Турските телевизионни сериали вече достигат до над 1 млрд. зрители в повече от 170 държави, а годишният износ на местни продукции е надхвърлил 1 млрд. долара.
Това стана ясно по време на форум в Истанбул, посветен на ролята на сериалите за изграждането на глобалния образ на Турция.
Събитието "Глобалният разказ за марката "Турция": Турските телевизионни сериали", организирано от Дирекцията по комуникациите към турското президентство, събра високопоставени държавни представители и представители на телевизионната и продуцентската индустрия.
ТОП 3 в света по износ на сериали
Ръководителят на Дирекцията по комуникациите Бурханеттин Дуран заяви, че Турция е сред ТОП 3 на най-големи износители на телевизионни сериали в света, нареждайки се след САЩ и Великобритания.
Това на практика означава, че при все целия бум на южнокорейските сериали, развиващият се износ на Индия, както и все по-силните пазари на ТВ продукции в страни като Мексико, Бразилия, Испания, Полша и други, югоизточната ни съседка успява да надскочи техните резултати.
Ръстът на индустрията през последните две десетилетия е значителен. В началото на новия век износът на турски сериали е бил на стойност около 10 млн. долара годишно, докато днес вече надхвърля 1 млрд. долара.
"Когато един турски сериал достигне до семейство в Дамаск, до всекидневна в Рабат, до домовете в Белград или до зрителите в Сантяго или Йоханесбург, Турция престава да бъде далечна страна, видима само на картата", заяви Дуран, цитиран от TRT World.
Той подчерта, че международният успех на турските продукции не трябва да се разглежда като опит за културна хегемония, а като доказателство за способността на страната да създава собствени истории и да ги представя пред публика в различни части на света.
По думите му турските сериали са се превърнали в един от инструментите, чрез които Турция изгражда присъствието си на международната сцена.
От телевизионен износ до инструмент за насърчаване на туризма
За турското правителство стойността на сериалите вече далеч надхвърля приходите от продажбата на телевизионни права.
Министърът на културата и туризма Мехмет Нури Ерсой заяви, че местните продукции са се превърнали в "стратегически актив", който стимулира интереса към турския език, културата, гастрономията и туристическите дестинации.
"Турските сериали не просто се гледат - те карат хората да се интересуват от Турция", каза Ерсой, цитиран от Yeni Safak.
По думите му зрителите все по-често търсят информация за местата, на които са снимани любимите им продукции, а интересът към тях се превръща в реален туристически поток.
Това е особено видимо в Истанбул, където са заснети голяма част от популярните турски сериали. Туристически компании вече организират специални обиколки на локации, познати от екрана.
Влиянието върху туризма се вижда и в данните за онлайн търсенията. Според данни, цитирани от турския телевизионен дистрибутор Иззет Пинто, търсенията, свързани с Турция, са се увеличили с 350% след излъчването на турски сериали в Хърватия, стана ясно още на събитието.
Така телевизионната индустрия постепенно се превръща в своеобразна витрина на страната - не само на нейните градове и пейзажи, но и на кухнята, начина на живот, семейните отношения и културните особености.
Възходът на турската телевизионна сила
Турската телевизионна индустрия, известна на международния пазар като dizi, започва стремителното си развитие през първото десетилетие на новия век, когато за кратко време местните продукции започнаха огромна експанзия.
У нас помним този период със сериали като "Перла", "1001 нощи", "Листопад" и "Забраненият плод", които започват да се излъчват в периода 2008-2010 г.
Скоро след това турските продукции се превръщат в неизменна част от телевизионното съдържание в Близкия изток, на Балканите и в Латинска Америка, а впоследствие достигат и до пазари в Южна Азия и други части на света.
За един период от време Турция дори измести Великобритания от второто място в света по износ на телевизионни сериали, преди разрастването на британското съдържание в глобалните стрийминг платформи отново да промени класацията.
Въпреки това турската телевизионна индустриня се радва на огромен международен обхват, който покрива редица и коренно различни региони от света.
Една от причините за успеха е способността на турските продукции да комбинират семейна драма, романтика, исторически сюжети и силно визуално представяне на страната.
Особено популярни са историческите драми, които преплитат любовни истории, войни и политически конфликти с представяне на турската история, култура, семейни ценности и морални представи.
"В нашите сериали няма сцени с насилие или ругатни. Те са подходящи за цялото семейство, включително за деца. В много страни сериалите ни се излъчват в праймтайма. Така те могат да бъдат продавани в голям брой държави", обяснява Пинто, цитиран от TRT World.
Според цитираните на събитието данни стойността на износа на турски сериали е достигнала 1 млрд. долара, като за 11 години се е увеличила 350 пъти. В момента турските продукции се излъчват в над 170 държави и достигат до над 1 млрд. души.
Различни пазари, различни стратегии
Глобалното разпространение на турските сериали обаче не следва един и същ модел навсякъде.
Латинска Америка е сред най-важните пазари за турските дистрибутори, като някои държави плащат значителни суми за правата върху премиум съдържание. Мексико и Аржентина са сред пазарите с най-големи инвестиции в закупуването на сериали, докато Чили се откроява с големия брой заглавия, които са закупени и излъчени.
Балканите и Източна Европа също остават важен пазар за турските сериали, като телевизии у нас, в Сърбия, Гърция и Румъния продължават активно да купуват "драми от Босфора", като според анализаторите местната публика вече е свикнала с турските сериали.
За Турция Западна Европа се оформя обаче като все по-важен пазар, макар натам да се изпращат далеч по-малко готови продукции. Вместо това там бизнес моделът залага на продажбата на формати.
Вместо готовият сериал да бъде излъчен с дублаж или субтитри, турските компании продават правата върху историята, героите и драматургичната структура. След това местни продуценти създават собствена версия на своя език и с местни актьори.
За турските студиа този модел може да бъде особено доходоносен, тъй като приходите от продажбата на формата и последващите приходи от авторски права от новите сериали могат да надхвърлят значително приходите от традиционното лицензиране на готово шоу.
Държавата променя начина, по който подпомага индустрията
Успоредно с разрастването на международния пазар турското правителство започва да променя и начина, по който подкрепя телевизионната индустрия.
Министърът на културата и туризма Мехмет Нури Ерсой обяви по време на форума, че отпада изискването една продукция да бъде излъчвана в продължение на цял телевизионен сезон, за да може да получи държавна подкрепа. Вместо това проектите ще бъдат оценявани епизод по епизод.
Новата система позволява и повече от една продукция на една и съща продуцентска компания да получава държавна подкрепа.
Продукции, които се излъчват в поне 10 държави на три континента, ще бъдат оценявани според представянето си на международните пазари, телевизионните рейтинги и гледаемостта в дигиталните платформи.
Ще се отчита и приносът им за популяризирането на турския език и за привличането на туристи от приоритетни за Турция пазари.
Според Министерството на културата и туризма осем промоционални продукции, стартирали от юни 2025 г. насам, вече са генерирали общо 30 млрд. импресии и 5,5 млрд. гледания.
Това показва и по-широката цел на държавната политика - да се свържат две от най-силните визитки на Турция пред света - туризмът и телевизионната индустрия.
Защото сериалът вече не е просто продукт, който се продава на чужда телевизия. Той е начин да се продаде и една представа за страната - нейните градове, история, кухня, начин на живот и култура.
И докато милиони зрители следят историите на турските герои, Турция постепенно превръща популярността на dizi в икономически ресурс и инструмент за глобален брандинг.
