Всички знаем приказката, според която характерът на човек личи най-ясно във времена на криза. И ако коронавирусът досега ни е дал някакъв урок, то той е, че същото важи и за характера на една държава.
Докато светът насочва все повече усилия към това да забави разпространението на вируса, в периферията на тази борба се случва нещо много интересно - креативните, причудливи и вдъхновяващи начини, по които културата на различните градове и държави се проявява по време на карантината.
Всичко започна с Италия и нейните жители, излезли на балконите си, за да пеят, да свирят и да танцуват. В Испания хората излязоха първи да ръкопляскат на своите медицински работници. В Белгия пък продължиха да пържат картофките си, а в цяла Скандинавия хората все още въртят педали, за да стигнат до работното си място.
Тази глобална пандемия показва по много начини кое е важното за различните нации и разкрива много за "характера" на всяка държава. Тя също така ни напомня за хората, местата и различните култури, които правят света толкова прекрасно разнолик.
Кореспондентите на Би Би Си споделят личните си впечатления за това как по време на карантина културата на държавата им проличава по-ясно от всякога.
Франция
Какво е Франция без своите пекарни? Докато баретата отдавна не е на мода, традиционната френска багета никога няма да остарее. Дори и във време на пандемия.
След като Италия взе мерки, френското правителство също поиска скриктно ограничаване на социалния живот, а всеки, който напуска дома си, трябва да има подписана декларация с причината за излизането си. Всички "несъществени" бизнеси също не функционират.
Но докато супермаркетите и аптеките продължават да работят по необходимост, официален декрет, издаден от Министерството на здравеопазването, посочи и списък от 40 изключения, които са "жизненонеобходими за продължаването на обществения живот".
В това число попадат пекарни, месарници, магазини за вино и сирена, както и така обичаните от нацията магазинчета за тютюневи изделия.
Така всяка сутрин от Париж до Прованс уханието на прясно изпечен хляб изпълва празните улици на Франция, благодарение на 33 000 пекарни, които остават отворени.
Според президента на Националната конфедерация на френските сладкари и пекари "багетата е емблематична за френската култура". Според него първото място, което всеки французин помни от детството си, е пекарната и това как техните са го изпратили за хляб. За възрастните в тази ситуация единственият човешки контакт често е този с местния пекар.
А пък в Париж изглежда, че в тези смутни времена виното е толкова важно, колкото и дезинфектантът.
"Французинът не може да се наслади на хубава храна без чаша вино. Това е като ястие без хляб", казва местен сомелиер. Някои магазини за вино дори предлагат пакет за оцеляване по време на карантина, в който има 12 бутилки.
По всичко личи, че социалното дистанциране ще ограничи емблематичните целувки по бузите, с които французите се поздравяват, но няма пандемия на света, която да може да скърши техния vivre spirit.
Германия
Нощният живот в Берлин е легендарен. През годините клубове като Tresor и Berghain са циментирали статута на града като Свещен Граал за хедонистите по света и столица на техното. Наскоро обаче немското правителство забрани срещите на повече от двама души на открито, а въпросът къде ще бъде партито в петък и събота имаше само един отговор: вкъщи.
Асоциацията на около 245 независими клуба ClubComission обаче крепи партито живо с диджей сетове, които се излъчват на живо на адрес unitedwestream.berlin.
Макар че обикновено германците са свикнали да влизат в клуба в 2 през нощта, изпълненията на живо започват от 19:00 и продължават до полунощ, а зрителите могат да даряват пари на засегнатите артисти и клубове.
Колкото и странни да са тези времена, духът на берлинския нощен живот няма как да си отиде - поне докато хората могат да се събират виртуално. А какво ще стане, когато пандемията приключи? Най-вероятно партито никога няма да свърши.
Индия
В опит да спре разпространението на коронавируса индийският премиер Нарендра Моди наложи 21-дневно "заключване" на втората по население държава в света, като по този начин нареди на 1,3 милиарда души да останат у дома.
Хората все още се чудят как ще посрещнат основните си нужди, но в страна, свикнала с бидетата, досега поне не е имало проблем с тоалетната хартия.
Онова обаче, което може би ще се окаже най-трудно за индийците, е да останат разделени. Буквално.
Индийците имат много качества, но да се редят на опашка не е едно от тях. В страна с толкова много хора понятието "лично пространство" практически не съществува. И както всеки, който е посещавал страната, знае - правата линия всъщност е блъсканица от десетки непознати, които викат един през друг, за да бъдат чути на гишето на магазина.
И така, на фона на кризата, супермаркетите започнаха да възпитават индийците как да стоят на безопасно разстояние, като спазват максимата "кой превари - той завари". В щата Западен Бенгал дори се е стигнало дотам министър Мамата Банерджи да посети непланирано местния пазар, за да обясни на хората концепцията за социално дистанциране.
Това обаче не е единственият урок за индийците - през последните няколко дни всеки, който се обажда по телефона, трябва първо да изслуша записано съобщение за важността на покриването на устата при кашляне и общата хигиена.
Но това популярно видео на полицията в Керала доказва, че намираме миенето на ръцете си за далеч по-съществено, когато е акомпанирано от енергична хореография в стил Боливуд.
Англия
Дори в епохата на "no-low бирата" (идва от питиета с малко (low) или никакво (no) алкохолно съдържание), британските пъбове си остават онова, което винаги са били: бастион на традициите с атмосфера, ейл и, разбира се, нулевото пространство за социално дистанциране.
Защо да поправяме онова, което не е счупено? Както премиерът Борис Джонсън наскоро каза: неотменно и изконно право на британеца e да ходи на бар. Коронавирусът обаче сложи край на това.
Любителите на бара си купиха последно питие на 20 март, а оттогава насам се налага да бъдат далеч по-креативни, когато става въпрос за бира след работа.
Приложения като WhatsApp, Skype, Zoom и House party дават възможност да се видим с приятели от всички страни, а така се роди и ерата на дигиталното пиене и виртуалния "happy hour". Отвориха даже и виртуални пъбове - 13 000 души се събират в Jim the Janny´s Virtual Pub всяка вечер. И това ако не е добра компания...
Австралия
Ако има нещо, което да съчетава любовта на австралиеца към излизането навън, излежаването и оцеляването на остров с крокодили, акули и смъртоносни змии и паяци, то със сигурност е великденското къмпингуване.
Обикновено по това време на годината хората се готвят да прекарат уикенда на Великден на барбекю около лагерен огън с приятели и семейство, преди зимата окончателно да се настани на континента.
Австралийците обаче са креативно племе. Караванената индустрия на Австралия започна да насърчава хората, които иначе щяха да празнуват навън, да опънат палатка в двора си (а ако нямат такъв - в трапезарията).
Къмпингуващите, които са вътре, могат да гледат на живо стриймове от зоопарка в Мелбърн или дивите паркове CaPTA в Куинсланд. А всички ентусиасти могат все още да се насладят и на най-иконичната дейност - крикет в двора си, като симулират мачове и държат бъдещите шампиони (децата) във форма.
Корея
Между оживените нощни пазари, денонощните работни графици и неразрушимата смартфон култура едва ли има място да мислим за Сеул като за Страната на сутрешното спокойствие.
Но през последните няколко седмици агресивните мерки за социално дистанциране на Южна Корея вдъхновиха една спокойна глобална тенденция: нарастването на успокояващите онлайн видеоклипове, които показват как се прави корейско кафе Далгона.
Социализирането в Южна Корея често означава среща на по кафе. В настоящите условия обаче корейците се стремят да пресъздадат кафе културата вкъщи, като качват видеа за това как да си направим "пухкаво" инстантно кафе или кафе с цвят на фъстъчено масло.
Според Google Trends тази тенденция нараства стремглаво през февруари. А колкото повече хора си остават у дома, толкова повече се опитват и да си направят корейско кафе.
Има например глобално #dalgonacoffeechallenge в Twitter и повече от 64 милиона гледания на същия хаштаг в TikTok.
Eдинственото по-сладко нещо може би е тенденцията да оставяме ръчно написани бележки за "благодаря" на разносвачите по домовете.
В корейската култура това е по-дълбок знак за благодарност от изговарянето или писането на имейл. От хилядите постове в Instagram, които показват тези бележки, вероятно най-известната фраза е тази: "Надявам се да няма повече жертви на коронавируса".
България
Нека обърнем поглед и към ситуацията у нас. Ние, както изглежда, сме възприели доста неща от световната култура - и тук ни е трудно да кажем "чао" на магазина с вино и тютюн, София има слава на "малкия Берлин", съответно и наши барове и клубове (като "Петък" и "Терминал 1") пускат свои диджей сетове на живо, харесва ни да не се дистанцираме социално в барове и обичаме да се излежаваме около барбекю.
И ние възприехме хубавия пример с ръкопляскането на медиците в 21:00 ч. и се оказа, че въпреки самокритичното ни отношение, правим каквото можем по отношение на самодисциплината.
Разбира се, има хора, които разхождат кучетата си по няколко километра, такива, които ходят на пазар до квартал от другата страна на града, нарушители на карантината в паркове и градинки, беседки, пълни с квартални герои, но остава общото усещане за взаимопомощ - то личи дори по броя на доброволците в болниците и бележките с готовност да помогнеш на възрастен съсед, които са на почти всеки вход.
