На 1500 км на изток от Африка, насред Индийския океан се намира Република Сейшели - островна държава, която всъщност се състои от 115 острова и е популярна туристическа дестинация.
Управлението е фокусирано в столицата, намираща се на най-големия от островите - Мае. Тази столица обаче е далеч от представите ни за административен център що се отнася до мащаби. Нещо повече, тя няма накъде да расте повече.
Става дума за Виктория - малкото сърце на Сейшелите.
Макар по света да има столици, които са с по-малко население - като Сан Марино или Ватикана например, както и миниатюрни градове в Тихия океан, населението от не повече от 30 хиляди души, което Виктория има, е сред скромните по стандартите за град, в който е концентрирано управлението на една държава.
Ако на Мае има толкова малко място за международното летище, че пасажерите да се чудят дали няма да кацнат в океана, или на някоя планина, също толкова малко е мястото за столицата, притисната между океана и планините на острова.
Къщите са катерят по околните хълмове докъдето това е възможно - в един момент наклонът става твърде голям.
Виктория има площ от 20 км² (за сравнение землището на София е 472 км²), но за столицата на Сейшелите е било предизвикателство да порасне дори толкова.
Половината от нея е върху земя, която хората са "отнели" от морето, обяснява пред "Би Би Си" Джордж Камил, един от добре познатите художници, родени в града. Илюстрира това с пример - водата някога е покривала място, на което днес може да бъде открита стоянка за таксита.
Традиционно Сейшелските острови се свързват с образи на плажове и палмови дръвчета - живот далеч от света и неговия шум. Столицата на архипелага със своите сгради обаче успява да покаже другото лице на страната.
В гъсто разположените улици в центъра на Виктория кипят живот и търговия. Едни продават риба, други - кокос, плантайн (вид банан), чили. Налице е и преплитане на архитектурни стилове и времена - стари дървени магазини в пастелни цветове си делят място с остъклено казино.
Както посочва Кони Пател, местен търговец, ако човек иска да види къде обикновените жители на Сейшелите работят нещо извън туризма, Виктория е мястото. На остров Мае може да няма много пътища, но почти всички от тях минават през столицата.
"Хората си мислят, че Сейшелите са само плажове. Разбира се, плажовете са важни, но всичко от Сейшелите е тук", посочва Пател.
Това местните определят като истинското лице на архипелага - може да е мръсно и шумно, да се оплакваш от трафика, но е модерният вид на островите. И те не могат да бъдат разбрани наистина, ако човек не е видял столицата.
В нея има и много история. Французите основават града през 1778 г. По онова време се вихри Американската революция, затворническата колония в Австралия все още е само идея, а по-голямата част от Африка остава недокосната от европейци. Новото населено място е кръстено Домакинството на краля - име, което едва ли отговаря добре на дървените и каменни къщи от онова време и намиращата се там казарма.
През 1811 г. мястото е завладяно от британците, но те - подобно на французите - не полагат големи усилия го разширят. То е твърде малко и незначително - играе ролята на пристанище, удобно междинно място за пътуване от една точка до друга. Нужни са цели 30 години, за да бъде прекръстено от британците на Виктория.
Това се случва през 1841 г., за да бъде отбелязан бракът на едноименната кралица с принц Алберт.
Малкият град не става свидетел на кой знае колко значими събития през XIX в. Дъждове водят до смъртта на мнозина, когато причиняват свлачища от кал и камъни през 1862 г. През 1890 г. е отворен и хотел, собственост на швейцарска компания - предвестник на туристическият бизнес, с който десетилетия по-късно ще станат известни Сейшелите.
В колониалната история на островите и конкретно на Виктория значима е и датата 1 февруари 1835 г. Тогава са освободени 6521 роби. По онова време цялото население е едва 7500 души, т.е. близо 90% от тях са били освободени от робство хора. Именно те стават основата, върху която се създава днешната нация. Тази история е събрана в Историческия музей, с който градът разполага.
Малката столица има и своя Малък Бен - миниатюрна реплика на часовниковата кула, която може да бъде видяна в Лондон. Докарана е във Виктория през 1903 г. и до ден-днешен напомня за това, че градът никога не може да порасне повече. Просто няма накъде.
По-големите промени на Сейшелите настъпват към края на XX в. В началото на 70-те години е открито и построеното от британското правителство международно летище, което дава нови възможности за туризъм и контакт със света.
През 1976 г. приключва и колониалната история на Сейшелите - те стават независима република. Година по-късно след направен преврат - разминал се без кръв - начело на страната застава Албер Рене, до онзи момент премиер, който заема мястото на дотогавашния президент Джеймс Манчъм.
Макар превратът да е представен като начин да се запази плурализмът на островите, става точно обратното - социалистическата Обединена партия на сейшелския народ (SPUP) се превръща в единствената.
Многопартийната система се връща през 1991 г. Въпреки това управлявалият вече над десетилетие Рене печели победа и на първите проведени избори. Той остава на поста до 2004 г., когато вече е 70-годишен.
Същевременно от независимостта до 2015 г. брутният вътрешен продукт на страната нараства със 700%, а днес Сейшелите могат да се похвалят с най-високото БВП на глава от населението сред всички африкански държави. Туризмът - важно перо от икономиката - усети труса на пандемията, но островите отвориха за чуждестранни посетители още през март 2021 г.
Така, макар и с маски, туристите отново могат да се насладят на почивка в някой от хотелите. А ако искат да усетят и истинската културата на малката африканска република, да посетят и да се разходят по улиците на столицата Виктория.
Както стана ясно, това няма да отнеме много време.
