Пари Сен Жермен пое по дългия път до спечелването на Шампионската лига - и трябваше да преглътне редица унижения и болезнени провали, преди да го измине до края.
Президентът Насер Ал-Хелайфи не беше особено убедителен, когато твърдеше, че европейският връх вече не е фикс идея за клуба и за собствениците.
Каза го още на първата пресконференция с Луис Енрике като треньор, но нямаше кой да му повярва.
Факт е, че ПСЖ е собственост на катарската държава и по същество представлява политически проект за засилване на влиянието и подобряване на имиджа на Катар.
Факт е също, че шейховете наляха по груби сметки над три милиарда евро за 14 години, за да превземат върха в европейските турнири.
Мечтата стана реалност още във втория сезон на Енрике и, по ирония на съдбата, още в първия без звезда №1 на френския футбол Килиан Мбапе.
"Изграждаме нова идентичност, наш стил, наши принципи за офанзивна игра и нова култура. Това искаме, а резултатите ще дойдат впоследствие", уверяваше Ал-Хелайфи през есента на 2023 г., скоро след назначаването на испанския треньор.
"Градим отбор, който наистина играе като отбор. Искаме футболистите ни да се наслаждават на играта, треньорите ни да се наслаждават на треньорския процес, а на феновете да им харесва да гледат отбора", добави той.
Десет дни по-късно ПСЖ загуби с 1:4 от Нюкасъл на "Сейнт Джеймсис Парк" и сякаш затвърди образа си на вечния неудачник в Шампионската лига, чиито амбиции не отговарят на реалните възможности.
През годините, когато съставът на парижани вече изобилстваше от блясък и беше напомпан с катарските милиони, ПСЖ сякаш намираше нови все по-абсурдни начини да се провали на голямата сцена.
Парижани някак успяха да отпаднат от Барселона, след като спечелиха с 4:0 първия мач.
Отстрани ги и Манчестър Юнайтед на Оле Гунар Солскяер, което окуражи "червените дяволи" да направят Оле свой постоянен мениджър.
Огорчи ги и Реал Мадрид, когато изоставаше с два гола в общия резултат половин час преди края на реванша.
Пари Сен Жермен си изгради токсична връзка с Шампионската лига, а разочарованията убиваха радостта от успехите на домашната сцена и караха феновете да се обръщат срещу скъпоплатените звезди и срещу ръководството.
Периодът, в който в предни позиции играеха Лионел Меси, Мбапе и Неймар, като че ли най-много отблъсна публиката и убеди шефовете, че е необходим различен подход.
Луис Енрике беше перфектният човек за прекъсване на порочния цикъл, но не беше достатъчно да се открие правилният треньор и той трябваше да бъде подпомогнат с адекватна клубна политика.
Макар и със закъснение, Ал-Хелайфи и останалите босове разбраха желанието на феновете и вместо да инвестират в разглезени световни звезди, се обърнаха към обещаващи френски таланти.
Инвестициите продължават да бъдат огромни, но фокусът им вече е друг и Енрике разполага с един от най-младите състави във водещите първенства.
От началото на календарната година Пари Сен Жермен разгърна потенциала си и мачка всичко по пътя си, а кулминацията беше снощи във финала на Шампионската лига.
Историческата нощ в Мюнхен донесе на френския тим не само първа европейска купа, но и най-голямата победа във финални мачове на турнира.
Интер беше разгромен с 5:0 и това беше най-малкото, с което можеха да си тръгнат "нерадзурите" от този сблъсък.
Очакваше се съставът на Симоне Индзаги да противопостави опит, зрялост, дисциплина и тактическа вещина на летящия по терена съперник. Но всякакви планове на треньора излетяха през прозореца още до 20-ата минута, когато ПСЖ водеше с 2:0 и с лекота контролираше мача, а италианците трудно минаваха центъра.
Ако имаше избор, отборът на Интер сигурно изобщо нямаше да излиза за второто полувреме, защото нямаше никакъв отговор на пресата, интензитета и експлозивността на ПСЖ.
А политиката на парижани намери идеалното си олицетворение в най-големия мач от клубната история.
Енрике изведе най-младия състав във финал на Шампионската лига за този век и герой на мача стана 19-годишният Дезире Дуе с два гола и една асистенция.
Накрая се разписа и още един 19-годишен юноша, Сени Маюлу.
Единственият над 30 години сред титулярите на победителите беше Маркиньос.
Сравненията с Интер са излишни не само заради разликата в класите, а и защото "нерадзурите" са застаряващ отбор в края на своя цикъл.
Бъдещето принадлежи на играчи като тези на Енрике, както и на стила, налаган от треньора.
Никой съперник в елиминационната фаза не намери решение за мълниеносната ранна преса, която ПСЖ налага от първия съдийски сигнал.
Ливърпул, Астън Вила и Арсенал нямаха отговор за нея, а в Интер бяха направо като вцепенени.
Но тази преса е възможна, защото в състава на Енрике вече няма хора като Мбапе, Меси или Неймар, които пестят усилия в дефанзивен план.
Треньорът изгради сплав от отдадени на колектива състезатели и дори недисциплинираният в миналото Усман Дембеле вече е готов да се жертва по всякакъв начин за отбора.
Втората част беше болезнена за гледане заради безпомощността на Интер. Но затвърди впечатлението, че вечерта принадлежи на Луис Енрике - заради преобръщането на съдбата на един отбор, заради атрактивния игрови стил, рекордната победа и трогателната лична история на испанеца.
Вдъхновяващо е да видиш как един впечатляващ и понякога недооценен треньор постига нещо толкова голямо.
Разбира се, в основната си остават огромните вложения и финансовите възможности на клуба.
Пари Сен Жермен все още е отборът с най-висок бюджет за заплати в цяла Европа, а за трансфери бяха похарчени над 200 млн. евро само през този сезон.
Но невероятни треньори и играчи в предните години не стигнаха там, където Луис Енрике отведе този клуб. И това може да е само началото.
14 години след катарската революция на "Парк де Пренс", ПСЖ не само е на върха, но и разполага с отбор, способен да осъществи цяла ера на доминация.
