В последните няколко века Балканите винаги са били едно от най-активните полета в борбата за влияние между "големите световни играчи". И докато за пореден път пейзажът в съревнованието между САЩ и ЕС (от една страна) и Русия (от другата) се изменя като сила на контрол, Турция работи активно, за да запълни оставените празнини.
Отчасти чрез използването на така наречената „мека сила”, целта на Турция е да съживи чувството на топлина към османското наследство сред онези, които смята за "роднински общности" на Балканите - особено, макар и не само, мюсюлманските общности в региона.
Един от най-добрите примери за използването на "мека сила" е популярността на турски сапунени опери в страни като Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово, Северна Македония, Черна гора и България.
Те не само подобряват имиджа на Турция в очите на местното население, но и до известна степен служат за пренаписване на историята, поне сред онези общности, които са склонни да видят Турция като приятел, а не като наследник на вражеска държава поробител.
Турция постепенно се приближава към Балканите още от разпадането на бивша Югославия през 90-те години. Икономическият бум в началото на 2000-те и възхода на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) доведе региона още по-близо до фокуса на Анкара.
При бившия премиер Ахмет Давутаглу турската външна политика предприе курс към "нулеви проблеми със съседите" - нещо, което до голяма степен се спазва и до днес с известни изключения (най-вече по отношение на Гърция). Това позволи на Анкара да разпространи върху региона влиянието си - културно, икономическо и политическо. А бумът на турските сапунени сериали на Балканите през този период е добър пример за това влияние.
През последното десетилетие почти всеки телевизионен канал на Балканите е излъчил поне един турски сериал в ефира си. Междувременно през 2014 г. Турция се превърна за пръв път във втори в света износител на телевизионно съдържание в глобален мащаб след САЩ. И всичко това заради сериалите.
В страни като Северна Македония турските сериали са второто най-консумирано съдържание по телевизията след централните новини. В Черна гора те до голяма степен са заменили знаковите латиноамерикански сапунени опери, а популярността на турските продукции не показва никакви признаци на избледняване.
Въпреки че много от тези сериали нямат пряка връзка с официалната власт в Анкара, правителството показва своята благодарност за тях, като помага за разпространението на този продукт.
В много случаи правителството предлага безплатни програми на местните телевизии в региона, какъвто е случаят с Босна и Херцеговина.
Шоутата се излъчват на всички регионални езици, излагайки местните домакинства на идеализирано изображение на турския живот и помагайки да се създаде положителен образ на Турция, който резонира в някои части на Балканите благодарение на общата културна история.
"Листопад"
Може би най-добрият пример в случая е със сериала "Листопад", излъчван в различните държави на Балканите около 2010 г., който акцентира изключително много върху образа на традиционното семейство.
Сериалът проследява историята на фамилията Текин и нейния патриарх Али Ръза. Те заменят живота си в едно малко селце с този в Истанбул. Сериалът печели огромна популярност - толкова голяма, че дори излиза от телевизията и се превръща в храна за интернет културата и меметата.
Други сериали прославят историята на бившата Османска империя. Пример за това е "Великолепният век", който е посветен на част от управлението на Сюлейман Великолепни през 16 век. Макар да се фокусира до голяма степен върху султанския харем, борбите в него и възхода на любимата наложница на султана - Роксолана/Хюррем Султан, сериалът също така показва и някои аспекти от историята на Балканите, завоевателните походи на Сюлейман и т.н., представяйки го като идеал за владетел.
По-нови продукции като "Истанбулска невеста" или "Прекършени цветя" предизвикват негативните стереотипи за турците, показвайки един здравословен баланс между исляма и демокрацията, модерността и традицията.
Няма една категорична причина тези сапунени сериали да са толкова популярни на Балканите. Някои изследователи го приписват на множеството общи културни белези на полуострова, следствие на вековете власт на Османската империя.
Според други причина може да се намери и в самите продукции - в тях няма насилие, вулгарен език или голота, което ги прави подходящи за по-консервативните възрастни зрители. Освен това често имат просто сюжети, които се следят лесно, разбираеми герои (които не са твърде многопластови), а актьорите, които играят, са винаги красиви.
Някои от най-красивите турски актриси: Горе (от ляво надясно): Берен Саат, Дилан Чичек Дениз, Джансу Дере. Долу: Бенсу Сорал, Мерием Узрели, Йогзе Гюрел.
Много от шоутоата също така са направени по начин, който да подхранва носталгията. Поредица от войни и тежки икономически ситуации наложиха промени във всички общества на Балканите и особено много в Западните Балкани. Тези промени засягат цялото общество и в частност семейните модели. Според сръбския социолог Ратко Божович тези сериали кореспондират с аудиторията, предлагайки й поглед към вече замиращото типично патриархално семейство.
И макар носталгията да не е нещо лошо само по себе си, неотдавнашите полемики и скандали в Косово покрай сериала "Последният султан: Абдулхамид" показаха, че тя може да бъде и нещо много опасно. Това шоу показва един особен вид проосманска носталгия, която управляващите в Турция от години се опитват да култивират.
Сериалът беше подложен обаче на остри критики заради изобразяването на султан Абдул Хамид II като добродетелен лидер и герой, опитващ се да запази законността и реда в империята си, докато тя се разпада в ръцете на хищни европейски сили, ционисти и либерални интелектуалци. Още повече, че сериалът е финансиран от турското правителство.
"Последният султан: Абдулхамид"
И макар на развлекателната индустрия да не й е чуждо да пренаписва историята, добавяйки към нея художествени измислици, "Последният султан" предизвика сериозни протести в Косово.
Може би те щяха да се разминат, ако това беше първият опит на Анкара да влияе върху възприемането на историята в страната. В миналото Министерството на образованието в Косово, по искане на турското правителство, трябваше да преработи учебниците по история от V до XIII клас, премахвайки или променяйки всички препратки към насилието, извършено от Османската империя в региона.
Въпросът е колко ефективен е този вид културно влияние при формирането на обществените възприятия.
Някои казват, че досега тактиката не сработва при реално изпитание. Турският президент Реджеп Таип Ердоган например така и не успя да убеди правителствата на Западните Балкани да затворят всички бизнеси и медии, свързани с Фетулах Гюлен и неговото движение, обвинявани от Анкара за неуспешния опит за преврат в страната през 2016 г.
Но бъдещите последствия трябва да се разгледат. Проучванията на изследователя на културното влияние на турските сериали Мехмет Хюсеин Билгин са установили, че хората, които гледат редовно сапунени опери от Турция, като цяло са по-склонни да имат по-положително мнение за страната.
Турските телевизионни продукти също са най-популярни сред хората с по-ниско образование. Наред с другите начини, по които Турция проектира своята мека сила, чрез образователни обмени, реконструкции на джамии и др., изглежда, че сериалите ще продължат да подобряват имиджа на Турция с течение на времето.
