Мачът на сезона!
По този начин най-често е определян вчерашният спектакъл от Шампионската лига, в който Манчестър Сити победи Тотнъм с 4:3 на "Етихад", но отпадна от надпреварата.
Съперниците предложиха спиращ дъха екшън трилър, а накрая ликуваха гостите заради победата си с 1:0 в първия мач и повечето голове на чужд терен при общия резултат 4:4.
Така Тотнъм ще играе на полуфиналите срещу другата изненада в турнира Аякс, а един от двата тима ще бъде финалист и ще спори за трофея на "Уанда Метрополитано" в Мадрид.
В лудия английски сблъсък вчера видяхме най-бързите четири гола в историята на Шампионската лига - още до 11-ата минута, когато резултатът беше 2:2. Рахийм Стърлинг откри за Сити, после Хюн-Мин Сон наказа две грешки на Аймерик Лапорт и донесе пълен обрат за Спърс, после Бернардо Силва с щастлив рикошет в Дани Роуз изравни.
Още десетина минути по-късно Стърлинг се разписа за втори път и Манчестър Сити поведе с 3:2. С това беше поставен още един рекорд, за най-бързи пет гола в Лигата.
Последва затишие до края на полувремето, но през вторите 45 минути драмата продължи с пълна сила.
Серхио Агуеро покачи на 4:2 за домакините и при този резултат те се класираха. Резервата Фернандо Йоренте обаче отбеляза много спорен гол за 3:4, при който топката първо се удари в неговия лакът, а после в бедрото му.
Това попадение, което в крайна сметка се оказа решаващо, беше изгледано и от ВАР, и от главния съдия Джунейт Чакър, а турчинът прецени, че няма основания да отсъди игра с ръка и призна гола.
Развръзката стана още по-драматична в 93-ата минута, когато Стърлинг вкара за 5:3 и стадионът изригна. ВАР обаче се намеси и попадението не беше зачетено заради засада на Агуеро при атаката.
След невероятните емоции фенове и медии изразяват възторг от поднесения от двата тима спектакъл, но поредно разочарование предизвиква съдийството и употребата на ВАР.
Как да си обясним случилото се в този мач? Заслужаваше ли Тотнъм да се класира на полуфинал и защо Сити отново остана далеч от мечтания европейски трофей?
Вижте отговорите в петте извода от Манчестър Сити - Тотнъм 4:3:
1. Футболният празник беше над всичко и никой не заслужаваше да загуби
Преди всичко, това беше празник за футбола и за онези, които просто харесват играта, без даже да подкрепят някой от двата отбора. Именно такива двубои са причината да гледаме Шампионската лига и да няма шанс футболът някога да ни омръзне.
Мачът беше колкото прекрасен, толкова и абсурден и съперниците видимо се притесниха от факта, че в началото всяка опасност водеше до гол. Каквито и предварителни планове да имаха Сити и Тотнъм, те се изпариха след бързата размяна на удари до 11-ата минута. Два тима, които се познават толкова добре, показваха стопроцентова ефективност и срещата им заприлича на баскетболен мач.
Накрая можеше да има само един победител, но не беше лесно да го приемем. Това беше от мачовете, в които колкото се радваш за победителя, толкова и съчувстваш на загубилия - футболът е в състояние да доставя и такива емоции.
2. Мачът обаче беше кошмар за защитниците
Срещата предложи доста индивидуални изпълнения на изключително ниво и героично представяне от някои от основните действащи лица. Рахийм Стърлинг и Кевин де Бройне бяха невероятни за Сити, независимо че накрая бяха от губещата страна. За Тотнъм Хюн-Мин Сон отново успя да замести пълноценно контузения Хари Кейн и да бъде номер 1 за отбора си.
На другия полюс беше представянето в защита и на двата тима. Всъщност този двубой беше кошмарен от дефанзивна гледна точка за Сити и Тотнъм, които се надпреварваха да грешат. Защитата на "гражданите" почти никога не беше играла в такъв състав и липсата на сработеност си пролича, а Аймерик Лапорт изигра най-слабия си мач за тима досега и с две бързи грешки допринесе за двата ранни гола на Сон.
И вратарят Едерсон никак не помогна на защитата пред себе си и цял мач беше доста несигурен.
Отсреща бековете на Тотнъм също в доста моменти бяха отчайващи и постоянно бяха хващани в крачка. Специално Кийрън Трипиър отново показа какво голямо отстъпление търпи през този сезон, стоеше твърде далеч от Стърлинг и постоянно беше в губеща позиция срещу крилото. Дани Роуз също прекара мъчителни 90 минути, както и дефанзивният халф Виктор Уанияма, на когото липсват възможности да се противопостави на халфовете на Сити.
Затова красивият голов спектакъл на "Етихад" може да бъде разгледан и като комедия от гафове, каквито никой треньор не иска да вижда.
3. Грешките на Гуардиола в първия мач се оказаха фатални
Манчестър Сити положи героични усилия снощи, но в крайна сметка така и не успя да компенсира безславно загубения първи мач. Тогава Пеп Гуардиола предприе необичайно пасивен подход и не опита да съживи "гражданите" с тактическа промяна, въпреки че след рано пропуснатата дузпа Сити не играеше никак добре.
В противоречие със своята футболна философия, каталунецът сякаш играеше за някакъв безличен равен резултат, разчитайки, че тимът му беше спечелил 20 от последните си 21 мача на "Етихад". Тогава пускането на Де Бройне и Сане в 89-ата минута беше необяснимо късна реакция на негативния резултат. Белгиецът, който вчера беше номер 1 за отбора си и направи три асистенции, можеше да повлияе и на първия сблъсък, но просто не получи тази възможност.
Сега Гуардиола трябва да признае поне пред самия себе си своя провал. Той се презастрахова с изказването, че не е в Сити, за да спечели Шампионската лига, но едва ли някой му е повярвал. Вече трети сезон в Манчестър треньорът не успява да стигне по-напред от четвъртфинал в турнира и това просто не отговаря на амбициите на Сити - би трябвало да не отговаря и на неговите собствени.
4. ВАР подведе главния съдия в ключовия момент
Системата за видеоповторения отново изпълни феновете с противоречиви емоции. В ситуацията в самия край на срещата видяхме колко полезна може да бъде ВАР и как с адекватно решение може да осигури справедливост - защото при петия гол на Сити засада наистина имаше, но попадението щеше да бъде признато без съществуването на технологията и "гражданите" щяха да продължат напред благодарение на нередовен гол.
Преди това обаче видяхме колко несъвършена все още е системата и колко много може да се желае от хората, които боравят с нея. Главният съдия Джунейт Чакър трябваше да прецени дали Йоренте е играл с ръка при третия гол на Тотнъм, но му беше предоставено неправилното повторение от неподходящ ъгъл и това го подведе.
Зрителите пред екраните видяха поне две по-добри повторения, показващи, че нападателят първо удря с лакът, а после с бедро, за да вкара топката във вратата. На Чакър обаче беше предоставен ъгълът, от който ударът в ръката не се виждаше ясно и затова реферът просто вдигна рамене, посочи бедрото си, за да обясни своето решение, и призна гола на Тотнъм.
Големият въпрос е защо турчинът не получи кадри от поне няколко различни гледни точки - и това е аспект, в който ВАР задължително трябва да се подобри в бъдеще.
5. Планът на Почетино за този сезон работи
Маурисио Почетино често е критикуван, че не отдава много внимание на турнирите за двете английски купи и се концентрира предимно върху Висшата лига и Шампионската лига, където има твърде малки шансове да вземе трофей.
Тотнъм обаче не притежава много широк състав, прави скромни или никакви селекции, затова и не може да си позволи да се хвърля на всички фронтове. По-важното е, че отборът се развива, сезон след сезон. Докато критиците ще продължават да повтарят, че Почетино все още няма трофей с Тотнъм, треньорът прави нещо по-съществено, успява да държи "шпорите" в топ 4 на английския футбол, а сега ги вкара и в топ 4 на Европа.
Именно в сезона, когато новият стадион най-сетне е готов, отборът прави още една стъпка напред в постиженията си, а бъдещето изглежда още по-обещаващо. Успехът е факт по много причини, но една от тях е, че основните играчи все още не са напълно изтощени в тази фаза от сезона.
Тотнъм не беше в оптималното си състояние на "Етихад", липсваха фигури като Хари Кейн и Хари Уинкс, при други като Ериксен умората е видима. Но при Спърс имаше голям интензитет и енергия в мача, задължителни, за да излезеш победител от такъв двубой на топ ниво. Тимът най-вероятно ще бъде достатъчно свеж да се хвърли и в полуфиналите, за да постигне своя първи финал в Шампионската лига. Стратегията на Почетино за приоритизиране и разпределяне на силите работи.
