Една политическа ера в Сърбия приключи. След 14 години в центъра на властта Сръбската прогресивна партия на Александър Вучич претърпя сериозно поражение на парламентарните избори.
За първи път в съвременната история на Сърбия широко протестно движение от предимно млади хора успя да превърне уличното недоволство в реална политическа сила.
То се роди от трагедията в Нови Сад преди две години, но бързо надхвърли границите на първоначалния гняв и се превърна в символ на натрупаното с години недоволство срещу корупцията, безнаказаността и начина, по който функционират институциите.
Сега големите заглавия из медиите са "Младите победиха Вучич", "Вучич падна", "Пише се история". Цари оптимизъм и радост. Реалността обаче е, че пред движението "Студентска листа" тепърва предстоят много работа и предизвикателства.
Резултатът от изборите е значим най-вече заради това, че Вучич не бе победен от опозиционна партия, а от масово движение, което успя да превърне гражданската мобилизация в изборна.
Окончателните резултати показват, че при избирателна активност от близо 70% "Студентската листа" печели 50,7% от гласовете. Това ѝ осигурява стабилно парламентарно мнозинство със 140 депутати и възможност да състави самостоятелно правителство. Партията на Вучич остава втора с около 40% от гласовете и 103 места в Скупщината.
Ако оставим настрана няколкото мандата, запазени за представителите на етническите малцинства, в парламента влизат само две политически сили. Това е изключително необичайно за пропорционална избирателна система и съответно е ярък показател за дълбокото разделение в сръбското общество, което е де факто концентрирано около два политически лагера.
Да, гневът от ужаса в Нови Сад провокира вълната от недоволство, но зад Вучич остават над 1,7 милиона гласоподаватели. Следващото правителство няма да наследи политически вакуум, а ще се изправи срещу солидна и мотивирана опозиция със силни позиции в местната власт, медийно влияние и дълъг опит в управлението и политическите игри.
На този фон "Студентската листа" ще трябва бързо да покаже, че може не само да печели избори, но и да управлява.
Голяма част от кандидатите ѝ идват извън традиционния политически елит, а самото движение е разнородно и децентрализирано, обединило хора с различни политически възгледи около няколко универсални искания.
Оттук нататък протестните лозунги ще трябва да се превърнат в конкретни политики и управленски решения. Докато листата на Вучич е пълна с настоящи и бивши министри, депутати и държавни функционери, почти никой от кандидатите на студентското движение няма подобен политически и административен опит.
Именно това беше едно от най-големите им предимства преди изборите. Те изглеждаха като алтернатива на политическия елит, срещу който се надигна общественото недоволство. След изборите обаче същата липса на опит може да се превърне в основен проблем, докато Вучич и хората около него няма да се колебаят да експлоатират всяка грешка или разделение в лагера на следващото управление.
Разбира се, изпитанията няма да се ограничат само до вътрешната политика.
Новата власт ще трябва много бързо да покаже ясни позиции по въпросите, по които Сърбия от години поддържа труден баланс между Брюксел и Москва, както и по най-чувствителната тема за Белград - Косово.
Цялата предизборна предизборна платформа на "Студентската листа" бе концентрирана най-вече върху корупцията, работата на институциите, образованието и икономиката. В 11-точковата им програма няма и дума за външна политика, също така няма подобен раздел и в разширената им управленска програма на техния сайт.
Различни медии побързаха да обявят победа за проевропейските сили само защото Вучич е откровено проруски настроен. Само че реалността може да се окаже малко по-различна и нюансирана.
В своите изказвания представителите на "Студентска листа" са особено предпазливи що се отнася до бъдещето на външната политика и геополитическия курс на Сърбия. Ако във вътрешнополитически план движението обещава сериозна промяна, по отношение на темата за Русия и Европейския съюз по-скоро се очертава приемственост.
В няколко свои интервюта неформалният лидер на движението Илия Сърданович подчерта енергийната зависимост от Русия и факта, че отношенията с Москва трябва да се определят от интереса на сръбските граждани. Ортганизацията отхвърля и идеята Сърбия да се присъедини към санкциите срещу Русия заради войната в Украйна.
В същото време "Студентска листа" поддържа европейските принципи за върховенство на закона, защита на гражданските права, функциониращи институции и настоява за продължаване на сътрудничеството с Европейския съюз. Евентуалното членство на Сърбия в ЕС обаче според представители на движението трябва да бъде решено накрая от гражданите чрез референдум.
По казуса със статута на Косово също се върви близо до традиционната сръбска линия. Към момента представителите на бъдещата власт категорично отхвърлят каквато и да е възможност за признаване на Косово, настояват за диалог, запазване на сръбската териториална цялост (по конституция Косово е интегрална част от Сърбия) и военен неутралитет.
Тепърва предстои се избистря още представата на "Студентска листа" за външната политика, но тези, които очакват радикални промени във външополитическия курс, по-скоро ще останат разочаровани.
Затова победата на "Студентската листа" трудно може да бъде прочетена нито като окончателен край на Вучич, нито като рязък геополитически завой на Сърбия. Засега тя е преди всичко отхвърляне на един модел на управление и заявка за промяна в начина, по който функционират държавата и институциите.
Истинският тест за победителите започва сега. Да обединиш различни части на обществото срещу корупцията и безнаказаността е едно. Съвсем друго е вече, когато се налага да запазиш това единство, да управляваш, да вземаш непопулярни решения и да определиш мястото на страната между Европа, Русия и определеното за национален интерес.
