За никого не са тайна амбициите на Китай да разшири влиянието си и върху различни части от света, но изглежда че тактиката на Пекин да примамва около себе си държави от Източна Европа, откъсвайки ги малко по малко от общата линия на Европейския съюз (ЕС) и Брюксел, започна да удря на камък.
От 2012 г. насам Китай използва т.нар. форум "17+1", който включва и държави, които все още не членуват в ЕС като Сърбия, Албания, Черна Гора, Северна Македония и Босна и Херцеговина, за да упражнява влиянието си при налагането на своята гигантска икономическа инициатива, наречена "Един пояс, един път" ("Новият път на коприната").
Макар реално срещата тази седмица да се случи след отлагане от близо година заради пандемията от коронавирус и само във виртуален вариант с видео връзка, Пекин видимо залагаше много на нея. Това си личеше и от факта, че за пръв път представител на страната щеше да е самият президент Си Дзинпин, а не както досега - вторият човек след него - министър-председателя Ли Къцян.
Подобно нещо може да се тълкува като безспорен знак за приоритета на срещата, който Пекин поставя, както и за желанието да регулира натрупаното напрежение с Европа покрай коронавирус пандемията и спорното отношение на правителството към Хонконг и уйгурското малцинство в провинция Синдзян.
Нещо повече - китайският президент изглеждаше готов да предложи да удвои вноса на храни за Китай от Източна Европа през следващите пет години - хитър ход, с който да подпомогне селскостопанския сектор в по-бедните икономики в Източна Европа, които често се оплакват от нечестните за тях протекционистки политики на държавите от Западна Европа в бранша.
Паралелно с това китайските власти разчитаха и на това, че тазгодишната среща във формата "17+1" се случва на дона на подписаното в края на миналата година мащабно икономическо споразумение между Пекин и Европейския съюз, което поне на хартия обещава улеснен достъп до китайските пазари и потенциални икономически изгоди за Европа.
Но желанието на Си Дзинпин да обвърже още повече страната си с икономиките на Източна Европа, с обещания за инвестиции, търговия и дори ваксини срещу коронавируса, беше попарено от едно доста хладно отношение.
Резултатът обаче едва ли е бил точно този, който е очаквал китайският президент, а срещата по-скоро изглеждаше като формат "11+1", тъй като Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словения и България решиха да изпратят свои министри, а не правителствените си ръководители. В света на дипломацията подобно отношение обикновено значи липса на доверие. В конкретния случай обаче значи и известно разделение между някои от европейските държави по отношение Китай.
Междувременно се появиха информации в германски медии, че пекинските власти са вложили особени усилия да убедят шестте държави да осигурят представител на ниво ръководител на правителство, но са получили отказ. До последния момент не се знаеше реално и дали Литва въобще ще присъства на срещата, като страната има една от най-острите позиции спрямо Китай в ЕС.
Докато някои решиха да омаловажат срещата на най-високо равнище, други като Сърбия и Унгария през последните седмици затвърдиха отношенията си с Пекин, поръчвайки милиони дози от тяхната ваксина. Интерес към нея предявяват също Чехия, Черна гора и Северна Македония.
Липсата на единство се забелязва и по друга линия.
Европа видимо става поле на сблъсък на интереси между Китай и САЩ, а в този смисъл новата администрация на Джо Байдън ще търси начини да закрепи разклатените отношения с НАТО и ЕС след Доналд Тръмп и да контрира влиянието на Пекин.
Вашингтон вече оказа натиск върху върху Полша, Румъния и Естония да наложат ограничения срещу китайските оператори на 5G мрежи, заради опасения, че те могат да се използват с шпионски цели, а Латвия директно обяви Китай за заплаха за националната си сигурност.
Подписването на широкообхватното икономическо споразумение в края на миналата година се оказа ясен знак към Вашингтон, че китайско-европейските отношения очевидно ще бъдат сериозни в дългосрочен план, въпреки притесненията за човешките права на уйгурите.
Досега обаче Китай като чели приоритизира контактите си предимно с държавите от Западна Европа, като само Германия държи почти 50% от целия износ на Общността. През 2019 г. търговският обмен между Берлин и Пекин е бил на стойност 250 млрд. евро.
За сравнение целият износ на всички държави във формата "17+1" се равнява на 100 млрд. евро и бе достигнат едва през 2020 г., въпреки че първоначалната цел бе това да се случи пет години по-рано.
Този дисбаланс в отношенията кара лидерите на Източна Европа да бъдат предпазливи към китайските обещания и ангажименти. Икономическото споразумение с ЕС предполага улеснен достъп до китайските пазари, но притесненията са, че то всъщност облагодетелства предимно немския бизнес.
Полският президент Анджей Дуда определи положението като "незадоволително" и поиска повече действия в посока "премахване на ограниченията за внос на селскостопанска продукция в Китай".
В крайна сметка чрез подновяването на срещите с държавите от Централна и Източна Европа президентът Си цели да вдъхне нов живот на формата "17+1" с нови обещания за щедро сътрудничество.
Въпросът обаче е дали този път ще успее.
