На 25 октомври, паралелно с президентски избори в България, в съседна Сърбия ще гласуват на предсрочни парламентарни избори, които може да се окажат най-сериозното предизвикателство за властта на доскорошния президент Александър Вучич.
След близо две години студентски и граждански протести Вучич най-сетне склони да организира обещаните от него избори.
Така управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП) е принудена да се изправи срещу организираната опозиция в лицето на студентското движение, което настоява за политическа промяна и търсене на отговорност за корупцията в страната.
Залогът е голям и за самия Вучич. Той подаде оставка като президент през септември, за да оглави предизборната кампания на партията си, а сега се надява да се върне на власт като министър-председател.
Срещу управляващите се изправя листата "Студентска листа - Студентите печелят", в която влизат лекари, учители и представители на академичните среди.
Под лозунга "Сърбия или мафията" движението се превърна в основна алтернатива на властта след трагедията на гарата в Нови Сад през ноември 2024 г., когато срутването на козирка отне живота на 16 души.
Социологическите проучвания преди вота дават разнопосочни резултати, което прави изхода трудно предвидим.
Именно в тази напрегната обстановка се натрупват и съмнения дали изборите ще протекат честно - от опасенията за натиск върху критици на властта до разкрития за възможни нарушения при регистрацията на избиратели в чужбина.
Арести преди вота и опасения от напрежение
На 21 октомври сръбската прокуратура съобщи за ареста на шестима души, двама от които са хърватски граждани. Те са заподозрени в подготовка на нападения, насилие и масови безредици в Белград в изборния ден.
Подобни арести преди избори не са без прецедент в Сърбия. Критиците на властта се опасяват, че подобни действия могат да послужат и за сплашване на протестиращите.
Междувременно бивши високопоставени представители на полицията и службите за сигурност призоваха жандармерията да остане неутрална и да не потиска граждански протести, ако управляващите обявят преждевременно победа.
Вучич от своя страна заяви, че няма да допусне в Сърбия сценарий като този във Франция, визирайки улични безредици.
От Европейската комисия призоваха изборите да бъдат честни и страната да продължи реформите по пътя към ЕС.
Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен дори пропусна Сърбия при последната си обиколка в Западните Балкани, за да избегне впечатление за намеса в изборния процес.
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа определи политическата среда като силно поляризирана, а Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа изпрати 80 наблюдатели.
Натиск върху критиците на властта
Притесненията за честността на вота идват на фона на обвинения в натиск върху активисти, журналисти и противници на правителството.
Активистът Марко Марянович например е бил задържан от полицаи с маски и прекарал два дни в изолация в мазе. Пред "Ройтерс" той разказва как е бил буквално отвлечен от полицаи - натикан в автомобил и отведен в мазето на полицейското управление, където е държан два дни в изолация под ярко осветление.
Марянович, който е популярен коментатор в социалните мрежи и открит критик на дългогодишния сръбски лидер Александър Вучич, разказва, че бил ужасен.
Това обаче не е първият път, в който се сблъсква с подобно отношение от властите.
По думите му той е бил пребит от полицаи по време на антиправителствените протести през август миналата година. Според него и адвоката му побоят е бил част от кампанията той да бъде заглушен.
Заради публикациите си Марянович неведнъж е бил блокиран за продължителни периоди в социалните мрежи. Сега обаче той е решен да не се остави да го заглушават.
"Колко корупция... колко разрушение на всичко, което трябва и е редно да има стойност тук. Някой трябва да понесе отговорност", коментира активистът.
Свободата на словото в Сърбия от години отбелязва спад, като за 2026 г. страната заема 104-о място от 180 държави в индекса за свобода на печата на "Репортери без граници" за 2026 г. Това е най-лошото ѝ класиране досега.
Според фондация "Славко Чурувия" през първите девет месеца на годината Вучич е нападал словесно медии и журналисти най-малко 182 пъти. Президентът отрича да сплашва журналисти или да закрива медии.
Обвинения за използване на шпионски софтуер срещу критици на властта
През септември фондацията SHARE съобщи, че 14 души са били обект на наблюдение с усъвършенствани шпионски инструменти. Активистката Йелена Контич е получила предупреждение от Apple за възможно заразяване на телефона ѝ с Pegasus, а последвали технически проверки, включително от лабораторията Citizen Lab, са потвърдили съмненията.
Сръбските власти отхвърлят обвиненията в кибершпионаж, а от Агенцията за сигурност и информация ги определиха като "тривиална сензация".
Има и случаи на физическо насилие по време на протести. Архитектът Душан Радович е бил пребит от полицаи за борба с безредиците във Валево през август миналата година, докато се опитвал да помогне на паднал човек, предава "Ройтерс". Агенцията потвърждава и за автентичността на видеозаписа от инцидента.
Според независим съдебномедицински експерт десетки протестиращи са били тежко бити, сред тях и непълнолетни.
Докладът му описва действията като систематично наказателно полицейско насилие, а не като отделни инциденти или оправдана самоотбрана. Вътрешното министерство не е коментирало случая.
Съмнения за вота на сърбите зад граница
Междувременно дни преди вота се появи и журналистическо разследване за опити за манипулиране на вота на сърбите в чужбина.
Разследваща медия KRIK е установила, че във Виена организирано "Сдружение на сърбите в Австрия" е помагало на привърженици на управляващата партия да се регистрират за гласуване на изборите в Сърбия, без да има подобни права.
По сръбското законодателство регистрацията на избиратели в чужбина трябва да става чрез дипломатическите представителства на страната.
Разследването обаче показва, че в сдружението във Виена документите са били обработвани за минути - копирали са се лични карти, попълвали са се заявления и са се събирали телефонни номера, на които кандидатите да получат потвърждение след одобрение от посолството.
Това се случва на фона на оплаквания от сръбски граждани в Австрия, че официалната процедура е изключително трудна - телефоните в посолството остават без отговор, часове не се намират, а заявленията се връщат заради липсващи документи.
Една от потърпевшите, Йелена Живанович Валтер, живее във Виена от 2009 г. и разказва пред KRIK, че кандидатурата ѝ е била отхвърлена повторно, без да получи ясно обяснение. Така единственият ѝ начин да гласува остава да пътува до Сърбия.
От медията разполагат и със записи и съобщения, които според тях показват, че сдружението е обслужвало избиратели, подкрепящи Вучич.
В един от записите мъж заявява, че не регистрират "онези блокаджии и глупаци" - препратка към студентските протести - а работят само с хора, които подкрепят президента. Някои кандидати са получавали и торбички с логото на СПП, съдържащи рекламни материали.
Според адвоката Владимир Тупаняц, който наблюдава избори за организацията CRTA, подобни действия нарушават няколко разпоредби на сръбското законодателство.
Представител на сдружението е отрекъл пред журналистите, че там се регистрират избиратели, и е заявил, че организацията се занимава само с хуманитарна дейност. Той е отрекъл и официални връзки с посолството или СПП, макар да е изразил лично възхищение от Вучич.
Сръбското посолство във Виена е препратило въпросите на KRIK към Министерството на външните работи в Белград, откъдето не е последвал отговор. От СПП също не са коментирали.
Законът забранява на граждански сдружения и чуждестранни юридически лица да участват в партийна агитация, да подпомагат избиратели по този начин и да разпространяват партийни рекламни материали. Освен това заявлението за регистрация трябва да бъде подадено лично от избирателя.
Тупаняц смята, че записите дават основания да се подозира координиран опит за влияние върху вота на сръбската диаспора.
По думите му подобни практики могат да доведат до манипулиране на избирателните списъци, купуване на гласове или оказване на натиск върху свободния избор на гражданите.
Съмненията за нарушения не са нови.
След парламентарните избори през декември 2023 г. ОССЕ заключи, че макар гласуването да е било технически добре организирано, условията са били изкривени в полза на управляващите.
Така в навечерието на новия вот остава въпросът дали оспорваната надпревара ще протече при равни условия и дали резултатът ще бъде приет от двете страни.
Въпросът за изборите в Сърбия е важен за България с оглед на това какво ще е новото ръководство в Белград и как то ще гледа на европейския път на страната - дали ще продължи старата линия на резервирана конфронтация със съседите, или най-сетне ще започне да се държи като отворен към колаборация партньор.
