Когато Стефанос Циципас пристигна в Мелбърн за тазгодишния Australian Open, в багажа си той отдели място за един ценен символ от миналото.
Това е простичка вещ, една тениска с надпис "СССР 1956" - но по някакъв начин тя илюстрира същността на един от най-обещаващите нови таланти в тениса.
През 1956 г. дядото на Циципас по майчина линия Сергей Салников става олимпийски шампион в Мелбърн, играейки като нападател във футболния отбор на Съветския съюз.
65 години по-късно неговият 22-годишен внук, с когото никога не са се срещали, е в същия град и се надява на своя първи триумф в Големия шлем.
Семейството значи много за Стефанос Циципас, а Откритото първенство на Австралия е специален турнир за него. Именно тук той за пръв път показа на широката публика огромния си потенциал, когато преди две години победи идола си Роджър Федерер.
Оттогава досега гъркът взе 4 ATP титли и в момента е шести в световната ранглиста.
Циципас е сред най-разпознаваемите лица от новото поколение в мъжкия тенис и е смятан за бъдеща голяма звезда, особено след като доминантните фигури от настоящата генерация се оттеглят. На корта той е агресивен и вълнуващ за гледане, извън него е със свежо и харизматично излъчване - но има и една по-различна и малко неочаквана страна на неговата характер.
Оказва се, че дълго време този видимо уверен млад мъж страда от сковаваща срамежливост и остава дълбоко повлиян от травмиращо изживяване, доближило го на косъм от смъртта.
Първоначално историята му звучи познато: стъпва на корта на съвсем крехка възраст, подпомогнат от родители със силна връзка с този спорт. Майка му е бивша професионалистка и заедно с баща му са тенис треньори в покрайнините на Атина.
"Мама ми беше треньор, когато бях по-малък и ме научи на много неща, включително на дисциплина, щедрост и доброта. Баща ми също повлия много и продължава да го прави и днес, той е причината да развия играта си. Неговите напътствия и житейски съвети ми помогнаха да узрея", разказва Циципас.
Талантът на младия Стефанос се забелязва веднага, а успехите му не закъсняват и той става №1 в света при юношите. На 16 започва елитни тренировки в прочутата академия на Патрик Муратоглу, треньора на Серина Уилямс.
Но в тази привидно стандартна за един обещаващ тенисист история се крият множество необичайни детайли, един от които е драматичен.
През октомври 2016 г., докато плуват край бреговете на остров Крит, Стефанос и негов приятел почти се удавят, след като са повлечени от внезапно и опасно течение.
Никой от двамата не осъзнава какво се случва, те се паникьосват и трескаво се опитват да се борят с течението, което ги изтощава.
Във въздействащо видео в YouTube канала си, Циципас описва ужаса от изживяването: как се чувства напълно безсилен и е убеден, че ще умре, как се примирява със смъртта и ярки спомени от детството обземат ума му.
Разказва и как инцидентът, случил се малко след 18-ия му рожден ден, го е променил, как го е направил "неустрашим".
"Денят, в който трябваше да загубя живота си" - така го нарича Стефанос Циципас.
Неговият баща Апостолос спасява двете момчета. Той се втурва след тях и някак успява да ги измъкне от водата.
"Случилото се беше резултат от механизъм, който всички хора имат в себе си, особено родителите", смята Апостолос.
"Когато механизмът магически се активира, както стана в онзи ден, се случват чудеса. Необходимо условие това да се случи е абсолютната вяра в това, което правим и което обичаме. Случилото се затвърди любовта, която имаме един към друг, затвърди и че направените жертви не са напразни".
В своя видео блог Стефанос казва за баща си: "Ако трябваше да загубим животите си в онзи ден, щяхме да го направим заедно. Той беше герой. В онзи ден видях живота си в различна перспектива. Помня колко се промених в психологически план".
Днес Стефанос Циципас определя себе си като човек, който "разбира живота по-добре и взима по-добри житейски решения".
Част от процеса по узряването му са и събитията от миналата година.
"Чувствах се изгубен, не се бях сблъсквал с подобно нещо като тази пандемия, с това да не бъда на състезания и да стоя на едно място. Но го видях като възможност да опитам нови неща, за което съм много благодарен. Израснах много, емоционално и психически".
Well... That was random. 😂😂😂
— Wide World of Sports (@wwos) February 9, 2021
Have a listen to one of the strangest post-match interviews with @steftsitsipas. 🇬🇷
WATCH: @Channel9
STREAM: https://t.co/TYsz5RZN3Z #9WWOS #AusOpen #AO2021 pic.twitter.com/i3H5Q2Tnoq
Тази промяна може да бъде забелязана не само на корта, но и във видеата от неговите пътувания, които той публикува в YouTube, както и в неговите снимки и подкасти.
Циципас обича да изразява себе си по различни начини.
"За мен това е начин да живея за момента, дава ми много свобода. Чувствам се свободен, като в свой собствен свят. Чувствам го като бягство от тениса, като хоби, което може да се превърне във втора работа един ден".
Но гъркът невинаги е бил толкова открит, всъщност като малък е срамежлив и даже подлаган на тормоз в училище.
"Не ми беше лесно да говоря с хората. Мисля, че бях добър наблюдател и слушател, бях любопитен да видя какво имат да кажат хората и се учех от тях. Бях много тих около семейството, винаги съзерцавах".
Муратоглу забелязва тази черта от характера на момчето и осъзнава сходствата със своето собствено детство.
"Стефанос си създаде свой свят", казва Муратоглу, който заедно с Апостолос все още тренира тенисиста.
"В началото, когато дойде през 2015-а, беше много интровертен. Стоеше в семейното си обкръжение, далеч от останалите. Когато хората не показват емоциите си, те си създават много богат вътрешен живот. Но той разбра, че аз съм преминал през нещо подобно и говорихме за това. Не смятам, че сега е срамежлив, той прогресира много".
Същото признава и самият Стефанос: "Вече я няма срамежливостта. Аз съм човек, който обича да улавя моменти от живота, да споделя онлайн мисли и емоции. Тенисът е самотен спорт, затова е много важно за психиката да имаш хобита и да правиш неща извън тениса. Дядо ми Сергей е бил също и продуцент, и сценарист. Така че предполагам идва от руската ми страна и е в кръвта ми".
Близките връзки в семейството на Циципас водят и до някои проблеми, които стават достояние на публиката.
Преди година на ATP Cup Стефанос без да иска удари баща си, когато счупи ракета на корта.
Месец по-късно на събитие в Дубай талантът каза, че понякога чувства родителите си "прекалено замесени" в неговата кариера. В отговор майка му посети една от неговите пресконференции - и пред репортерите му зададе поредица от въпроси на тема колко е важно семейството за успехите в тениса.
Неловко, разбира се, но и поучително.
"Когато Стефанос беше по-млад беше по-лесно", признава баща му. "Двойната ми роля вече трябва да бъде преосмислена, трябва да разбера, че сега той поема повече отговорности и взима повече решения. Трябва да го слушам повече. Той взима някои решения сам, избира детайли, по които да работи и избира как да организира работата и екипа си."
"Така че просто поема своите отговорности. Знае къде иска да стигне и как да го направи. Ние се караме понякога, но не се разделяме, винаги се подкрепяме".
Стефанос Циципас вече е най-успешният гръцки тенисист в историята, но знае, че е още в началото на своя път и тепърва може да постигне големи неща.
"Сигурен съм, че ако спечеля Голям шлем ще направя баща си много горд", очертава своята цел младокът.
Големите триумфи изглеждат единствено въпрос на време и ако Циципас продължи да развива качествата, които притежава, несъмнено ще слушаме все повече и повече за него.
