Четвъртък срещу петък е първата вечер на мирни протести в сръбската столица Белград. Откакто президентът Александър Вучич обяви плановете за повторно налагане на блокада над града и връщане на вечерния час през уикендите, хиляди сърби излязоха на гневен протест.
Вълненията, свързани с пандемията, обаче са само върха на натрупалото се напрежение в страната, което избухна в опити да се нахлуе в парламента и сблъсъци с полицията. На което униформените отговориха със сила, каквато не е виждана в страната от 90-те години насам и времето на Слободан Милошевич.
Насилието и гневът на протестиращите доведоха нещата дотам, че премиерът Ана Бърнабич обяви, че плановете за полицейски час се отменят. Въпреки това обаче за по-голямата част от демонстрантите това не е причина за спиране на протеста.
Дългогодишният престой на Вучич във властта определено е събрал доста напрежение. А предвид факта, че той и партията му реално контролират голямата част от медиите в страната прави ситуацията още по-сложна. Затова и демонстрациите сега показват един много по-широк израз на разочарованието от цялостната политика на Сърбия в последните години, както и от засилващия се контрол, който президентът упражнява върху страната.
А в катализатор за всичко това се превръща и относителният провал на властите в страната да се справят със заразата. Налагането на повторни ограничения идва от редица погрешни стъпки, предприети от правителството, които доведоха до това да бъде изпуснат контролът върху вируса - подновяването на редица спортни събития, както и провеждането на парламентарните избори в страната.
"Нямаме нищо против да останем вкъщи още три дни - това не беше проблемът", коментира 45-годишната Драгана Грънкарски, която е част от протестите.
"Въпреки това те си играят с нашите умове и с истината. Когато им е угодно да направят избори, тогава няма корона. Те организираха футболни мачове и тенис мачове и затова сега имаме ситуация, в която болниците са пълни", допълва още тя, цитирана от New York Times.
След като първоначално наложи една от най-строгите блокади в Европа през март, Вучич отмени социалните ограничения в началото на май, твърдейки, че правителството му е победило коронавируса.
Но докато други европейски държави постепенно облекчават блокадите, сръбските власти въведоха отпускането на мерките на много по-висока скорост, позволявайки на спортните събития да се провеждат отново с публика, а нощните заведения да заработят пак.
Или както коментира Йелена Василевич, експерт по балканските протестни движения в Белградския университет, ситуацията е минала от едната крайност в другата.
Първоначално Вучич отказа да промени курса на повторното отваряне, дори когато брой новите случаи нарасна от под 20 до над 300 на ден. Една от причините за това бяха насрочените парламентарни избори на 21 юни - вот, който повечето опозиционни партии бойкотираха с искания за легитимен процес, а не "нагласен мач" в полза на Прогресивната партия на президента.
За критиците на Вучич решението му първо да облекчи ограниченията преди гласуването (което неминуемо увеличава популярността му), а след това да възстанови част от мерките, се усети като игра със здравето на хората в името на властта.
"Гражданите постоянно бяха мамени и лъгани за политически цели", казва Тена Прелек, експерт по политика в Югоизточна Европа в Оксфордския университет.
Към недоволството от некомпетентните и ориентирани към собственото облагодетелстване мерки обаче скандалите около президента, включително този с участието на сина му, снимал се с известен сръбски мафиот, нагнетяват допълнително ситуацията и карат мнозина в страната да се чувстват поставени в капан от собствените си народни избраници.
Междувременно президентът вече изрази съмненията си, че протестите срещу него са дело на чужди сили, които се опитват да дискредитират властта му.
"Протестът беше добре организиран, имаше влияние на чуждестранни фактори, чуждестранни служби, нашата полиция ще се занимае внимателно с това", заяви Вучич и определи като причина за ескалациите на недоволство предстоящите разговори по въпроса за Косово под егидата на ЕС. Той отбеляза, че за някого е важно позициите на Сърбия в международен план да бъдат отслабени преди тези важни преговори.
Тезата му беше повторена и от вицепремиера и външен министър на страната Ивица Дачич, обвинявайки за протестите "сърбофоби" и "русофоби".
"Прочетох, ако тази информация е вярна, че украински гражданин е бил задържан тук, на булевард "Крал Александър", по време на протеста. Той е пристигнал тук на 3 юли, вероятно не е дошъл като турист по време на епидемията, значи не е попаднал на демонстрацията случайно. Като се има предвид, че той е от Украйна, не става ли дума за хора, за които протестите и участието в екстремистки акции в цяла Европа се е превърнало в професия? Ние трябва да анализираме събитията в Белград, важно е да защитим нашите държавни интереси", заяви днес Дачич за телевизия Пинк.
Колкото и обаче сръбските власти да се опитват да прехвърлят топката на насилието по протестите навън към някакви тайни сили, опитващи да дестабилизират Сърбия, бруталността на полицейската намеса е това, което шокира повечето външни наблюдатели.
Във вторник униформени служители на реда с палки и щитове бяха заснети да бият жестоко невъоръжени протестиращи, без те да са демонстрирали някакво насилие и без дори да са оказали каквато и да е съпротива. Веднага много анализатори сравниха тези сцени с полицейското насилие по време на протестите срещу управлението на бившия сръбски лидер Слободан Милошевич, който води Сърбия през Балканските войни и по-късно е съден за военни престъпления на Международния трибунал в Хага. Интернет е пълен с кадри на полицаи, които удрят с палките си мъже, жени и дори тийнейджъри, докато те лежат по земята.
Така при сблъсъците има ранени десетки полицаи, пострадали от замерянето с павета от страна на гневните демонстранти. Броят на битите протестиращи обаче не се изчислява.
Самият Вучич едва ли има особена причина за притеснения - с отмяната на полицейския час се премахва основната причина за протестите, а "пъстротата" на опозицията е твърде голяма, за да може тя да излъчи ясни лидери, които да се изправят срещу президента като оформена алтернатива.
Въпреки факта, че е атеист, президентът успя да консолидира зад себе си Сръбската православна църква. Всички държавни апарати и ресурси са под негов контрол. Така на теория той би могъл да остане на власт, докогато си поиска.
Въпросът е, че тези сценарии невинаги се случват по план, а тогава изненадите са най-болезнени за тези, които са на власт.
