Севиля спечели Лига Европа за седми път в последните 17 години и това трудно може да мине за изненада - все пак говорим за отбор №1 в историята на турнира.
Точно този триумф обаче беше до голяма степен най-изстраданият и съвсем неправдоподобен до един момент от сезона, когато тимът се интересуваше единствено да не запише невъобразим провал с изпадане от Ла Лига.
Един слабо известен извън Испания треньор успя да трансформира отбора от изпадащ до заслужен участник в Шампионската лига.
Това е Хосе Луис Мендилибар, който се наслаждава на звездния си миг след десетилетна кариера в скромни тимове.
62-годишният треньор получи обаждане от отчаяните андалусийци, когато сезонът на Севиля беше започнал да се превръща в катастрофа.
Нито бившият наставник на Реал Мадрид Джулен Лопетеги, нито бившият селекционер на Аржентина Хорхе Сампаоли успяха да породят някаква искра в един привидно изхабен състав, обезкървен от напусналите през лятото играчи.
Две треньорски уволнения по-късно приоритет на Севиля беше спасението, а Лига Европа беше останала на заден план. Тогава, към края на март, на поста застана ветеранът в професията, който не беше посрещнат с особено големи надежди.
Севиля можеше да загуби катастрофално на "Олд Трафорд", но измъкна равенство срещу Манчестър Юнайтед в последния момент и после напълно зашемети английския гранд в реванша.
Изведнъж надеждата се върна на "Рамон Санчес Писхуан", а отборът напомни, че е способен да бъде убиец на гиганти.
Дори тогава повечето от феновете едва ли са вярвали, че и този път любимците им могат да спечелят Лига Европа - но Севиля започна да се движи на съвсем други обороти.
Всъщност никой не натрупа повече точки в Ла Лига от Севиля, откакто Хосе Луис Мендилибар беше назначен.
Футболистите бяха карани да изпълняват комплексни и затормозяващи указания при Лопетеги и Сампаоли, а опростеният подход на Мендилибар им помогна да преоткрият свободата си на терена.
Новооткритата увереност направи възможна победата над Ювентус. В двете големи битки с Юве решаващи се оказаха малките детайли и до развръзката се стигна едва в продълженията на реванша.
Юнайтед и Юве бяха повалени и Севиля отново беше страшилище за всеки съперник, а Мендилибар се оказа под светлината на прожекторите - което беше твърде нетипично за него.
Треньорът си оставаше непознато име извън Испания, а любовта, която получаваше от привържениците, очевидно го объркваше и направо изумяваше.
Баскът никога не е искал да бъде център на внимание, придържа се към традиционни методи и предпочита не той, а футболистите да блестят.
Запитан как се чувства при получаването на толкова много персонални похвали, Мендилибар беше напълно откровен: "Чувствам се като задник. От 20 години съм в елитния футбол, а сякаш никой не знаеше кой съм. А какво е да съм в Севиля и да ни се случва всичко това? Всъщност направеното от мен в Ейбар е не по-малко значимо от това в Севиля".
Досега треньорът беше най-известен именно с постигнатото в Ейбар. Първият му период в клуба беше още през 2004-та, но 11 години по-късно той се завърна, след като беше понатрупал опит в Ла Лига с Осасуна и Валядолид.
Мендилибар някак успя да закрепи скромните баски от Ейбар в елита на Испания и да донесе златна ера в клуба, продължила шест години.
Наставникът извършваше чудо след чудо, за да запазва мястото на Ейбар в първа дивизия - говорим за градче с едва 27 000 жители, с 6-хиляден стадион и с пренебрежителен бюджет на фона на всички други клубове в Ла Лига.
В Ейбар той даде път и на редица играчи, които днес наблюдаваме на далеч по-високо ниво като Марк Кукурея (Челси) и Жоан Жордан (отново играе под негово ръководство, но в Севиля).
Приказните години обаче свършиха и през 2021 г. Ейбар най-сетне изпадна, а треньорът напусна. После той беше назначен в Алавес, но изкара само четири месеца начело и остави тима на последно място в Ла Лига.
Затова и изглеждаше такъв риск да бъде назначен в Севиля. Още повече, че става въпрос за човек, който не крие своите старомодни разбирания.
Мендилибар мрази модерните футболни технологии, мрази съвременния футболен жаргон и се подиграва на колегите си, които смятат, че отборът им трябва да си размени 15-20 подавания, за да изгради една атака.
"Аз съм антитеза на модерния треньор - няма да ме видите с таблет, на който да показвам видеа или да си водя бележки", признава той.
"Философията ми не се е променила от времето, когато бях в долните дивизии. Обичам отборите ми да играят по-близо до противниковата врата, отколкото до своята. Когато играеш близо до своята, рискуваш да направиш грешки и да получиш голове. А и няма никакъв смисъл да притежаваш топката просто заради идеята да я имаш".
"Във футбола най-простичкото нещо обикновено е най-правилното. Истинското предизвикателство е в това да се придържаш към простите неща", смята още Мендилибар.
С тези разбирания, той наследи един унил и отчаян тим, който играеше така, сякаш просто чакаше изпадането да се случи.
Но при него андалусийците заиграха с плам и агресия, спомниха си какво е да вкарват, да бъдат атрактивни за гледане, да преследват големи цели и да излизат във всеки мач за победа.
Какъв е подходът на Мендилибар към играчите, който се оказа толкова подходящ за тези на Севиля?
Антонио Кармона, който игра под негово ръководство в Ейбар през 2004 г., си спомня за времето си с наставника: "Той не се занася с теб и не премълчава нищо. Казва ти какво иска и ако му го дадеш, ще се бие до смърт за теб".
Същото отношение Мендилибар привнесе и в Севиля.
"Той преобърна напълно нещата", свидетелства един от най-опитните в отбора, Иван Ракитич. "Пристигна с много енергия, знаеше много ясно от първия момент какво иска от всеки играч и от целия отбор. Успя да предаде позитивното отношение и да го разпространи навсякъде около тима".
Въпреки фурора, бъдещето на баска остава неясно, тъй като договорът му е само до края на сезона.
Преди настоящата кампания, той беше водил всичко на всичко два двубоя в евротурнирите и те бяха още през 2005 г., когато с Атлетик Билбао се изправи срещу Клуж в турнира Интертото.
В сряда в Будапеща беше първият финал на Мендилибар в който и да е турнир - а отсреща беше победителят в пет европейски финала Жозе Моуриньо.
През 2007-а, когато Моуриньо напусна Челси след спечелен дубъл, Мендилибар завоюва миналия си трофей, който досега му беше и единствен: титлата на Сегунда дивисион с Валядолид.
Между постиженията на двамата мениджъри зееше бездна преди срещата им на "Пушкаш Арена", но португалецът за първи път усети вкуса на загубата във финал на европейската сцена, докато приказката на Мендилибар продължава.
Скромният наставник би трябвало да си е заслужил постоянен договор със Севиля - но той много добре знае, че дори това изобщо не му е гарантирано. Просто футболът е такъв.
Даже спечелването на Лига Европа да си остане върхът за Мендилибар, постигнатото от март досега никога няма да бъде забравено от феновете.
Треньорът не само измъкна Севиля от борбата на изпадащите, не само запази мястото в евротурнирите, но добави още един европейски трофей във витрината.
И със сигурност заслужава да води Севиля и в Шампионската лига през новата кампания.
