Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Австралия срещу Google - битката стана вече мръсна

Борбата на местните регулатори да подчинят технологичните гиганти се обостря значително. И не, тук парите далеч не са най-важното... Снимка: iStock
Борбата на местните регулатори да подчинят технологичните гиганти се обостря значително. И не, тук парите далеч не са най-важното...

Може ли от много регулации и рестрикции най-накрая Австралия да остане без услугите на Google?

Опасността от това е съвсем реална, след като компанията заплаши, че ще направи търсачката си недостъпна за територията на страната, ако правителството продължава с опитите си да прокара закони, принуждаващи технологичните компании да плащат на медиите за новините, споделени в платформите им.

Междувременно другият замесен технологичен гигант - Facebook, който също се появи с Google на изслушването в австралийския сенат, на свой ред отправи заплаха да блокира споделянето на новини от потребителите в страната, ако законопроектът бъде приет.

И в двата случая ужасните предупреждения, които един от австралийските сенаторите дори определи като "опити за изнудване", разкриват очевидната готовност на двата технологични гиганта да жертват аудиторията си в страната в името на това да не оставят правителствата в различни страни по света да упражняват прекомерен контрол.

Facebook и Google вече бяха разкритикувани, че рискуват твърде много с този си ход, особено във време, когато онлайн платформите са обвинявани за това, че подпомагат разпространението на дезинформация по целия свят.

Оттам отговарят, че те вече помагат на медийната индустрия, като й изпращат трафик. Според двата технологични гиганта законопроектът на австралийското правителство ще ги открие за "неуправляеми нива на финансов и оперативен риск".

Междувременно от Google, които отговаря за 95% от търсенията онлайн в Австралия, предприеха по-агресивна тактика, "погребвайки" резултатите на големите австралийски новинарски сайтове в резултатите от търсенията. Този ход от компанията определиха като "експеримент".

Но макар да изглежда, че плащането на медии и журналисти е проблемът, нещата не стоят съвсем така.

Само часове преди Google да извади "тежките оръжия" и да заплаши Австралия, че ще я лиши от своята търсачка, компанията се съгласи да плаща за новинарските публикации, появяващи се в резултатите от търсенията във Франция. При това споразумението вероятно ще се разпростре впоследствие из цяла Европа.

Истинската битка в Австралия се съсредоточава върху властта: Кой трябва да решава за плащанията, какви да са таксите за технологичните компании и кога да са крайните срокове за разкриване на промените в алгоритмите им.

На практика сблъсъкът поставя двете основни тези - тази на австралийските власти, които се опитват да укрепят традиционната си медийна екосистема, заплашени от настъплението на технологичните гиганти, и тази на Google и Facebook, които водят жестока борба за това да ограничат излишните регулации, с които редица правителства по света се опитват да ги обхванат.

Какво всъщност предлага новият законопроект на австралийските власти? Според него ако медийните компании и онлайн платформите като Google и Facebook не успеят да се споразумеят за цената, които вторите трябва да плащат на първите за новинарското съдържание, решението трябва да се взима от независим арбитражен орган.

Споразумението във Франция позволява на Google да преговаря с медиите, като използва критерии за плащанията, установени от самата компания - например принос към общата дискусия, обем на публикациите и размер на аудиторията. Ако се появят спорове, те вероятно ще бъдат решавани в съда, където биха могли да бъдат задържани с години, забавяйки плащанията.

Австралийските власти искат обаче да се измъкнат именно от този момент и да дадат предимство на по-слабата страна в спора - медиите.

"Целта на кодекса е да се справи с неравномерната пазарна ситуация между австралийските новинарски медии и големите дигитални платформи, които имат ясна пазарна мощ", обяснява Род Симс, председател на австралийския регулаторен орган за защита на потребителите, цитиран от "Ню Йорк Таймс".

Технологичните компании пък казват, че подобен закон ще създаде стимул за медийните компании да вдигат постоянно цените, изпращайки дела до арбитър, който ще определя окончателното плащане. Те посочват правителствен доклад, според който 75% от преговорите могат да завършат с участието на арбитри.

Критиците обаче са на мнение, че Google и Facebook просто се опитват да запазят позицията си на крайна инстанция за това колко струва един новинарски текст.

Според независимия експерт Питър Луис, директор на Центъра за отговорни технологии към Австралийския научен институт, двете компании имат проблем с това да им бъде взето правото да сключват сделки, както сметнат за добре, като законопроектът измества баланса на силите към трета страна. А това е нещо, което те не могат да толерират.

Голяма част от спора в случая се концентрира около въпроса за това самата същност на резултатите от търсенията и разликата между линк и превю - посочената връзка към дадения новинарския сайт и нейното визуализиране.

Тим Бърнърс-Лий, изобретателят на World Wide Web, пише до австралийския Сенат по случая, че въвеждането на предвидения от властите нов закон"рискува да наруши основен принцип на мрежата, като изисква плащане за свързване между определено съдържание онлайн".

"Възможността за свободно свързване, което означава без ограничения по отношение на съдържанието на свързания сайт и без налагането на парични такси, е от основно значение за начина, по който мрежата работи", добавя той.

Мелани Силва, управляващ директор на Google Австралия и Нова Зеландия, използва същата теза в защита на технологичните компании пред австралийския Сенат.

"Когато поставите цена за линковете с определена информация, вие нарушавате начина на работа на търсачките. И вече нямате безплатна и отворена мрежа", коментира тя.

Google и Facebook (заедно с Twitter и други) обаче не просто дават линкове към новинарско съдържание. Те създават и предварителна визуализация към тези линкове, като в нея се включват заглавия, резюмета и снимки, а след това подреждат и обслужват съдържанието, докато междувременно прокарват и рекламите си.

Тама Ливър, професор по интернет изследвания в университета "Къртин" в Пърт, отбеляза в скорошно есе, че тази добавена стойност намалява вероятността някой да кликне върху статията, като по този начин ощетява медийните компании за сметка на технологичните компании.

"Често в това преструктуриране се появяват реклами и тук тези платформи печелят пари", пише той и добавя, че законът на австралийското правителство може да се коригира, за да таксува компаниите само когато създават визуализации, а не при поставянето на линкове.

Но не това има предвид австралийското правителство. Според тях тук не става въпрос за таксуване на линкове, а технологичните компании не споделят на потребителите си информация "като на приятел". Вместо това те събират огромни обеми от информация за потребителите, които след това се използват за реклама и за печелене на пари. Така дали човек ще кликне на даден линк носи със себе си и средствата за печалба за компаниите.

Правителството още посочва, че в Австралия Google е събрал приблизително 3,3 милиарда долара от рекламодатели за 2019 г. и е платил около 77 милиона долара данъци, което остава компанията с отчетена печалба от около 637 милиона долара.

Има обаче и друг трън в петата на Google и Facebook, скрит в новото законодателство. Австралийските власти искат да принудят технологичните компании да предупреждават медийните организации в страната в рамките на поне 28 дни, преди да правят промени в алгоритмите си, които ще ги засегнат.

Това е нещо, с което и двете компании са крайно несъгласни. Те се мотивират с това, че самите им алгоритми са изключително сложни и трудно може да се направи прогноза колко точно време би отнела една промяна, преди тя да бъде всъщност завършена.

Това изглежда обаче не притеснява особено австралийските власти, които настояват за приемането на новите законови норми.

Австралийският премиер Скот Морисън засега не се поддава на заплахите и заяви, че няма да прави отстъпки. Очаква се парламентарната комисия, натоварена със закона, да излезе с доклад в средата на февруари.

"Австралия създава правилата за нещата, които можеш да правиш в Австралия. Тези, които искат да работят по тях, добре сте дошли. Но няма да се поддадем на заплахи", заявява още Морисън.

Според някои експерти това ще е игра на нерви, в която технологичните компании и правителствата ще се състезават за това кой ще отиде по-далеч, а накрая губещ ще е този, който пръв прекрачи търпението на крайните потребители. 

Най-четените