Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

До Занзибар и назад: Колко е опасен африканският туризъм

В Танзания официално пандемия няма, но шестима българи се върнаха с коронавирус Снимка: Pixabay
В Танзания официално пандемия няма, но шестима българи се върнаха с коронавирус

Ако ходиш в Занзибар, след това ще си стоиш 10 дни вкъщи. Това са разпоредбите на здравното министерство относно всички българи и посетители на страната ни, които идват от Африка, като причината за това е опасният южноафрикански вариант на коронавируса.

Така че всеки, който иска да види това екзотично място, ще трябва да има предвид и карантината у дома.

Остров Занзибар, прилежащ към държавата Танзания, се превърна в една от популярните дестинации за пътуване извън България най-вече заради много по-леките мерки срещу COVID-19, предприети в страната, включително липсата на карантина за пристигащи туристи. Официално там нови случаи няма от месеци насам и туроператорите видяха в мястото златна мина за туризма по време на пандемия.

Занзибар, на свой ред, отвори широко вратите си, а единствените условия, които постави на пристигащите, е да се качат на самолета и да си носят бански. Без ваксини, без задължителни отрицателни PCR тестове. И въпросът къде ще се почива тази пролет бе окончателно решен.

Но докато Instagram и Facebook се пълнеха с екзотични снимки на щастливи хора по бански, властите у нас обявиха, че завръщащите се оттам трябва да останат карантинирани за 10 дни след завръщането си, като днес държавният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев подплати тази мярка с информацията за 6 заразени с коронавирус от държава, в която официално коронавирус няма.

Така в момента недоволството на летовниците от наложената карантина и уверенията им, че в африканската държава се спазват всякакви ограничения, се сблъсква с трезвия скептицизъм, че тези мерки може и да не са достатъчни.

И действително съмненията относно ангажираността на Танзания с борбата срещу коронавируса са логични. До съвсем скоро президентът на страната Джон Магуфили, който от 11 дни не е имал публична проява и за когото се спекулира, че е болен от COVID-19, твърдеше, че в страната няма коронавирус.

За да се създаде по-ясна картина за ситуацията с коронавируса в страната, тя официално е регистрирала 509 случая на заразени за целия период на пандемията, а от 13 май в страната болни няма. Поне така показва официалната статистика, показана от местните власти пред СЗО.

Твърдението, че Танзания по някакъв начин е заобиколена от коронавируса, се поддържаше и от президента на страната Магуфули, който се превърна в един от символите на критика срещу въведените в световен мащаб мерки и като израз на съмнение за легитимността на заразата и опасността от нея.

В едно от официалните си обръщения към нацията той дори заяви, че е изпратил за лабораторни изследвания проби с козя кръв, кръв от птици и сок от папая, които се били върнали с положителни резултати.

Още в началото на кризата с COVID-19 страната подходи лежерно, а президентът Магуфули въведе кампания с молитви и терапия с билки за прогонване на вируса.

Тонизиращата напитка, която трябваше да действа като лек срещу COVID-19, бе представена от самия президент.

Без официална научна обосновка и при силни критики от страна на Африканския център по заразни болести, Магуфули препоръча на местната общественост да пият билковата напитка, като им обеща, че тя ще ги предпази от коронавируса. Отварата, забъркана в Мадагаскар на основата на пелин, и редовните молитви към Бог бяха на практика единствените противоепидемични мерки, въведени в Танзания.

Основното оръжие на президента на Танзания срещу COVID-19 обаче беше религията. През юни миналата година той призова към национална молитва, след която обяви, че заразата е преборена и остави държавата да живее в ритъм сякаш пандемия не съществува.

Едва в началото на 2021-ва, и то след сериозен натиск от страна на Световната здравна организация, властите наложиха противоепидемични мерки като затваряне на училища, поставяне на мобилни средства за дезинфекция и отправиха апел за носене на маски при струпване на хора.

Наложи се президентът да отстъпи от думите си, че COVID-19 не вирее в африканската държава, след като вицепрезидентът на Танзания и главният секретар на президента починаха коронавирус.

Курсът на политиката му се промени, но не с драстичния завой, който световните здравните власти очакваха. Все още съществуват съмнения, че Танзания укрива реалните мащаби на заразността на територията си, защото според официалната статистика от последната седмица заразните с коронавирус продължават да са едва 509, а починалите - 21 на фона на южноафрикански щам на вируса.

Изолиран от френските молекулярни биолози, щамът на коронавируса SARS-COV-2, разновидност D614G, определян като южноафриканския щам, е по-опасен, защото оказва по-силно съпротивление. Това означава, че преболедувалите не могат да разчитат на имунитета от антителата и вероятността от повторна зараза значително се увеличава.

Но почти година президентът Магуфули си затваряше очите за предупрежденията. Отказа да започне ваксинационна кампания в страната, спря подаването на данни за разпространението на коронавируса в страната, посрещаше свободно туристи без ограничения и направи спазването на противоепидемичните мерки пожелателно.

Извън неговия оптимизъм обаче в страната цари несигурност по отношение на заразата. 

Междувременно медиите показваха как болници в Дер ес Салаам връщат пациенти заради липсата на свободни легла и недостиг на кислородни бутилки. Според "Дойче веле" в страната масово се издават смъртни актове с диагноза "остро възпаление на белите дробове", а лекари в Танзания твърдяха, че ги заплашва уволнение, ако заговорят открито за коронавируса.

На този фон наши сънародници събират тен, вярвайки, че никой не е заразен, и със сигурност не броят дните до пристигането си в България, защото в Занзибар пандемия няма според местното управление, топло е, слънчево, коктейлите са евтини, а плажът си е плаж.

Разбира се, фасадата, която се представя за туристите, е много по-различна - спокойна, сигурна. Служителите са с маски, навсякъде има дезинфектанти и се спазва някаква дистанция - всичко за удобството и сигурността на почиващите. Но доколко човек може да е сигурен, че вирусът не е проникнал и в тези курорти, своеобразни оазисиси на спокойствието? 

След подобна почивка 10 дни карантина не би трябвало да изглеждат толкова страшна. Особено ако с оставането си у дома позволят овладяването на непрекъснатия цикъл от локдауни и покачващ се брой заразени, така че и хората, които не отскочиха до Занзибар в началото на годината, да имат шанс за почивка.



Най-четените