Висшата лига е най-доброто първенство в света с най-силните отбори и най-сериозните финанси. Виждаме го за пореден сезон. Но тимовете от елита на Англия невинаги взимат правилните решения.
Понякога дори грандовете от Премиършип изпускат играчи, които впоследствие се превръщат в звезди някъде другаде, дори легенди.
Тези 10 не бяха оценени в клубовете си на Острова и бяха отпратени. Но след това доказаха качествата си другаде и спечелиха най-важната отборна купа в клубния футбол.
10. Жорже Коща (Чарлтън)
Танка, както му викаха феновете на Порто, пристигна в Англия през декември 2001-ва под наем. В края на сезон Алан Кърбишли не го задържа и бранителят се върна в Порто, където назначен вече бе Жозе Моуриньо. Две години по-късно се роди Специалния, а Коща триумфира с "ушатата" купа.
9. Клаудио Писаро (Челси)
И тук е замесен Моуриньо. Перуанският нападател бе нанизал над сто гола в 256 мача за Байерн Мюнхен и Жозе го взе в Челси през лятото на 2007-а. Писаро обаче прекара по-голямата част от сезона на пейката, откъдето гледаше как Челси уволни Моуриньо и привлече Николас Анелка.
След само два мача в 32 мача във всички състезания нападателят се завърна в Германия и подписа с Вердер Бремен. В крайна сметка Писаро се завърна в Байерн, с който през 2013-а триумфира в Шампионската лига.
8. Джовани ван Бронкхорст (Арсенал)
Поливалентният холандец бе привлечен през лятото на 2001-ва срещу осем милиона паунда от Рейнджърс. Идеята бе да запълни дупката, оставена от Еманюел Пти, но Джио скъса връзки на коляното при победа с 4:1 над Фулъм, което го извади от игра за девет месеца.
На мястото му застана Еду, който веднага блесна и не позволи на Ван Бронкхорст дори да се бори за позицията си. През 2003-та, първо, под наем, а след това - срещу само два милиона евро холандецът премина в Барселона. На "Камп Ноу" успешно се преквалифицира в ляв бек, а с каталунците спечели Шампионската лига през 2006-а, побеждавайки именно Арсенал на финала.
7. Марко Матераци (Евертън)
Висшата лига не му понесе на Матераци. В 33 мача през сезон 1998/99 италианският бранител си "спечели" три червени картона и цели 11 жълти. Не беше и изненадващо, когато "карамелите" го пратиха обратно в Перуджа, откъдето го бяха взели.
Там обаче Матераци счупи рекорда на Даниел Пасарела за най-много отбелязани голове от защитник в рамките на един сезон в Серия "А" (12). Това бе достатъчно за Интер да го привлече, а под ръководството на Жозе Моуриньо (да, отново той!) Матераци бе един от най-важните играчи на "нерадзурите" по време на безпрецедентния и до днес за италиански тим требъл от 2009/10.
Марко и Жозе имаха много сериозна връзка по времето си в Интер. Ето точно как се разделиха, когато стана ясно, че Моуриньо ще поеме към Реал Мадрид:
6. Жерар Пике (Манчестър Юнайтед)
Тук трябва да поясним, че не точно Юнайтед изгони Пике, а самият той искаше да се прибере в Барселона, защото му липсваше семейството му. Но само 20-годишен испанският защитник показа завидни качества и всички бяха наясно, че от него ще стане голям футболист.
За Пике не само отдалечеността от семейството му бе проблем. Испанецът трябваше да се бори за титулярно място с Рио Фърдинанд и Неманя Видич - абсолютно непосилна задача. Затова през 2008-а Пике подаде официална молба за трансфер и сър Алекс нямаше какво да направи, освен да я приеме.
Пике се завърна в родната Барселона, с която след това спечели общо три трофея от Шампионската лига, два от които във финали срещу Юнайтед.
5. Жером Боатенг (Манчестър Сити)
Комбинация от лош късмет и слабо треньорско решение прекратиха кариерата на Боатенг в Сити. Германският национал пристигна на "Етихад" през 2010-а, но Роберто Манчини го използваше като краен бранител, вместо като централен, което не проработи.
След като бе оставен извън състава за финала за ФА Къп през 2011-а, Боатенг премина в Байерн Мюнхен, с който спечели Шампионската лига две години по-късно. Още една след това стана и световен шампион.
4. Силвиньо (Арсенал)
Арсенал спечели победи Тотнъм за подписа на Силвиньо, който изкара много плодотворна първа година в Северен Лондон, включително вкарвайки супер гол в градското дерби срещу Челси.
Но след няколко контузи, проблеми с паспорта и изгряването на Ашли Коул кариерата му в Арсенал приключи. Бразилецът бе продаден на Селта Виго през 2001-ва, а три години по-късно се озова в Барселона. С каталунците Силвиньо триумфира в Шампионската лига през 2009-а, участвайки и в спечелването на требъла под ръководството на Пеп Гуардиола.
3. Гари Кейхил (Астън Вила)
Във Вила сигурно са проклинали деня, в който са позволили на момчето от академията да премине в Болтън срещу само пет милиона през 2008-а. В Болтън Кейхил си спечели повиквателна за националния отбор, а след това и трансфер в Челси, също на доста сносна цена - едва седем млн. паунда през януари 2012-а. Със "сините" защитникът спечели Шампионската лига още в първия си сезон.
2. Ариен Робен (Челси)
Въпреки че и самият Робен бе щастлив от трансфера си в Реал Мадрид през 2007-а, истината е, че Жозе Моуриньо загуби търпение да чака холандецът да направи нещо запомнящо се в Челси. В Англия Робен често страдаше от контузии, а и никога не е бил биткаджия, каквито Моуриньо обича. И бързо бе заменен от Флоран Малуда.
След само две години на "Сантяго Бернабеу" Робен отиде в Байерн Мюнхен, където се превърна в икона. През 2012-а негов пропуск от дузпа коства победата в Шампионската лига, но година по-късно именно Робен вкара победното попадение за успеха над Борусия Дортмунд във финала.
1. Патрик Андерсън (Белкбърн)
Андерсън е част от фолклора на Байерн Мюнхен благодарение на гола си в добавеното време, който спечели титлата за баварците през 2001-ва, изпреварвайки не кой да е, а големия враг Шалке. Това си остана и единственият му гол за Байерн.
Едва ли много от феновете на Блекбърн си спомнят, че десетина години по-рано Андерсън бе на "Иууд Парк". Централният защитник бе един от първите чужденци, които се появиха във Висшата лига. Бе купен от Малмьо през лятото на 1992-ра, но година и нещо по-късно бе продаден на Борусия Мьонхенгладбах.
Отиде в Байерн през лятото на 1999-а, а през 2001 г. изигра пълни 120 минути във финала срещу Валенсия, за да триумфира с "купата с ушите".