Фалшива информация, откровени лъжи, подвеждаща или манипулативна версия на реални събития - колкото по-лесен става достъпът до новини и коментари през електронните медии или социалните мрежи, толкова по-трудно се оказва пресяването на действителните факти от плявата.
Пресен пример е краткотрайната, но бурна истерия около менте новината за т.нар. "забрана за кръщение на новородени деца в Европа".
Колкото и нелепа да е тази информация по същността си, тя доста лесно успя да пробие имунната система на масовото съзнание, и заживя свой собствен живот.
Макар да изглежда безобидна - фалшивата новина е просто капка във водопада от манипулации и пропаганда, която залива българското медийно пространство.
Пропагандата в условията на информационна война не е никак безобидна дейност.
Тя се основава на конкретни идеологически опорни точки, които се предават от медиите с цел манипулация на общественото мнение и контрол на поведението на хората.
Основната задача на пропагандата е да осигури реално надмощие на определени социални групи над цялото общество.
Страните от пост-съветското пространство, бившите крепежни елементи или "сателити" на СССР, са едно от полетата, пропити в най-голяма степен от този тип дезинформация.
С помощта на ръководителя на мониторинговата група от беларуската асоциация на журналистите Алеся Антипенко, местният сайт Mediakritika.by прави доста подробен анализ на най-важните техники и средства на пропагандата.
Благодарение на тези 14 признака всеки човек може да различи полезната информация от пропагандата.
1. Изкривяване на информацията и създаване на правдоподобна, но фалшива картина на света чрез лъжи, фалшификации и подмяна на понятията
Примерът с партенката за забраната на кръщенетата от Съда в Страсбург е достатъчно илюстративен: използва се реално съществуваща институция, чиято дейност е сравнително популярна, но достатъчно повърхностно разбрана в страната.
Върху нейния авторитет се построява напълно неверен сюжет, който звучи скандално, поставен в "анти-европейски" контекст.
Пародийната измислица за кръщението на бебетата вече се превръща в политически дразнител, предизвиква защитна реакция и настройва общественото мнение срещу "Европа, която този път посегна на най-свидното"...
По подобен начин - в края на октомври 2014 г. държавната телевизия на Беларус започва да излъчва предаването "Правата на човека - Поглед към света" на Евгений Новиков, в което авторът твърди, че в Украйна се организират десетки масови погребения на цивилни граждани, избити от Националната гвардия и от националистите "Десен сектор".
В коментарите си Новиков не прави никаква разлика между официалните власти и крайно-дясната групировка, като твърди, че единствената причина за "геноцида" срещу мирното население е неговото желание да говори на руски език на родна земя в Донбас.
2. Позоваване на несъществуващи авторитети
Това е метод, който се базира на препратки към авторитети, религия, история или други източници, с цел да се потвърди пропагандното послание.
В това число влиза и позоваването на несъществуващи чуждестранни издания или сайтове, речи, "свидетелски" разкази, както и употреба на манипулирани данни от социологически проучвания. Подобна подкрепа може да се черпи и от онлайн-анкети на зрители и слушатели, чиито резултати са предварително определени.
Примери за този метод бликат отвсякъде в България - като се започне от предсказанията на Ванга, мине се през нескончаемия извор на полу-научна / полу-пропагандистка мъдрост Божидар Димитров, и се стигне до услужливата социология, която славословеше Николай Бареков като "невиждан политически феномен" през 2013 - 2014 г.
Руската пропагандна машина обаче е още по-изобретателна. Едно от най-влиятелните издания в Европа - Der Spiegel - публикува статията "Пропагандата на Кремъл: германските агенти на Путин".
В материала се разказва за това, че про-кремълските руски медии се позовават на несъществуващи германски "експерти".
Един от най-популярните германски коментатори в руските медии се оказва проф. Лоренц Хааг - човек-фантом, чието име не е споменавано в нито един вестник в Германия през последните 25 години. Нито една от руските медии, които разпространяват "анализите" му, не посочва в кой научен институт работи професорът.
3. Представяне на събитията в черно-бели контрасти
Подборът на информацията понякога е по-важен от самата информация.
Както се казва в стария анекдот: Започват новините. Говорителят започва да чете: "В САЩ убиват негрите. В Амстердам организират гей-парад. В Япония удари земетресение. В Украйна се проведе фашистко шествие. А у нас времето ще бъде слънчево".
4. Премълчаване на фактите, които биха разрушили пропагандното послание; избирателно поднасяне на информацията
Всички знаят историята на сваления над Украйна малайзийски Boeing 777. Известно е още, че руската и украинската страна продължават да спорят и да се обвиняват взаимно за смъртта на 298 души при катастрофата на полет MH17.
Конфликтът между двете страни обаче се манипулира чрез масово разпространяване на конспиративни теории и невярна информация относно катастрофата.
Няколко примера: про-руските сепаратисти на място не са разполагали с противоракетна установка, която би могла да свали подобен самолет; украинските ВВС са ударили Boeing 777 при неуспешен опит да свалят правителствения самолет на Владимир Путин; и най-бруталната лъжа - труповете на пасажерите от MH17 не били "свежи".
За сметка на това се премълчават масовите оплаквания от страна на мисията на ОССЕ, чиито пратеници не бяха допускани до мястото на катастрофата в продължение на дни.
5. Отвличане на вниманието от реалните и актуални проблеми към маловажни въпроси
Всяко чудо - за три дни, а след три дни - ново чудо. Вниманието на общественото мнение трудно се задържа върху конкретен проблем за продължителен период от време, колкото и сериозен да е той.
Достатъчно е в разгара на финансова или политическа криза да се намери "сензационен материал", който да замени актуалните теми в централните новини и сутрешните блокове.
В Беларус дават пример с редовното претопляне на новината за съществуване на тайнствено извънземно, наричано "чупакабра", всеки път, когато местната валута започне да девалвира безконтролно спрямо долара. В България още нямаме извънземно, но подобни новини са "Вадят Ботев и Вазов от учебниците", "Връщат пушенето по заведенията", "Забраняват домашната ракия" и прочие.
6. Дискредитиране или отстрелване на опоненти, лишаване от право на глас на онези хора, които имат критично мнение
Разпространяването на клеветническа информация или обидни твърдения се счита за криминално престъпление.
Дори Наказателният кодекс обаче не може да спре полета на безвкусните фантазии, когато поръчката е за отстрелване на политически опонент.
Както коментира "разжалваният" бивш председател на ДПС, един от методите за ликвидиране на опонента е ограничаването на последващите негови действия - т.е. създаването на "бити полета", върху които всяка стъпка е обречена заради предварителното настройване на общественото мнение.
Оттук следва и още едно правило:
7. Употребата на специфична лексика, използване на щампи, език на омразата, игнориране на принципите на журналистическата етика
Така едно време хората, чията частна собственост беше реституирана след 89-та биваха наричани реститутки. Протестиращите от лятото на 2013 веднага бяха опаковани като "протестъри" и "соросоиди", а привържениците на западните ценности са популярни като наричани еврогейове или толерасти.
8. Използване на предразсъдъци и стереотипи; примитивно отношение спрямо ситуацията, довеждане до абсурд на обекта на пропагандното послание
Руският телевизионен водещ Дмитрий Кисельов вече се е превърнал в meme като ярък пример за примитивизация на обществения дебат.
Един от най-популярните му изблици е твърдението, че в телефонен разговор Барак Обама се примолил за милост на Путин, тъй като "Русия е единствената държава в света, която може да превърне САЩ в радиоактивна пепел благодарение на системата си за масиран ответен ядрен удар "Периметър".
Колкото до родните абсурди: едва ли има по-блестящ пример от тирадата на Волен Сидеров за "фекалната война" на НАТО срещу плажа край Лозенец...
По тези стъпки е тръгнал и Антон Хекимян, който всяка сутрин достига нови висоти в браненето на българщината от ефира на бТВ, независимо дали става дума за ракията, чистотата на езика или материала в учебниците по български език и литература.
9. Нагнетяване на ситуацията. Създаване на чувство на тревожност, опасност, страх, истерия - и обратното - чувство на еуфория, гордост от властта, от икономическата и политическата система на страната
Когато всяка опозиционна акция се определя като "преврат", "клатене на държавата", "погром", и пр., отношението спрямо различното политическо мнение се радикализира. Дебатът вече не е между равнопоставени граждани, а между врагове. На война - като на война.
10. Използване на интриги и драматизиране с цел привличане на зрителя на "правилната страна"
Пресен пример е друга не!новина, произведена в Русия: "Руснаците отмъстиха жестоко за насилената 13-годишна рускиня в Германия".
Интригата започва две седмици след безредиците в Кьолн на Нова Година. Руската държавна телевизия "Първи канал" пуска репортаж от Берлин за ученичката Лиза, за която се твърди, че е отвлечена и изнасилвана от араби-мигранти.
Германските власти правят разследване, в което установяват, че сигналът за Лиза действително съществува, но момичето нито е отвлечено, нито изнасилено. Полицията пази в конфиденциалност всички останали подробности от казуса на момичето - така както изискват правилата за защита на личните данни.
Берлинската полиция публикува официално опровержение и призовава гражданите да не се поддават на внушения.
Вместо да престане с манипулациите обаче пропагандата минава на още по-високи обороти: започва циркулация на "възмутени коментари" за целенасочено прикриване на "престъплението" и призиви за физическа саморазправа, довели до несъществуващата новина за "справедливата атака" на руски емигранти в Германия срещу общежитие на бежанци.
11. Стремеж за превръщането на пропагандните послания в постулати, обект на вярвания или подсъзнателни емоционални реакции (пропагандистки автоматизми).
Изравняване и блокиране на способността за критично отношение както към действителността, така и към медийните продукти.
Така например, съветският гражданин е убеден, че в пресата не може да се публикува нещо невярно. Щом го пише във вестника - значи е истина. За България този силен авторитет се явява телевизията, в по-малка степен радиото. Това обяснява и защо много от политическите продукти-ментета бяха и още са свързани с телевизионни лица.
12. Култивиране на позитивен образ на онзи, в чието име се води пропагандата.
В този случай личността се представя като източник на абсолютната истина, той се описва като носител на високи човешки качества, разнообразни професионални умения, прозорливост и дори гениалност.
Спомнете си "одата на радостта", която последва след прословутата новогодишна реч на Ахмед Доган и въобще целия имидж на "Сокола" (нарочно визираме и прякора му) като най-умния политик в България.
По същия начин - "Бащицата" Владимир Путин "поздрави" България за Рождество Христово през отбрани медии - генератори на фалшиви новини, а десетки хиляди консуматори на пропаганда се умилиха от признанието на Великия стратег.
13. Създаване на информационна среда с доминация на онези медии, които провеждат пропагандата.
Започва се с монополизация на информационните източници, след което се преминава към явна или скрита цензура. Накрая се приключва с култивиране на автоцензура у журналистите.
14. Маргинализация на алтернативните медии чрез ограничаване на тяхното разпространение, икономическа дискриминация, преследване на независимите журналисти и ограничение на достъпа до информация.
Един от най-фините методи за изкривяване на медийната среда е селективното финансиране с бюджетни средства на определени издания, за сметка на други.
Неслучайно, промените в Закона за обществените поръчки, които оставиха възможност на властта да си купува медийни услуги без конкурс, предизвикаха скандал.
В условията на слаб пазар и силна концентрация на собственост подобна изкуствена намеса може да доведе до трайни вреди върху медийния плурализъм.
