Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За Колумбия опасността от COVID-19 е друга - картелите и партизаните, които отвличат деца

Затворените училища правят непълнолетните лесна жертва за експлоатация на престъпните групировки Снимка: iStock
Затворените училища правят непълнолетните лесна жертва за експлоатация на престъпните групировки

Нещата, които ветеранът омбудсман от колумбийския град Торибио - Хектор Фабио Идробо, вижда и чува през последните няколко седмици от пандемията, са странни дори за неговите собствени представи. А Идробо е виждал доста неща, докато е на поста.

Той описва мъже - както в цивилни дрехи, така и в униформи, как се приближават към деца и тийнейджъри в града, раздавайки им подаръци - CD-плеъри, дискове, видеоплеъри...

"Обикновено се заговарят с най-малките, като им дават подаръци и ги ангажират в разговор", разказва омбудсманът. "Ако мъжете са с партизаните, говорят на децата за оръжия и вълнуващия си живот в планината. Ако пък са с картелите, ги примамват с пари. Така влизат в главите на тези момчета и момичета, които често идват от бедни и дисфункционални семейства."

По думите му оттам нататък следващата стъпка е да поканят децата в лагерите си, да им дадат да разгледат оръжията и да започнат да ги "ухажват" да поживеят малко и да видят този вълнуващ живот от другата страна на закона. Преди тези деца да се усетят, самите те вече носят униформи или са положили клетва за вярност към някой от картелите. 

Идробо обяснява, че досeга въоръжените групировки винаги са търсили новобранци сред младежите и дори сред децата. Сега, покрай COVID-19 обаче, вербуването е в пъти по-агресивно, отколкото преди.

37-годишният мъж е омбудсман на Торибио в периода от 2013 до 2016 г., а от началото на пандемията, когато Колумбия въведе сериозни блокади в страната, които да предотвратят разпространението на COVID-19, той беше върнат обратно на поста.

Ролята му на омбудсман се фокусира в това да изслушва оплакванията и притесненията на гражданите от града, както и да служи за техен представител пред правителството и местните власти.

Паралелно с това той трябва да следи и да провежда мониторинг за спазването на човешките и граждански права на хората в района, както и да следи дали решенията на правителството се прилагат на терен в действителност.

Тази позиция поставя Идробо в много близко сътрудничество с местните жители в града с население от около 30 хил. души. Той сам се шегува, че на практика работата му е да бъде пощенска кутия за оплаквания сред жителите.

Затова и сега много хора го търсят (макар и по-скоро тайно), за да му споделят, че децата им просто отиват "в планината", а партизаните или картелите ги привличат в редиците си. Някои групи дори отиват една стъпка по-далеч - те изискват своеобразен "кръвен данък" от семействата с повече деца - да дадат син за съответната кауза, или да понесат последствията, ако откажат.

В това отношение Торибио е доста ощетен. Градът се намира на стратегическо място в югозападната провинция Каука - един от регионите на страната, в които се отглеждат най-много кока и марихуана. Освен това провинцията е богата на полезни изкопаеми, вода и въглища. А за капак на всичко мястото е и важен коридор към Тихоокеанския бряг.

Затова и тази провинция концентрира в себе си голяма част от всички проблеми на Колумбия с трафика на наркотици, незаконен добив на полезни изкопаеми, кражбата на земя и разселването на "неудобно население".

Районът се обитава както от наркокартелите и обичайните престъпници, така и от крайнолевите бунтовници. А точно в средата на цялата тази каша от идеологическо и престъпно насилие попада Торибио.

А общото между всички тези групировки е, че експлоатират деца и младежи в редиците си, защото те лесно могат да бъдат използвани за шпиони, куриери и дори за бойци.

Коронавирусът направи тези деца изключително уязвими на вербуването на партизаните и картелите.

Според Джулия Кастеланос от Центъра за мониторинг на детството и въоръжените конфликти (ONCA) един от виновниците за тази тенденция е настоящото затваряне на училищата в страната заради пандемията.

По думите ѝ учителите до голяма степен действат и като социални работници, помагайки на децата да си изградят някакви защити срещу рекрутърите на картелите и милициите. Допълнително с това, в училище децата получават топло ядене и има кой да ги гледа, докато родителите са на работа.

По време на блокадата заради COVID-19 обаче, много непълнолетни биват оставени от родителите си вкъщи пред екраните на мобилните си устройства да се гледат сами, обяснява Кастеланос и допълва, че тези отегчени млади хора се превръщат в лесна плячка за харизматичните войници на картелите или милициите, изпратени да набират нови доброволци.

Нейният център досега е успял да засече 128 случая за принудително набиране на деца за групировките между януари и април - над 2 пъти спрямо цялата 2019 г. Кастеланос признава, че със сигурност реалният брой на тези престъпления е много по-голям.

Въпреки че Колумбия направи голяма стъпка към прекратяване на продължаващата повече от половин век гражданска война в страната с подписването на мирното споразумение с Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC), на практика хората в страната, и особено в този конкретен регион, все още очакват мирът да се случи.

Вакуумът, оставен от демобилизацията и изтеглянето на FARC, не е запълнен с държавни органи и представителство, както беше обещано, а от други нелегални групировки, като Армия за национално освобождение (ELN), паравоенни формирования или наркокартели.

Като цяло има най-малко десетина въоръжени групировки, които се бият в Колумбия за контрол над територия и маршрути за трафик на наркотици и други стоки. Към тях могат да се добавят и разочарованите от FARC части, които отказват да свалят оръжие.

Омбудсманът Идробо казва, че именно тази група контролира случващото се около Торибио.

Междувременно различните групировки се адаптират към новите технологии, използвани от младите, за да ги привличат в редиците си. Така например в провинция Норте де Сантандер, на границата с Венецуела, въоръжените групи канят хора в социалните мрежи на шумни партита, където вече използват създалата се възможност да набират момчета и момичета.

Според политолога Дейвид Сантос децата са много повече от малки бойци за тези групи, напротив - те изпълняват доста полезни функции. Освен това на тях може да се влияе много повече за крайното оформяне на характера, позициите и вижданията.

Според Сантос, който работи няколко години като съветник на правителството на бившия президент Хуан Мануел Сантос от 2010 до 2018 г., освен всичко друго някои от принудително набраните доброволци, най-вече момичета, често се превръщат в жертви на сексуална експлоатация.

"Най-малките новобранци, някои от които са на по 8 години, са изпращани да работят като разузнавачи или да продават наркотици в училищата", коментира той.

По думите му партизаните не биха дали оръжие на тези деца, поне докато не навършат 16 години. За картелите това правило не важи, като те често обучават малолетните в това да ги превърнат в убийци и бойци. Така не е рядкост при отвличания или други по-леки операции да има позиционирани на терен деца с автомати или пистолети.

Според данните на правителството за последните 20 години различните въоръжени групировки са набирали насилствено около 14 000 момичета и момчета под 18-годишна възраст, като основната група зад тази неприятна цифра са FARC. В момента партизаните от ELN и отцепниците от FARC, както и наркокартелът "Кланът от Залива" имат в редиците си най-много непълнолетни.

В исторически план децата в Колумбия са били третирани като "предмети, които трябва да бъдат използвани", обяснява Сантос.

Едва след приемането на Закона за закрила на детето от 2006 г. те бяха признати за първи път като субекти със собствени права. Именно заради това вкоренено отношение подобни проблеми с експлоатацията на деца е трудно да бъдат разрешeни.

Сантос е критичен към настоящото правителство, като според него президентът Иван Дуке Маркес по-скоро търси война и конфронтация срещу партизаните, а не мисли за онези, които най-много страдат при такъв развой на събитията - отвлечените деца. Именно те биват привличани с малки подкупи или дори отвличани, за да бъдат използвани от групировките.

Колкото до омбудсмана на Торибио, за него остава да се опитва да помага на местните с каквото може. Докато обаче правителството не се справи с основните проблеми на Колумбия - бедността, липсата на социална инфраструктура в селските райони и липсата на възможности, децата ще продължат да са твърде лесна плячка за различните групировки.

 

Най-четените