"Това е историята на едно хлапе, което мечтаеше за големи неща в тениса... Говоря за няколко момента, в които детето спря да мечтае и днес беше един от тях", започна изповедта си Даниил Медведев след драматично изгубения финал на Australian Open.
Руснакът не скри, че го е заболяло от отношението на публиката по време на финалния двубой, когато той поведе с 2:0 сета на Рафаел Надал, но в крайна сметка загуби.
"Преди сервис на Рафа, дори в петия сет, някой се провикваше: "Давай, Даниил!" И това бе изненадващо за мен, но останалата част от публиката веднага реагираше с "Шшшт!". Този звук. Когато аз сервирах, не чувах нищо такова. Това е разочароващо. Неуважително е и разочароващо".
"Не съм сигурен, че след като навърша 30 години ще продължа да играя тенис. Зависи какво ще ми кажат хората около мен, но детето, което мечтаеше, вече не е част от мен след ден като днешния. Ще ми бъде трудно да продължа с тениса при тези обстоятелства."
"Всеки път, когато изляза на корта в тези мачове, не мисля, че има много хора, които са за мен", продължи Медведев относно съперничеството си с тримата големи Надал, Федерер и Джокович.
"Това се трупа и трупа, но днес беше върхът. Дали националността играе роля? Мисля, че играе ключова роля. Виждам какво става, когато играеш с някой от друга страна. Публиката е за него, не за руснака."
"От днес започвам да играя за себе си и моето семейство, за хората, които ми вярват. За всички руснаци, разбира се, защото чувствам голяма подкрепа от тях. Детето спря да мечтае. Детето вече ще играе за себе си и това е всичко. Това е моята история, благодаря ви, че ме изслушахте".
С тази тирада приключи участието на Медведев в Австралия, по време на което той за пореден път се доказа не само като забележителен тенисист, но и като особен, пиперлив характер.
Епичната битка с Надал, емоциите на Даниил след нея, избухването срещу съдията в полуфинала със Стефанос Циципас - руснакът беше в центъра на най-паметните моменти от този Australian Open, накарали публиката да остави на заден план цялата сага с изгонването на Джокович.
Но речта за детето в него, наранено от сблъсъка с реалността, навежда на въпроса какво дете е бил Даниил Медведев. И какво е оформило толкова специфичния му характер.
От малък бъдещият тенисист се увлича по всякакви неща: музика, рисуване, езици, шах, плуване.
Завършва престижния московски Лицей по физика и математика, по-късно пък изучава икономика и търговия в Московския държавен институт по международни отношения.
Тази негова многостранност се проявява и днес и допринася Медведев да прави различно впечатление от повечето си колеги: независимо дали с бързината на реакциите си, с умението си да води разговор или даже с готовността си постоянно да влиза във вербални спорове.
Въпреки всички негативни емоции след загубата от Надал, руснакът няколко пъти подчерта, че обича да комуникира с медиите и няма проблем с репортерите.
Това също отличава Даниил от онези тенисисти, за които пресконференциите са просто банално задължение или направо същинска досада.
На корта талантът рано се отличава като изключително емоционален, но и изобретателен.
Медведев играе тенис от 6-годишен и първата му треньорка Екатерина Крючкова го определя като "различен от останалите в проявената упоритост да изпълни задачите си".
Избухливостта му на пръв поглед не кореспондира със завидната му находчивост.
Колегата му Андрей Рубльов си спомня как се е изправял срещу Медведев още като малък и как по време на един техен детски мач осъзнал: "И двамата сме луди".
Тогава Андрей и Даниил изживяват крайно тежко всяка загубена точка.
"При мен беше с хвърляне на ракети, със сълзи, с хленчене. При Даня - без сълзи, без хленчене, но също с хвърляне на ракети и с крещене по всички наоколо", разказва Рубльов.
Друг негов сънародник и отдавнашен съперник Карен Хачанов има подобни спомени от срещите им като деца.
"Спомням си много от мачовете ни. Помня как Даниил се тръшкаше по корта, плачеше и хвърляше ракетите си чак в гората. Поведението му беше ужасно, но сега е жалко, че не е запазено видеото от тези мачове".
Потвърждава го и съпругата на Даниил - Даша Медведева, която също е някогашна тенисистка и познава мъжа до себе си от малък.
"Бяхме на 12 години и отидохме на турнир в Анталия. Бяхме седнали в кафето над кортовете и обядвахме - аз, майка ми, треньорът и едни други момичета. Изведнъж чухме някакъв вой. Шум от хвърлени ракети, реване. Майка ми попита "Какво става?", а бащата на Вероника взе да се смее: "Е, Медведев играе, не го ли знаете?"
"Отидохме да гледаме. Мачът продължи три часа и половина с разигравания от по 50 удара. От дете Даня се бореше до последно и беше готов да направи всичко - дори нещо нечестно - само и само да победи. В този аспект не се е променил изобщо", отбелязва Даша.
Майката на Медведев Олга пък допълва, че в онези години дори родителите на неговите съперници се страхуват от сина ѝ.
"Когато ставаше емоционален, той изобщо не се интересуваше, че го гледа публиката или съдиите... Имаше такива моменти на детските турнири. В Новогорск например залата е малка. Даня загуби - и родителите на другите деца влязоха в съблекалнята, грабнаха багажите и избягаха по най-бързия начин. Защото синът ми крещеше из цялата съблекалня, без да се срамува от никого. Гледаха да стоят далеч от него в такива случаи".
Медведев определя участието си на младежките турнири от Големия шлем като важна стъпка в своето развитие.
Първия си младежки турнир той изиграва през 2009 г., когато е на 13. На 14 вече взима първата си титла, а на 17 дебютира на Уимбълдън, след като е спечелил четири поредни турнира преди това.
Няколко месеца по-късно Даня е поставен под №10 в схемата на младежкия US Open и оттогава е една негова паметна снимка заедно с Андрей Рубльов и Йелена Остапенко на Times Square в Ню Йорк.
През следващото лято Медведев прекратява кариерата си при младежите с общо осем титли от турнири на различно ниво, 13-то място в младежката ранглиста и достигнат максимум трети кръг в Големия шлем.
Успехите му на това ниво не са зашеметяващи, но по-важното е, че той успява да направи скока към мъжкия тенис, като през 2011 г. изиграва първия си двубой на професионално ниво, три години по-късно достига първия си финал в Големия шлем и след още две години печели US Open.
Детето в него все още го кара да бъде буен и понякога неконтролируем, но ще му помогне да постигне още много победи.
Не е изключено един ден Медведев даже да спечели сърцето на публиката извън родината си - колкото и невъзможно да му се струва това в момента.
