Мъж и жена стоят един срещу друг на плажа и се гледат в очите, докато милиони латиноамериканци са затаили дъх пред телевизорите.
"Страхувам се да не те изгубя", казва мъжът на име Керим. "Няма от какво да се страхуваш", отговаря жената на име Фатмагюл и двамата се целуват.
Сцената е от "Пепел от рози", добре познат и в България сериал, който е сред най-успешните продукции на южната ни съседка. Разказва историята на Фатмагюл - изнасилено момиче, което се среща с един от насилниците си, разбира, че всъщност той е свестен човек, стига да го опознаеш, накрая двамата се женят и заживяват щастливо.
Търсенето на сериали от този род в Латинска Америка е огромно и то дотолкова, че турските продукции изместиха по популярност теленовелите, тръгнали точно от държавите в Южна Америка.
По тези драми се прехласва и чилийското семейство Систернас. Пред BBC двойката казва, че много обичат да гледат турски сериали.
"Това е истинската любов и уважение. Отнасят се с респект и към възрастните, а и жестовете им са много романтични", споделя Патрисия Систернас.
В същото време съвременните латиноамерикански сериали изглежда съвсем различно. Любовните терзания и оплетените семейни отношения като център за живота на героите отдавана са затворена страница за теленовелите. Новите латиноамерикански сериали са наситени с голота, бързи коли и наркотици. Мъже се целуват с мъже, а от консервативните и религиозни принципи на латиноамериканското общество не е останал и помен.
Много голяма част от населението на Южна Америка обаче е с патриархални и традиционни ценности и се отдръпна от шоу програмите, показващи модерните любовни отношения.
Ето защо когато Хуан Висенте, директор на чилийския канал Mega, внася първия турски сериал "1001 нощ", той чупи рекорди и спасява телевизията от фалит. Драмата е точно този идеалистичен свят, който латиноамериканците търсят, и води след себе си още много турски заглавия.
"Турското семейство прилича на латиноамериканското. Начело винаги застава силен баща или дядо, който взима решения. Много латиноамериканци са възпитани, че мъжът трябва да защитава жената и децата си и се радваме, че има истории, които го показват", казва Висенте пред DW.
Консервативната рамка в турските сериали не е никак случайна, а с годините хватката ѝ се затяга все повече от президента на страната Реджеп Ердоган. Започна се от остър коментар на турския държавен глава, който не хареса, че във "Великолепният век" султан Сюлейман пие алкохол. От там последва забрана за снимане на пияни и дрогирани персонажи.
Споменаването на секса се позволява, стига да е дебело подчертано, че плътските удоволствия не бива да изместват институцията на брака и семейството.
"Принудени сме да разказваме историите по мек начин. В противен случай телевизиите няма да ги пуснат", споделя турският продуцент Ямач Окур, но добавя, че няма нищо против, понеже сериалите са станали доходоносен бизнес.
Миналата година Турция се превърна във втория най-голям износител на сериали след Холивуд. Основният дял от продукциите, които се изнасят, са романтични и исторически драми, а публика те намират в Близкия изток, Латинска Америка и Балканите.
Амбициите за турския филмов бранш са големи и през настоящата година, като надеждите са, че оборотите от сериали до края на 2021-а ще достигнат 1 милиард долара.
С продажбата на "сапунки" Турция не развива икономиката си само по отношение на филмите. Оказва се, че историите на екран създават мост към културата и традициите на южната ни съседка, която успява да пласира навън хранителни продукти, свързани със своята кухня, както и да привлича туристи.
Много от феновете на драмите на екран се изкушават да опитат от ястията, които хапват любимите им герои, мечтаят да посетят Истанбул и да видят на живо живописните места от малкия екран, а това се отразява добре на турската икономика, която чрез сериалите си прави още една реклама.
Турските сериали се превърнаха във феномен с международен успех и това накара много хора да се замислят какво толкова вижда публиката в трагична любовна история, в която добрите и лошите са ясно разграничени.
Особено в трудните времена хората са жадни за приказки, които ще ги откъснат от обичайното ежедневие, а турските "сапунки" се оказват перфектната фабрика за мечти, изпълнена със случайни срещи, запомняща се музика и красиви хора.
Във ситуация по света като сегашната зрителите търсят истории с щастлив край, в които злото е наказано, а доброто възтържестува. А турските сериали им дават точно това.
