Скандинавските страни постоянно се надпреварват да заемат челните места в класации по всевъзможни индекси: за качество на живот, икономически просперитет, свобода на словото, ниво на демокрация, килограми сьомга на глава на населението, най-много безгрижни и богати пенсионери и какво ли още не.
И безспорно винаги им се получава да са по-по-най.
Да вземем Дания например. Няколко години наред страната оглавяваше световната класация за най-щастлива нация преди подмолните, пестеливи на думи, но богати на действия финландци да им отмъкнат изпод носа палмата на първенството тази година.
Да си втори в света изобщо не е зле, а когато ти се съберат няколко такива втори места си е направо за завиждане.
Само преди два месеца, в началото на юли Дания стана първи подгласник на победителя Исландия в поредната престижна класация, тази на Института за икономика и мир (IEP) по отношение на т.нар. Global Peace Index.
Индексът за безопасност се изчислява въз основа на няколко фактора: брой на насилствените смърти, риск от терористични действия, ядрена сигурност, социална обезпеченост, вътрешнодържавни конфликти и международни отношения.
И да, по всичките тези показатели Дания изглежда се е представила за почти отличен. Нещо обаче ми подсказва, че след събитията от последния месец страната може и да бъде наказана в ъгъла при следващото преброяване на отличниците.
- Утопия, родена в изоставени казармени бараки
Кристиания, някога военна база, заселена през 70-те години от малка група хипари, се разпростира на площ от 77 декара на остров Амагер, община Торнби.
Този столичен квартал е уникален с това, че има статута на административна единица с частично общинско самоуправление - единствен по рода си демократичен конструкт от песевдо-анархичен тип, град в града, независима територия, обитателите на която се наричат "кристианити".
Като едни същи модерни Робинзоновци те са направили от нищо нещо. Като за начало реновирали казармените бараки, превръщайки ги в жилища, детски градини, работилници, кафенета.
Заради отказа им да бъдат обслужвани от община Торнби, те сами изграждат отходната си система, сами се грижат за поддръжката на пътната инфраструктура и рециклирането на боклука.
Формата на управление е консенсусна демокрация. Кристиания има собствен флаг и собствен химн - песен на протеста, написана през 1976 г., "Не можете да ни затриете".
Автомобилите са забранени на цялата ѝ територия, както и оръжията, тежките наркотици и фойерверките.
Мястото е толкова нереално от гледна точка на съвременното схващане за социална уредба, че нищо чудно, че е един от най-посещаваните туристически обекти в Копенхаген - само увеселителният парк Тиволи и Малката русалка са му конкуренция.
А най-голямата забележителност в Свободния град безспорно е Pusher Street - улицата, на която канабисът и хашишът се търгуват свободно, снимането с фотоапарти и телефони е забранено и в случай на нарушаване на забраната, може да отнесете солидна глоба.
Не се знае колко пъти през годините полицията е "чистила" улицата от дилърите и конфискувала канабис за милиони крони. Но после те се връщат - като хлебарки, от които няма отърваване.
Много министри и политици са пробвали да забранят веднъж завинаги продажбата на хашиш на улицата, известна още като най-престъпните няколко квадратни метра в цяла Дания.
През 2002 г. правителството направи пореден опит да установи ред, заставяйки търговците да вършат бизнеса си "по-дискретно".
Тяхната подигравателна ответна реакция беше да покрият щандовете си с военни камуфлажни мрежи - колкото да мине номера.
Само две години по-късно търговията на Pusher Street отново се вихреше с пълна сила - хора от близо и далече, млади и стари, клошари и университетски преподаватели, бизнесмени и скейтъри се тълпяха в Кристиания, за да си купят малко насипно щастие в пликче.
През 2011-а Висшият съд обяви самонастаняването на крисианитите на територията на Кристиания за незаконно, което принуди местните да откупят земята от държавата за 76 милиона крони.
С този акт обаче стана още по-трудно да се изчисти квартала от наркотиците, понеже на практика законовите правомощия на държава и община се припокриха и, макар на теория същите правила и закони за Дания да важат и за Кристиания, в един момент стана трудно да се реши кой "играч" има право да прилага своите закони и при какви обстоятелства.
И бизнесът с канабис процъфтяваше, защото никой не можеше да го спре.
През лятото на 2016-те, след мащабна полицейска акция, при която загинаха един полицай и един наркопласьор, всички щандове бяха срутени или вдигнати с подемни машини. Pusher Street опустя.
Този инцидент накара властите да затегнат дисциплината в квартала, а полицейското наблюдение, което дотогава беше рехаво или по-скоро несъществуващо, да стане постоянно.
След убийствата се надигнаха разумни граждански гласове, настояващи да се приемат закони за узаконяване и държавното регулиране продажбата на хашиш и канабис.
Може и да звучи абсурдно на пръв поглед, но, реално погледнато, логиката зад подобен призив е желязна: Това, което е забранено, е най-желано, а в неистовия си стремеж да го получим, се случват най-лошите неща.
- Свободният град, който се превърна в територия на враждуващи криминални банди
Последваха няколко относително спокойни години в Кристиания, което до известна степен се дължеше на пандемията от коронавирус.
Обаче когато страната отново "отвори", дилърите се върнаха на Pusher Street. И бяха повече от всякога - по един на всеки десет метра.
Но с възхода на бизнеса зачестиха и сблъсъците между двете воюващите за надмощие в квартала банди - рокерите от Hells Angels ("Ангелите от Ада"), и кръвожадната сбирщина от емигранти от близкоизточен произход, назоваващи себе си "Loyal to Familia" ("Верни на фамилията").
На 7 август т.г. 55 отчаяни кристианити направиха опит да барикадират Pusher Street с бетонни блокове и варели. В апел, който публикуваха в социалните медии, гражданите на квартала отново призоваха властите да ги избавят от тиранията на бандитите и рокерите. Без резултат.
Няколко седмици по-късно обаче се случи нещо, което върна дебата за закриване на Pusher Street на дневен ред. Случи се убийство. Отново.
На 26 август 30-годишен мъж загуби живота си в поредната престрелка, а още няколко други бяха ранени. На спешно свиканата пресконференция във вторник шефът на криминална полиция, Сьорен Томасен, заяви, че това вече е краят на Pusher Street.
Но дали?
- Вместо на изпишат вежди, изваждат очи
През 1989 г. кристианитите изграждат стена висока два метра, с която отцепват Pusher Street за свободен достъп откъм близките улици. С това целят да държат търговията с наркотици само на тази улица и по-далече от домовете си.
Но също както всяка форма на живот мутира и еволюира, за да се приспособи към променящите се условия, така се очаква и пушърите[1] бързо ще намерят своите нови места за търгуване. Хашишът ще прескочи с лекота двуметровата стена и ще завладее нови градски територии. А от това, разбира се, най-много се страхуват кметовете на съседните общини.
След изказването на Томасен те призоваха полицията да преразгледа решението си за затварянето на улицата, защото, предупреждават те, последствията никак няма да им се харесат.
Ако това се случи, вместо да се гонят с престъпниците само из Кристиания и Амагер, полицията ще трябва да го прави и в други квартали, на много по-голяма площ.
Сто процента е вероятността пушърите да се установят най-напред в Ньоребро - най-малкото защото това е родното място на Loyal to Familia. Те всъщност това и направиха при затварянето на Pusher Street през 2016-а - събраха си пакетчетата и отидоха да продават по улиците в този северен квартал, който, между другото, се слави с неласкавия статут на гето.
През 2018-а съдът обяви LTF за незаконна групировка. Но дали това ги спря? Съвсем не, даже напротив. Днес бандата има повече членове откогато и да било - по последни данни те са 425.
85-годишният Юлиус Лунд, който живее в Кристиания от самото ѝ основаване, клати скептично глава.
"Това не е решението. Понеже всичко опира до пари, при това много, с дилърите няма да се оставят да им отнемат "прехраната" току така. Просто ще променят метода и мястото", коментира той.
Има ли изобщо изход от ситуацията?
Криминологът Ким Кьолер е още по-скептичен. За него това е класическият проблем, свързан с всички незаконни пазари от този тип - проблем, който на практика е неразрешим.
"През последните 20 години полицията задържа много лица от криминалните кръгове, свързани с търговията на дрога, обаче винаги се намират отчаяни типове, които за една доза или няколко стотачки са готови да излязат на улицата и да продават. Това е един омагьосан кръг. Пазарът за дрога просто няма как да бъде заличен изцяло", категоричен е експертът.
[1] Pusher - английски жаргон за наркодилър.
