Проблемите с палмовото масло са два. Единият е здравословен, а другият е етичен.
Първият настъпва когато мазнината се хидрогенира и преработи по химически път, за да премине от естественото течно състояние на растителните масла в твърдо. Тъй като е евтино и увеличава срока на годност, палмовото масло се слага във всякакви храни - солети, кексове, шоколад и т.н.
Ефектът му върху организма е доста лош и носи повишени рискове от диабет, високо кръвно налягане, запушване на кръвоносните съдове и дори рак. Това всъщност важи за всяка хидрогенирана растителна мазнина, не само палмовата.
Само при нея обаче съществува толкова сериозен етичен проблем - за добиването ѝ се изсичат огромни площи тропически гори, за да се освободи земя за засаждане на конкретните палми, от които се добива тази мазнина.
И тъй като това е най-ползваният вид масло в цял свят, което се влага в около половината от пакетираните продукти по магазините, включително червила и шампоани, се садят все повече и повече плантации, за които се изсичат все повече джунгли.
Маслената палма, чиито плодове дават олиото, вирее най-добре в един специфичен регион на света - Малайзия и Индонезия, които произвеждат около 85% от палмовото масло на планетата.
Осигуряването на земеделски земи там застрашава десетки видове, чиито местообитания изчезват. Най-сериозен е проблемът с орангутаните, които са критично застрашени. Те се срещат само на островите Борнео и Суматра, а броят им постоянно намалява, включително и заради изсичането на горите, където живеят.
Унищожаването на тропическите гори води и до повече пожари - често умишлено запалени за прочистване, което допълнително вреди на околната среда.
Палмовите плантации пък са наричани зелени пустини, тъй като нямат биоразнообразието на горите, на чието място се появяват.
Смята се, че цели над 50 на сто от джунглите на Борнео са унищожени, за да се осигури земя за плантации.
Затова и в опит да ограничи собствения си принос към обезлесяването по света, Европейският съюз (ЕС) прие регулации, които касаят пряко и износителите на палмовото масло.
Те гласят, че на европейския пазар вече няма да могат да се продават продукти, които са фактори за обезлесяване - какао, соя, месо, дървесина, кафе, гума и палмово масло, ако идват от земи, обезлесени след декември 2020 г.
Забраната за внос на подобни продукти влиза в сила в края на 2024 г. за големите компании и няколко месеца по-късно за по-малките.
Това е проблем за Индонезия и Малайзия, които вече критикуваха ЕС, подадоха жалби срещу съюза в Световната търговска организация и обвиниха Брюксел в "регулаторен империализъм" и "апартейд за реколтата".
Сега Малайзия опитва нов подход. Страната, която владее част от Борнео и е вторият най-голям производител на палмово масло, обяви, че започва "орангутанска дипломация", подобно на известната китайска "панда дипломация".
Министърът на индустрията на страната Джохари Гхани съобщи, че Малайзия планира да започне да предлага като подарък от този вид примати на търговските си партньори, които купуват най-много от палмовото ѝ масло - като Китай, Индия и Европейския съюз.
Така страната се надява да покаже знак на добра воля по начина, по който Пекин демонстрира доброжелателство, подарявайки от не по-малко застрашените панди.
"Ще докажем на международната общност, че Малайзия е ангажирана с опазването на биоразнообразието", коментира Гхани в социалната мрежа X. Той поясни, че страната му не може да заеме отбранителен подход към проблема с палмовото масло и вместо това трябва да покаже на света, че е устойчив производител, отдаден на опазването на горите и околната среда.
Подобен ход явно цели да убеди вносителите, че Малайзия желае да опазва застрашените видове.
"Офертата" обаче беше критикувана от международната природозащитна организация WWF.
Оттам обявиха, че приоритетът трябва да е защитата и съхранението на орангутаните в естествената им среда, а не пращането им извън страната.
Данните на WWF сочат, че към 2012 г. на остров Борнео са останали около 105 000 от тези животни, чието име на малайски означава "горски човек". В Суматра има едва около няколко хиляди орангутана.
Малайзийската екоорганизация Justice for Wildlife също коментира пред "Ройтерс", че планът на правителството изисква повече проучване и е нужно властите да обмислят алтернативни дипломатически подходи.
