Сергей Стаховски е на почивка в Дубай, когато получава най-страшното обаждане. Родителите му съобщават това, от което най-много се е страхувал - бомби падат в украинската столица Киев. Руското нападение е започнало.
Стаховски веднага включва телевизора на произволен новинарски канал. В продължение на три дни не може да спи и да мисли за нищо друго.
"Не можех да повярвам какво виждам - разказва той пред BBC. - Единственото, което ме интересуваше, бе да разбера къде е семейството ми и дали са добре."
Само месец по-рано Стаховски играе квалификации за Australian Open. Ранната загуба в Мелбърн го навежда все повече към мисъл за отказване. Все пак е на 36 и в продължение на вече 19 години е на корта. През 2010-а достига върховото си класиране - №31 в света. През 2013-а записва най-голямата си победа - срещу Роджър Федерер на "Уимбълдън", с което прекъсва серията му от 36 последователни четвъртфинала на турнири от Големия шлем.
След всичко това украинският тенисист отлично знае каква ще бъде следващата стъпка в живота му.
След като със семейството си се прибира в Будапеща, където живеят, съпругата му го пита какво смята да прави.
"Това беше отговорът, който тя не искаше да чуе - разказва Стаховски. - Играех на "Дейвис Къп" в продължение на 17 години с гордост, затова сега няма как да се скрия от всичко, което се случва в държавата ми.
Измъкнах се, без никой да разбере. Децата гледаха анимация и не исках да ги притеснявам. Видя ме само най-малкото ни дете и ме попита къде отивам. Бях вече облечен и с раницата на гърба, но казах: "Връщам се след малко."
Стаховски потегля, първо, за Братислава в Словакия, откъдето се сдобива с бронежилетка, каска и друга военна екипировка, преди да поеме към границата с Украйна. Хората там вече гладуват. На границата се натъква на гледка от стотина деца, мръзнейки на минус осем градуса.
Там го чака приятел, с когото тръгват за Лвов в западната част на страната. Там нощуват, след което тръгват за Киев, където най-накрая се среща със семейството си. Успява да уреди майка си и жената на брат си с двете им дъщери да напуснат Украйна, а той с баща си и брат си остава на фронта.
Няколко дни по-късно Стаховски е разпределен към войскова част, разположена в Киев. Тенисистът се опитва да помага с каквото може, въпреки че преди това никога дори не е обличал униформа, нито е получавал каквото и да е военно обучение.
"Искахме да използваме цялото време за подготовка, защото не знаехме дали (руската армия) ще влезе в Киев, или ще продължи да ни обстрелва само от въздуха, както правеха в Харков - казва Стаховски. - Всички спяхме с "Калашников" до главата. Трябваше да сме готови при атака по всяко време."
Междувременно дава възможно най-много интервюта, за да разпространява новините от фронта и да информира хората какво се случва. Целта му е да опровергава всякакви фалшиви новини, идващи от руска страна.
Заради постоянните нахлувания на руската армия украинският народ е принуден да се крие по мазета. Освен разрушителните и грабителните си способности, руските войници демонстрираха и зверствата си, като най-бруталното се случи в град Буча.
Крайкиевският град бе окупиран от руската армия в продължение на месец, а след изтеглянето ѝ оттам лъснаха ужасиите, които са вършили - изтезания, убийства и изнасилвания на невинни мъже, жени и деца. Снимките с изоставените трупове по улиците смразяват кръвта, но според Стаховски светът е видял само малка част от последствията от руската инвазия.
Първоначално Стаховски няма идея какво би направил при среща с руски военни. Но след Буча всичко се променя.
"Нещата, които направиха, и начинът, по който ги направиха, е напълно нечовешки - казва той. - Дори не мога да опиша омразата, която изпитвам срещу руската армия.
Хората, които живееха там, не заслужаваха това. Те не бяха част от тази война. Те не искаха да участват. Те бяха цивилни, но им отнеха правото на живот.
Вече не бих се колебал. Ако видя руски войник, вече знам какво ще направя."
От началото на инвазията започна и разговорът как да се действа спрямо руските спортисти и дали те трябва да бъдат изключени от всякакви международни състезания. Тенисът е един от тези спортове, които го направиха.
В първите седмица-две на конфликта руският тенисист Андрей Рубльов написа "не на войната" върху обектива на една телевизионна камера след свой мач в Дубай. Световният №2 Даниил Медведев говореше за мир. Но всичко това бе преди в Русия да се приеме закон, който може да те вкара в затвора за 15 години, ако определиш войната в Украйна като нещо различно от "специализирана операция". Оттогава руските спортисти мълчат.
"Уимбълдън" обяви, че няма да допусне руски тенисисти, което породи разнопосочни реакции. Но Стаховски напълно подкрепя това решение на организаторите.
"През първите няколко седмици наистина вярвах, че веднъж щом видят какво върши армията им, щом видят разрушените ни и бомбардирани градове като Харков и Киев, руснаците ще излязат на протест. Но това не се случи. Никой не излезе. Само шепа хора. Къде е масата? Затова заставам зад решението на "Уимбълдън"."
За кратко Стаховски успява да се върне в Будапеща. През това време обяснява на съпругата и децата си какво прави в Украйна. Но след това тръгва обратно, защото това е негов дълг.
"Обясних на жена ми всичко и си поговорихме надълго и нашироко. Оставих нея и трите си деца, които обожавам, за да браня страната си; за да браня семейството си. Няма нищо величествено в това. Но все още имаме шанс победа."
