От открития пазар за контрабандни стоки на границата между Грузия и Източна Осетия до наемни гангстери, поддържащи етническия конфликт в Косово и от двете му страни - мафията и сепаратистките движения вървят ръка за ръка, определяйки хода на събитията и преначертаването на политическата карта на света.
Това е един от изводите в книгата на харвардския академик Данило Мандич "Гангстери и други държавници".
Още от 90-те насам организираната престъпност помага за развитието и хода на сепаратистките битки по света. Бунтовниците за свобода и държавите, които се опитват да осуетят работата на тези движения, често не се притесняват да използват мафията, "инструментализираки" дейността ѝ, за да повлияят върху конфликта.
Анализирайки сепаратистките движения в 16 страни на Балканите, Източна Европа, Близкия Изток и Западна Африка, социологът от "Харвард" Мандич оспорва конвенционалния подход към разглеждането на различните групировки, борещи се за независимост, като според него има тенденция да се "омаловажава значението на организираната престъпност" в тези процеси.
По думите му в Косово "мафиите" се сражават и от двете страни във войната през 1998-99 г., а днес бандите от организирана престъпност имат голям интерес оспорването на границите в най-младата европейска държава да не престава.
"Основните констатации могат да бъдат обобщени с три думи думи - Мафията има значение", обяснява Мандич пред Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN).
Сравнявайки ситуацията в откъснатия регион Южна Осетия, опитващ да извоюва независимост от Грузия, с независимостта на Косово и продължаващата битка между етнически албанци и етнически сърби това как трябва да изглеждат границите на страната, той достига до извода, че организираната престъпност има влияние върху хода на всеки подобен конфликт.
В Южна Осетия, която още след разпадането на СССР в началото на 90-те започва борба за това да отхвърли от себе си властта на Тбилиси, един фактор играе значима роля за развитието на процесите - разпростиращия се "пазар на открито" за контрабандни и крадени стоки.
Пазарът, по трасето между Южна Осетия и Грузия, започва да се развива в средата на 90-те като неофициална търговска точка, срещаща доскоро воювалите грузинци и южноосетинци. И именно този нелегален пазар на контрабандни стоки за десетки милиарди долари позволява хората от двете страни да се срещат и да възстановяват отношенията си след войната, макар според Мандич да "нарушава целия суверенитет и закони на Грузия".
"Този пазар прави повече за изграждането на мир и междуетническото сътрудничество, отколкото всичко, което международната общност по това време е в състояние да направи и със сигурност всичко, което властите в Грузия и в Южна Осетия са в състояние да постигнат самостоятелно", обяснява социологът.
Този процес обаче се нарушава през 2004 г., когато тогавашния прозападен президент на Грузия Михаил Саакашвили решава да затвори пазара в опит да спре кранчето на приходите към спонсорираното от Русия руско сепаратистко ръководство на Северна Осетия. Неговата идея е по този начин да настрои общественото мнение, срещу сепаратистките влсати и в крайна сметка да доведе до тяхното отслабване.
На практика обаче ходът на Саакашвили избухва в лицето му и постига точно обратния ефект - спомага за по-нататъшното отравяне на отношенията между двете страни, което в крайна сметка води до повторното избухване на войната през 2008 г.
Що се отнася до конфликта в Косово, Мадич, който е роден и израснал в сръбската столица Белград, описва ситуацията в края на 90-те и войната в региона като сблъсък на "мафията в униформа" и "бунтовническата мафия".
Първите се бият на страната на сърбите - мафиотски босове, контрабандисти, бивши затворници и обикновени престъпници биват наети от Белград и организирани в паравоенни формирования, които да се бият срещу сепаратистите.
Именно тези неофициални милиции са отговорни за едни от най-големите зверства във войната, тъй като хората в тях имат вече вкус към насилието и са подложени на далеч по-малко контрол. На тях се дават и различните "мръсни задачи", които целят жестоко смазване на всякакви опити за бунт в тогавашната провинция на Сърбия.
Подобни милиции са използвани и преди това, особено във войната в Босна. Там най-яркия пример за използването на криминални елементи за мръсни задачи са т.нар. "Тигри" на Желко Ражнатович - Аркан.
От другата страна пък е партизанската Армия за освобождение на Косово (АОК), която Мандич описва като "малка бунтовническа мафия, силно етноцентрична, с много силни националистически искания и с амбиции за изместване на съществуващото популярно ръководство на сепаратистко движение, в лицето на Ибрахим Ругова" - архитектът на десетилетието на пасивна съпротива на косовските албанци срещу сръбските репресии от края на 80-те.
"Първоначално АОК разчиташе не само на наркотрафика, но и на контрабанда на оръжие", обяснява Мандич. Това са дейности, които позволяват на партизаните да изместят Ругова от водещото място в борбата за независимост на Косово.
И макар тук да говорим за преки връзки с мафията, това припокриване между сепаратистките движения и организираната престъпност, според Мандич, не е задължително делегитимира борбата на тези движения за независимост.
"Фактът, че много сепаратистки движения управляват своите цели в партньорство с организирани престъпни групировки, не кредитират, нито дискредитират амбициите на сепаратистите", каза той.
Въпреки това обаче, според него е важно да се отбележи значението на мафиотските структури в цялата тази борба - значение, което изненадващо не винаги води до нестабилност или хаос.
"Много е важно да се обмисли спектърът от ефекти, които организираната престъпност може да има върху сепаратистки контекст", коментира още той.
Още преди войната в Косово през 1998-1999 г. организираната престъпност играе роля и в останалите конфликти след разпада на Югославия от първата половина на десетилетието. Така например за отцепването на Хърватия и Босна и Херцеговина се знае, че враждуващите сили са търгували едни с други с оръжие - отношения, които безспорно са спомогнали за това войната да продължи по-дълго.
По думите на Мандич, що се отнася до контрабандата на оръжие, оценяването на ефектите от нея отнема изключително много работа, тъй като различните схеми между отделни групи от хърватски, босненски или сръбски сили, които обменят оръжие помежду си, е довело до активно удължаване на конфликтите и насилието и поставянето на цивилното население в състояние на безизходица.
Подобни тенденции се наблюдават и в Косово днес, обяснява още той. В момента сръбски и албански банди периодично си сътрудничат за различни нелегални дейности, с което спомагат за запазването на мъглявия статут на територията в северната част от страната, доминирана от етнически сърби. А това, на свой ред, се отразява и в държавен план, подсилвайки отказа на Сърбия да признае Косово за независима държава.
Това оспорване на границите просто дава на организираните престъпни групи много повече ресурси и власт.
То спомага за обтягане на напрежението между сърби и албанци, които, от своя страна, търсят допълнителна защита в същите тези банди. Затова и те нямат никакъв интерес конфликтът за статута на района в Северно Косово да стигне до решение.
"Един такъв замразен конфликт не е лош за всички. Съществува постоянен интерес и стимул, някои хора го наричат "извратен стимул", за поддържане на статуквото на така наречения замразен конфликт", коментира Мандич.
Той формулира и една проста истина - за интересите на организираната престъпност оспорваните граници са много по-ценни и печеливши такива, каквито са.
И всяко решение и регулация, та дори и лоша регулация по тях, би довела до загуба на пари за мафиотските структури. Така че ако има някой, който да се съпротивлява срещу мира, това са престъпните групи.
