Митът за гладуването като "биохакерство"

Създателят на Twitter Джак Дорси не хапва нищо за закуска. Вместо това прекарва 2 часа в медитация, взима леден душ и пие големи количества вода. Обядът също не влиза в плановете на Дорси. След като изкара цял ден на вода, на вечеря той поглъща дози протеини, зеленчуци и горски плодове във времето между 18:30 и 20:30 ч.

Ако Дорси беше жена, вероятно всеки би помислил, че страда от хранително разстройство. Но за човека, който влиза в клуба на най-влиятелните мениджъри в технологичната индустрия, този режим на хранене се нарича "оптимизация".

Отслабването чрез радикално гладуване досега се практикуваше предимно от жени, за които поддържането на фини форми е част от публичния имидж. Разбира се, стремежът към съвършено "чисто" тяло често може да доведе до опасни състояния - както за физическото, така и за психическото здраве. Една от най-крайните форми на този режим се свързва с Гуинет Полтроу, която през януари 2018 г. се е подложила на "детокс-програма" и е приемала само 300 калории на ден. Риалити звездата Никол Ричи също признава, е "живее на диета от слънчогледови семки, сок от целина и дъвка". Докато популярните личности и медиите възхваляваха глада като средство за увеличаване на мозъчната продуктивност или изчистване на кожата, хиляди жени по света си навличаха всевъзможни здравни проблеми заради самопричинени нарушения в метаболизма.

Това, което прави впечатление, е, че напоследък все повече популярни мъже започват да промотират публично своите хранителни навици - но не като начин за постигане на определени стандарти за външност, а като път към вътрешно усъвършенстване. Или "оптимизиране", по думите на Дорси.

Шефът на Twitter не е единственият поддръжник на тази теория. През 2013 г. актьорът Хю Джакман разказа за своя план за периодично гладуване, в който има право да се храни само в рамките на 8 часа от денонощието, докато в останалото време гладува. Интересът към този тип режими доведе до създаването на мобилни приложения, специализирани в проследяването на периодите на глад и хранене на потребителите си.

Но мъжете не са по-защитени от жените в заблудите си за храненето.

Липсата на достатъчно надеждни критични изследвания във връзка с последиците за здравето от гладуването и модата на радикалните възгледи за "усъвършенстването на ума и тялото" чрез лишение от храна може да предизвикат сериозни проблеми.

Периодичното гладуване е режим, който предполага рязко ограничаване на калорийния прием по време на определени дни от седмицата, или в определени часове от деня. Ако този режим се изпълнява правилно, би могъл да окаже ползотворно влияние на хора, които страдат от затлъстяване, диабет или сърдечни заболявания, свързани с наднормено тегло.

Някои изследвания показват, че гладуването би могло да забави процеса на стареене и да ограничи възпалителните процеси - но няма достатъчно солидни доказателства, че това е свързано с нещо друго извън загубата на тегло. Някои хора твърдят, че гладуването "избистря" мисълта им и ги кара да се чувстват по-добре.

Но режимът не е подходящ за всички хора. Гладуването за дълъг период от време може да доведе до падане на нивата на кръвната захар, което да провокира умора, световъртеж, главоболие, раздразнителност, дехидратация. Изследванията по темата за позитивните и негативните ефекти от периодичното гладуване са прекалено кратки като продължителност и малки като извадка, което не позволява адекватна оценка на последствията от този вид диета.

За сметка на това - науката за хранителните разстройства е доста по-добре развита.

Едно от последните изследвания на британската Национална здравна служба показва, че случаите на болнично лечение на хранителни разстройства сред подрастващи се е удвоил през последните 10 години, а повечето от пациентите са момичета.

Прекомерната загриженост за калориите, рязкото ограничение на хранителния прием и създаването на ритуали около яденето са част от поведенческите промени, които се свързват с анорексията. Мнозина от изследователите смятат, че анорексията при мъжете се подценява както при диагностицирането, така и при лечението. Защо е така?

До известна степен, това може да има връзка с исторически обусловените разлики в стремежите и целите - между професионалния успех и красотата. Съсипването на здравето заради идеята за "хубост" е патология, за която има множество изследвания и публично известни примери. Но когато Джак Дорси представя диетата си като трик за висока продуктивност, тя не се подлага на критика от гледна точка на здравните рискове.

Публичното възприятие на подновения интерес към гладуването е по-различно, когато става дума за мъже - хората са склонни да приемат, че мъжът е по-способен да се контролира и да не изпада в крайности, въпреки че се подлага на същите крайни физически ограничения. Но дали е така?

Дали това не е заблуда заради "пакетирането" на старите радикални рискови диети с нови етикети като "биохакерство"?

Обвързването на глада с пожелателни ефекти като "продуктивност", "остър ум" или "самоконтрол" може да се превърне в пречка за правилното диагностициране на мъжете, които страдат от заболявания. Хранителните разстройства са по-често срещани при жените, но се наблюдават и при мъжете, при които отричането на проблема може да доведе до депресивни състояния и дълготраен отказ от терапия.

Модата на периодичното гладуване сякаш има пряка връзка с всеобщата мания по самоусъвършенстването на всяка цена. Някои от мъжете гледат на този режим не е просто като на цел с повърхностни резултати като загубата на излишни килограми. То се представя като благородна мисия, макар и чрез подлагането на тежки физически ограничения.

Колкото по-бързо отпадне стигмата около потенциалните хранителни разстройства при мъжете, толкова по-трезво ще бъде общественото възприятие спрямо подобни твърдения. Ако това може да запази здравето на повече мъже и жени, отказът от някои митове си струва усилията.

Новините

Най-четените