във Facebook.
Въпросната публикация имаше за цел именно да се съобщят намеренията на Варга да позволи преследването на големите онлайн платформи за прояви на "нелоялни търговски практики".
В коментар на въпроси от АФП от унгарското правосъдно министерство заявяват, че проблемът е бил анализиран повече от година, като оттам са получили "многобройни известия, доказващи, че публикациите на определени потребители са били ограничени без никакво известие или обяснение".
Притесненията за влиянието на социалните мрежи върху унгарското общество идват на фона на доста изравнени сили между "Фидес" и опозиционния алианс на основните партии, противопоставящи се на правителството. Това сочат последните социологически проучвания в страната.
Според Агостон Мраз, анализатор от мозъчния тръст Nezopont, комбинацията между тези два фактора - електоралните настроения в момента и забраната върху профилите на Тръмп - е нещото, което е изплашило партията на премиера Виктор Орбан.
"У "Фидес" има страх, че без регулации може да се случи нещо в навечерието на изборите. И ако Facebook може да забрани Тръмп, тогава защо не и Орбан", коментира експертът.
По думите му докато правителството има почти пълен контрол върху медийната среда в Унгария (обществените медии през правителството, а частните - през съюзниците на Орбан), социалните мрежи до голяма степен остават "неопитомена територия".
"Орбан отдавна осъзна колко важна е регулацията на медиите в политиката, а сега идва ред на социалните медии", коментира още Мраз.
Унгарското правителство далеч не е единственото, което иска да сложи юзди на технологичните гиганти, макар и различните лидери да имат различни мотиви за това. Брюксел също се е изказвал критично по отношение на гигантите от Силициевата долина, но действията, които Европейският съюз (ЕС) може да предприеме относно ограничаването на социалните мрежи, първо ще са в различна посока, и второ - по-важното - този процес може да отнеме години, а на Виктор Орбан и на основния му съюзник в Европа - управляващите в Полша - резултати им трябват скоро.
По-рано този месец властите във Варшава изготвиха законови промени, с които да се въведат строги глоби на технологичните гиганти, ако същите изтриват съдържание или потребители, освен ако публикациите им не нарушават полските закони.
Промените също така предвиждат създаването на "Съвет за свободата на словото", натоварен със задачата да преглежда жалби от потребители на социалните медии, чиито акаунти са били блокирани или имат премахнати публикации.
Според някои експерти обаче този ход на унгарските власти сега може да се окаже изстрел в крака за тях. Facebook е най-популярният сайт в Унгария с над 5,4 милиона потребители през 2020 г. при население на страната от 9,8 милиона.
А трима от най-активните политици в платформата са Виктор Орбан, Джудит Варга и външният министър Питър Сийярто, показва анализ на инструмента за наблюдение CrowdTangle. Разходите на "Фидес" за реклама във Facebook също далеч надхвърлят тези на опозиционните партии според публикувания анализ.
Самият Орбан има над 1 млн. последователи в социалната мрежа и комуникацията му с избирателите често залага на това да излъчва през нея посланията си чрез видеа, статуси и снимки.
Това, което също е възможно обаче, е "Фидес" просто да използват темата като част от собствената си кампания.
Те вече се опитват да премоделират общественото мнение така, че то да вижда сблъсъка като поредното изражение на борбата на премиера срещу глобалния либерализъм, този път представен от международните технологични компании.
Скритият проблем пред тази стратегия обаче е друг - веднъж притиснати пред угрозата да се разделят със социалните мрежи, изгонени от властите, унгарците може да решат, че Facebook им е по-ценен от премиера.
