В началото си личеше, че Луис Енрике беше раздразнен, но дори когато критикуваше играчите, запазваше една лукава усмивка.
"Хаос. За момента това е леко шокиращо", клатеше глава треньорът през първите си седмици в Пари Сен Жермен през есента на 2023 г.
Той опитваше да положи основите на един различен подход към футбола, да внедри модерна идеология в ПСЖ и да накара отбора да играе според типичния за Барселона стил, базиран на притежанието на топката.
Беше амбициозна и твърде неблагодарна задача, тъй като противостоеше на основни навици, които парижкият тим беше усвоявал над 10 години назад във времето.
Случваше се спортният директор Луис Кампос да наблюдава абсурдни тренировъчни сесии и да се смее с глас, гледайки как играчите се мъчат да отговорят на новите изисквания.
"Ако не спечелим тази година, съм сигурен, че ще спечелим следващата", смело обяви Кампос тогава.
И е много близо до това да се окаже прав, тъй като тази вечер в Мюнхен Пари Сен Жермен ще атакува първата европейска купа в историята си.
Френският шампион продължава да бъде отблъскващ за много от неутралните зрители, защото е притежание на катарската държава и защото през последните години пръсна ненормални суми, които извратиха футболния пазар.
Но ако ПСЖ успя да стане малко по-симпатичен за публиката през последните месеци, това се дължи изцяло на треньора и наложения от него стил.
И ако днес парижани победят Интер и вдигнат трофея, мнозина ще се радват конкретно заради Луис Енрике и взетия реванш от съдбата.
През 2019-а неговата малка дъщеря Сана беше диагностицирана с рак на костите. Тя почина няколко месеца по-късно, едва на 9 години.
Познавайки сприхавия характер на Енрике, когато разисква футболни теми, човек би очаквал той да е неутешимо гневен от тази житейска несправедливост.
Но трогателното е, че бащата успява да запази изключително позитивно отношение към спомените за дъщеря си и да ги обвърже с футболните си емоции.
"Дъщеря ми дойде на този свят, за да живее с нас през девет прекрасни години. Имаме хиляда спомени с нея. Може би се питате дали се чувствам щастлив или нещастен, но се чувствам като голям щастливец", категоричен е Енрике.
Един от ценните му спомени със Сана беше точно преди 10 години, когато той спечели Шампионската лига с Барселона на "Олимпиящадион" в Берлин.
"Имам невероятна снимка с нея как поставя знаме на Барселона на тревата. Искам да мога да направя същото с флаг на ПСЖ. Дъщеря ми няма да присъства физически, но ще е тук духом, а това е много важно за мен", обясни Енрике.
Става много трудно да си против този човек и против негов триумф във финала.
За две години испанецът промени целия облик на този състав и цялостната нагласа на футболистите.
Той има пълна вяра в собствените си идеи и винаги е бил впечатляващо самоуверен - още като футболист, който имаше куража да премине от Реал Мадрид директно в Барселона.
Често се проявява като футболен маниак, който не търпи чуждо мнение и не крие ненавистта си към репортерите. Но достатъчно пъти е разкривал емоционалната си страна, не само когато говори за Сана.
И оставя впечатлението, че може да е маниакален, но е искрен.
Макар че прекарва часове в анализи и обича да се заравя в статистически данни, държи и на личния контакт, и на това да влияе на играчите, пък било то и с крясъци от тъчлинията.
Кампос и останалите ръководители на Пари Сен Жермен имаха вярата, че успехите ще дойдат, защото виждаха как работи наставникът и знаеха, че този млад отбор има нужда от такава личност начело.
Самият Луис Енрике се нуждаеше от нещо друго - от това да разполага не просто с 11 таланти на терена, но и с 11 бойци. Не му трябваха суперзвезди, а отборни играчи.
ПСЖ извървя дълъг път от времето на триото Мбапе - Неймар - Меси и осъзна, че успехът на европейската сцена минава през промяна на клубната политика.
Наставникът изтърпя Килиан Мбапе в продължение на един сезон, но не криеше отношението си и често говореше с раздразнение, че се налага целият отбор да работи за Мбапе.
За треньор, вярващ в безкомпромисната преса от страна на всички по целия терен, беше неприемливо да трябва да се оправя с играч, който отказва да пресира.
"Килиан никога не играе в защита... затова сме адаптирали системата така, че той да тича възможно най-малко", откровен беше Енрике.
Но преди един мач избухна и обясни на Мбапе какво е да си лидер и велик спортист.
В сцена, взета от документалния филм за треньора, Енрике казва на звездата си:
"Прочетох, че харесваш Майкъл Джордан, нали? Само че Майкъл Джордан хващаше всичките си съотборници за топките и започваше да ги води напред... Трябва да даваш пример! Първо като човек, а след това и като играч.
Ти ще си този, който ще пресира Кубарси и Тер Щеген и ще прекараш целия мач като пресираш Кубарси, за да му пречиш да пробива с топката. Ще оказваш натиск върху Тер Щеген да играе бързо, защото да си лидер не е само да вкарваш голове. Разбира се, и това е така, защото ти си феномен, топ играч в световен мащаб, но това няма значение за мен.
Ако си истински лидер, когато не можеш да ни помогнеш с голове, ще помогнеш във фаза защита. Това е, което искам да направиш като лидер в двата месеца, които ти остават в отбора.
Когато играеш в атака, знам, че си Бог, няма друг като теб, знам го. Но в деня, в който не можеш да атакуваш, трябва да си най-добрият играч в защита. Това е лидерът, това е Майкъл Джордан."
Какво ли си мисли Мбапе днес?
Той си тръгна, за да се присъедини към действащия европейски шампион, но Реал Мадрид стана доста по-небалансиран отбор в негово присъствие.
А Пари Сен Жермен е на път да изпълни мечтата си, защото вече не работи за Мбапе, а всички футболисти работят един за друг.
Напускането на голямата френска звезда не просто подобри настроението в съблекалнята, но и помогна много, за да бъдат реализирани футболните идеи на Луис Енрике.
"Ако анализирате подобрението ни в защита, ще видите, че се дължи на това как играят в защита нападателите ни", беше обяснил наставникът.
"Те вършат изключителна работа. Може да видите колко пъти са отнели топката. Това е една от най-трудните за реализиране концепции, защото изисква нападателите да променят начина си на мислене".
Именно благодарение на Луси Енрике, днес футболистите на ПСЖ мислят по различен начин.
И ако тази вечер клубът напише най-славната страница в историята си, основната заслуга ще е негова.
