Който е живял в Студентски град в София не може да бъде силно изненадан от снимките, показани в галерията: а именно как протича животът на студентите в руските общежития в Москва.
Преди да ремонтират "блоковете" в Студентски град и там беше пълно с хлебарки - същите тези, от които се оплакват и руските студенти.
Пушенето едва ли е табу и в нашите общежития...
И все пак има известни разлики: както в размера на общите сгради, така и в мултикултурната среда, в която живеят студенти не само от Русия, но и от цяла Азия, че и от Африка.
Разлика се усеща и в строгите мерки за сигурност, охраната, правилата... Дори и в мръсотията, която изглежда е неизбежна навсякъде, където е стъпвала съветската образователна система.
Снимките са от фоторепортаж за The Moscow Times на фотографа Паскал Дюмон (Pascal Dumont), който се е срещал и е разговарял с десетина млади обитатели на общежитията в Москва.
Беше към края на 80-те. Бях се уволнил от казармата и бях решил една година да се наслаждавам на цивилизацията. Един приятел от махалата, с няколко години по-голям от мен, учеше в Москва, в "Ломоносов". Всеки път, като се видехме, ми казваше, "Ела за една седмица при мен, ще си изкараме култово, да знаеш". Събрах малко парици, купих два чифта дънки и един маратонки и се натоварих на международния влак за Москва. Беше 23 декември 1988. Самото пътуване беше отделна одисея, но не за това ми е думата. Пристигам, той ме посреща на Киевский вокзал и отиваме в общежитието. Виждам някаква китайска стена, на 14 етажа, с 22 входа, абе уникален човекарник. Всичко беше така, както е описано по-горе - охрана, проверка, паспорти, вахтьори, отговорници на етажи и прочее. Въпросът ми обаче беше решен с едно шише Слънчев бряг. Не бяха много претенциозни хората. Въпреки, че сградата беше сравнително нова, състоянието вътре и хигиената бяха потресаващи. Първата нощ станах до тоалетната и като светнах лампата, щях да се гътна. Попаднах сред пълчища от таракани(едни по-дребни, светлокафяви и много чевръсти хлебарки). Бяха навсякъде, още не мога да си обясня, къде се скриха за нула време. И тук, Геренова, опитът от казармата си каза думата. Окопитих се за секунди и после въобще не ми правеха впечатление. Но най-интересното предстоеше. Няма да ви описвам на какво миришеше по коридорите, когато всякакви националности започваха да готвят в общите кухни. Но и това, Геренова, не ме събори. Родната казарма отново застана зад мен. Бях подготвен да понеса всички несгоди и лишения. За едно нещо обаче тотално не бях подготвен. Толкова много красиви момичета на едно място не бях и сънувал, че може да има. Всякакви- блондинки, брюнетки, рускини, латвийки, полякини, татарки, кубинки, всякакви. Все героини на мокрите сънища през тегавите нощи в казармата, Геренова. И така,
Извинявайте, трябваше да проверя документите на една студентка. Та, казвам ви, последва най-шеметната седмица в живота ми. Това беше един безкраен купон, една луда фиеста, чийто апогей беше на Нова година. Всяка вечер си провеждахме мини конкурси, кой ще доведе по-красиво момиче. Беше трудно за журиране, защото красавици бол. Един ден се обзаложихме кой от компанията ще доведе най-грозното момиче. Спечели един унгарец, който беше довел някакво безполово същество от Улан Уде. За честта на майка България мога да се похваля, че и аз спечелих един от туровете - за момиче от най-далече. Казваше се Арика и беше от Чили. Дънките и маратонките си заминаха още на втория ден и осигуриха средства за безкрайния празник. Веселбата беше феноменална. Още на третия ден изпаднах в едно особено състояние, споменът за който още топли душата ми. Кой ти гледа мръсотията, отлепените тапети, хлебарките и влагата по стените? Тези снимки на Паскал Дюмон показват истината, но не цялата. Пропуснал е най-важното - онези хубави момичета, заради които си заслужава да търпиш всичко това. А те все още са там, дъщерите на студентките от онова време, все така красиви и всеотдайни.
Ниемен, страхотна история! Да добавя една от по-ново време - 2012. Пак Москва, пак общежитията на МГУ. Приятеля с който си купонясвахме живееше тогава в една новопостроена сграда - огромна и за моя изненада доста чиста и спретната. Работата е там, че освен пропускния режим на входа (заради разни нелегални, не за друго) на всеки етаж имаше камери по коридорите и за реда се следеше доста стриктно. Та за да се кача в стаята при моя човек трябваше на входа да ми запишат данните от паспорта и да се разпиша. Почти се бях отчаял като видях каква тишина и чистота е: "Тук купон няма да стане". Обаче моя човек каза: Отиваме в чуждестранния. И там... мръсничко, вонящо, обачееее.... Мда... не съм фен на китайки и виетнамки и затова и по-далеч от Красноярск не стигнах
Добре, де, Ниемен, а тези хубавици, как издържаха на мизерията?
Мануела изглежда е живяла в кампуса на лорд Себастиан в Оксфорд, щом това й се струва потресаваща мизерия. Потресаваща мизерия съм виждал в стаята на мой приятел, който плащаше 50лв на месец за стая 3х2 без вода и тоалет. Говедото и грамад ниндават подобна картинка от Германия и Канада, а аз съм чувал подобни отзиви от приятелка, живяла в английски общежития и то не от най-бедняшките. Аз лично имам добри спомени от едно московско общежитие в което прекарах няколко дни. Само дето бяхме 4 души в стая, но в края на краищата това беше 1971г. Не съм живял, само съм посещавал наши общежития перез 70-те и също нямам лоши спомени. Роуан ми припомни един процес за бащинство в Русия. Горкият нашенец едва успял да научи на руски падежите, и пред съда излязъл със следната пледоария: Я предложний, она дательний, я творительний, она родительний, почему я винительний.
Niemen – как може да си толкова неморален Пък разказа ти ме сети, кое е най-могъщото оръжие на руската пропагандна машина – рускините. Който е минал оттам винаги си има едно тайно кътче в главата в която си съхранява една … нереалност. Такова чудо няма никъде по света и на всеки непреживял го, не вярва, че място с такива обитателки може да съществува. Иначе рускините по нашите стандарти са антидомакини. Навън са винаги натокани, но в къщите им е кочина, държат домакинска техника от миналото хилядолетие – щом нещо работи, то не се сменя. Готвят ужасно, ръжда по плочките в банята, завивките в спалнята наследство от пра-баба й, пердета в стил ранен соц, но …. който не е бил с рускиня, никога няма да разбере цялата дълбочина, неизчерпаемото разнообразие и широкия обхват на понятието „всеотдайност“. Това просто трябва да се преживее поне веднъж в живота…
niemen, да разбираме , че си си оте*ал там? Rowan, прав си от всякъде ,да знаеш.... .И аз съм минавал през ръцете на не една , а цели две рускини (е , не на веднъж де ,макар идеята да не е лоша ) Общо взето, след всяка руска какичка, човек се чувства като лимон, изцеден от златна сокоизстисквачка...
Много точни коментари. Особено откак се научиха да не бъркат сапуна с парфюма са неотразими. Който търси домакиня да ходи в Германия.
Абе то става дума за образование и мизерия, а някакъв вика "ама там пък се ебат добре и имам хубави спомени" Абе, Роуън и Ниемен, я споделете с нас честно вие на децата си това ли ще кажете - не гледай тати, че другите ходят да учат в Германия, те са будали, ти иди там, щото правят хубави свирки Или както във всяка тема - всичко руско е много готино, само че я да пратя децата в Германия, да карам японска кола и да свалям американски филми
Оня Дето Няма Пари За Море, марш от тук бастун скучен!
Аааа, Анатема! В Русия само за малко, за спорта и хубави спомени. Иначе цироза и други болести. Пък рускиня да си доведеш – няма по-голяма глупост. Они за всеотдайни само докато сте поотделно и се надяват да те закопчеят. Сложат ли ти веднъж брачните пранги, аман ти е работата - и Рокфелер да си, ще те докара до просешка тояга, пък и както казва Крис Рок: „Бракът е секс и ядене, ядене и секс. И колкото повече време минава, толкова повече ядене и по-малко секс“. Аз силно си тача на жената мусаката…
А на бас, че нито един от тия, дето са ми цъкнали 3 минуса няма да си прати детето точно в тия общежития и точно в тия университети. То и статистиката къде отива да учи българската младеж го показва Евентуално само философа от Варна може да си прати детето там, ама не заради рускините, а щото с тия 800 лв. доход няма как да го пратиш за Германия с другите дечица
Роуане, никой в този форум не е и помислил да си доведе рускиня у дома. Повършей 10 години из Русия за хубави спомени, после си вземи една германка за ред в къщи. На мен много порядък ми идва нанагорно, та си взех една ганка и съм доволен. А с Мануела гледаме едни и същи снимки, но с различни очи. Beauty is in the eyes of the beholder.
Ех, Ончо, пък като живееш с майка си и си нямаш, ни женица, ни дечица, за чий са ти тези пари? Бегай в Раша Ончо, дорде не ти е изветрял барута… Мамашите не подбират и за тебе ще се намери някоя
Роуън, и децата знаят, че Оня не живее с майка си, но ти взимаш не повече от 800, така че остави това. Кажи само ще запишеш ли синчето да учи някъде, където е мизерия и образованието скапано, само щото има яко курвалък? Ясен и точен въпрос. Като за един мъдрец