През 60-те години на миналия век е в ход програма, която превръща все още никому неизвестните черноморски градчета в световноизвестни туристически дестинации.
Създадени са знаковите курорти "Албена", "Златни пясъци" и "Слънчев бряг", а селища като Несебър, Созопол и Приморско губят анонимността си и придобиват статута на едни от най-предпочитаните места за отдих.
Програмата за развитие на българското Черноморие включва засилено строителство на хотели, ресторанти и всякакви други увеселителни заведения, изникващи по цялата брегова ивица, от Резово до Дуранкулак.
Благодарение на това ударно развитие, България излиза на световната туристическа сцена, а по нашенските плажове все по-често звучи руска, полска и дори шведска реч.
Обмислени до най-малкия детайл новопостроените курорти предлагат комфорт и спокойствие, които привличат семейства от цяла Европа, прекарващи отпуската си сред все още девствените дюни на лазурното ни крайбрежие.
В годините на социализма международният туризъм се обособява като важен отрасъл от българската икономика, основна заслуга за което има основаното през 1948 година стопанско предприятие "Балкантурист".
Неговите чуждестранни представителства регулярно популяризират родината ни чрез контактите си с журналисти и публицисти, както и чрез провеждането на тематични събития, посветени на българската култура.
Една от многото цели, които трябва да бъдат постигнати, е превръщането на България в международно средище за младежки отдих.
В тази връзка, през 1957 година в залива Атлиман край Приморско е направена първата копка на мащабен проект, превърнал се няколко години по-късно в популярния Международен младежки център "Георги Димитров".
Изграден край просторната плажна ивица между Приморско и Китен, ММЦ "Г. Димитров" има за цел да стимулира контактите между младежи от цял свят.
За тази цел в курорта са обособени няколко големи хотела, носещи имената "Бисер", "Хоризонт" и "Нептун", които поемат основната част от туристопотока.
Впоследствие, с цел увеличаване на легловата база, на територията на комплекса се появяват и многобройни бунгала, както и място за къмпинг.
Ежедневието на младежта, почиваща в ММЦ "Георги Димитров", е динамично и е изпълнено с различни спортни и културни прояви. На всеки е дадена възможност за изява, независимо дали той е спортист, или творец.
Организират се разнообразни фестивали, фото и художествени пленери, състезания по гребане, плуване, тенис. А когато дойде време за отдих, откритият театър към комплекса среща посетителите с творчеството на млади музиканти, танцови ансамбли и театрални трупи от целия свят.
Разбира се, организират се и прожекции на български филми, преведени на съответните езици.
От наличието на толкова разнообразни варианти за прекарване на почивката е съвсем нормално човек да поогладнее. За задоволяването на тази така естествена нужда се грижат ресторантите, придадени към големите хотели на комплекса, както и няколко по-малки питейни заведения.
Част от тези места е и ресторант "Нептун".
Разположено само на няколко метра от плажната ивица, двуетажното заведение е едно от най-посещаваните в околността, а обособеният бар е гаранция за наличието на клиенти и по светло, и по тъмно.
Ресторантът е построен в началото на 60-те години и притежава характерната за обществените сгради от това време архитектура.
В предната му част е обособена красива цветна алея, от която започват две стълбища, водещи до залите за посетители.
Те, от своя страна, са организирани върху широка тераса с изглед към морето, обграждаща вътрешен двор, също аранжиран с цветя.
Историята на ресторанта като такъв продължава до началото на 90-те години, когато след промените около собствеността на ММЦ "Приморско", част от сградата за кратко функционира като дискотека.
Днес ресторантът отдавна е само красива илюстрация върху картичките от онова време, а единствената негова част, която все още се използва за нещо, е превърната в склад към едноименния хотел.
Размахът, с който са строили навремето, си личи дори от обраслите с растителност развалини.
Макар и занемарени, залите на ресторанта все още впечатляват с размерите си, а запазилите се рамки от някогашния прозрачен купол на тавана допринасят за възраждането на атмосферата от онова време, когато около металните маси и столове е звучала естрадна музика.
Постепенно пепелявата мазилка на стените отново придобива цвят, напуканите плочки във вътрешния двор се наместват една спрямо друга, а цветната алея, отдавна превърнала се в непроходима джунгла, малко по малко си възвръща предишните изящни форми.
Пустеещите зали се изпълват с човешки гласове и неусетно над ресторанта тихо се разнася познатата мелодия от миналото "Ах, Ропотамо, ах, Ропотамо, разкрий ми тайните си ти..."
Първа част от "Тайните на ММЦ Приморско" можете да прочетете тук
Още от фоторепортажите на Христо Узунов можете да видите на Facebook-страницата на "Изоставената България"
