Южна Корея има сериозен демографски проблем. Освен, че e сред страните с най-ниска раждаемост в цял свят, тепърва ще се сблъсква с последиците на още един характерен за тази част на Азия феномен - да се раждат неестествено много момчета.
Това се е случвало в рамките на няколко десетилетия в страната - от 80-те години на миналия век до края на първото десетилетие на този. Сега тези момчета навлизат в зряла възраст и за няколкостотин хиляди от тях в страната просто няма достатъчно момичета.
От векове е известно, че обичайно се раждат повече момчета, отколкото момичета - средно около 105-107 деца от мъжки пол спрямо 100 от женски. Причината не е категорично установена, но вероятно е еволюционна. Момчетата и мъжете умират по-често от жените и живеят по-кратко. Така, когато двата пола стигнат зрялост и възраст, в която да създадат поколение, броят на представителите им е почти равен.
В Корея обаче около три десетилетия се поддържа тенденция за прекалено изкривен показател за т.нар. полово съотношение при раждане.
В някои години на 100 момичета се падат по 116 момчета и дълго време страната е извън стандартното съотношение.
Понастоящем разлики с приетото за биологична норма няма. Съотношението от над десетилетие се поддържа в обичайния баланс - на 100 момичета се раждат около 104-106 момчета.
Причината за изкривяването е обичайната, особено за Азия - традицията семействата да искат синове вместо дъщери. Векове наред е било важно да се роди момче, защото мъжете издържат семействата, грижат се за родителите си и продължават рода. Жените си стоят у дома, а когато се омъжат, го напускат и почти не се смятат за членове на семейството.
В Корея тази традиция придобива опасно големи размери по няколко причини.
През 60-те години на миналия век страната все още поддържа изключително висока раждаемост - на една жена се падат средно по 6 деца. Само около 25 години по-късно тя пада до 2 деца на жена, а през 2022 г. е едва 0.8.
При няколко деца е по-вероятно някое от тях да е момче и семейството да получи желания син. При две, и особено едно, вероятността пада.
Решението на проблема става по-лесно, след като с намалението на раждаемостта абортите стават достъпни, напълно легални и обществено приемливи.
Така се случва очакваното - двойките започват да се отказват от женските зародиши.
Отнема десетилетия жените да получат по-добър достъп до образование, до пазара на труда, да са в състояние също да осигуряват доходи за семейството си и нагласите спрямо дъщерите да започнат да се променят.
Това става като част от цялостната промяна на обществото. От края на 60-те години започва индустриализацията на Корея, която я превръща от бедна земеделска държава в икономическа сила.
Огромната част от корейците сменят живота в селските райони и техните традиционни нрави с градовете, където всички живеят в блокове и никой не познава никого. Това също води до промяна на нагласите към дъщерите.
Заедно с предприети от държавата мерки и кампании всичко това дава резултат и Корея се връща в естественото полово съотношение при бебетата във второто десетилетие на този век.
Според изчисления на Conversation обаче в периода от 1980 до 2010 г., когато се наблюдава дисбалансът, в Корея са родени между 700 000 и 800 000 повече момчета, отколкото момичета.
Част от тях вече са зрели мъже и срещат сериозен проблем - за тях няма достатъчно жени.
Едно от решенията е "внос". От години властите в страната насърчават и подпомагат бракове както с етнически корейки, родени в Китай, така и с жени от други страни в Азия, особено по-бедни като Виетнам, Филипините, Камбоджа и Тайланд.
Според данните на създадените от правителството центрове за подкрепа на мултикултурните бракове, цитирани от Би Би Си, броят тези сватби расте и през 2019 г. стига над 287 хиляди.
Това обаче едва ли ще реши изцяло проблема. Страната е изправена пред перспективата да има няколко поколения с твърде много ергени, малко родени деца и последващите огромни социални и икономически последици.
