Владимир Путин отново се върна към едни от най-често повтаряните аргументи, с които Кремъл оправдава войната срещу Украйна - че Русия е била принудена да започне инвазията заради разширяването на НАТО и действията на Запада.
По време на среща с военнослужещи от руския военноморски флот, цитирана от ТАСС, руският президент повтори няколко добре познати тези, които обаче от години са оспорвани от исторически документи и международни изследователи.
Старата песен за нарушеното обещание
Путин отново заяви, че Западът е нарушил обещанието си към последния съветски лидер Михаил Горбачов НАТО да не се разширява на изток.
"Обещаха ни навремето - на Михаил Сергеевич Горбачов - че няма да разширяват НАТО. Резултатът - едно разширяване след друго. Въпреки нашите многобройни протести. Плюха на всичките си обещания и на интересите на Руската федерация в сферата на сигурността", посочи руският президент.
Според него разширяването на НАТО е довело и до "Майдана" в Украйна от февруари 2014 г., при който от власт беше свален проруският президент Виктор Янукович.
"Движеха се, движеха се, стигнаха до Украйна. А тогавашният президент на Украйна беше за влизане в ЕС, но против влизане в НАТО. Какво направиха? Извършиха държавен преврат. При това кървав, антиконституционен. И целият Запад се направи, че нищо страшно не се е случило, че така трябва. И именно тези действия, абсолютно агресивни, засилващи се от година на година, доведоха до днешния конфликт в Украйна", коментира Путин.
По думите му именно смяната на властта в съседната страна го е принудила да нареди "специалната военна операция", като целта му е била да прекрати "започнатите от западната страна и киевския режим бойни действия в тази част на тогавашна Украйна".
Великите сили и "Световният ред" след Втората световна война
Путин коментира също така, че съвременният световен ред се е формирал след Втората световна война на основата на Устава на ООН, създаден от страните победителки.
"Този устав е основата на съвременното международно право. Бяха създадени определени правила. А после, когато Съветският съюз беше разрушен - една от държавите основателки на ООН и създателки на тази система на международни отношения - тя престана да съществува. И така наречените победители в Студената война - не само САЩ, а целият колективен Запад - изведнъж решиха, че трябва нещо да поправят: защо Русия, вече не СССР, а Русия, която е загубила значителен потенциал, трябва да се ползва със същите блага като страна победителка във Втората световна война", казва Путин в изказването си пред военнослужещите.
Той допълва още, че Западът е започнал "да променя правилата и то веднага, на практика", като напомни събитията от Югославия.
Кремъл се опитва да напомни на руснаците защо изобщо води тази война
Всъщност цялото изказване на Путин звучи като своеобразно връщане към 2022 г. Руският президент отново повтаря аргументите, с които Кремъл години наред се опитва да обяснява защо е започнал войната.
Причината не е особено трудна за разгадаване. В момента Кремъл има нужда да напомни на руснаците опорните точки, оправдаващи инвазията в Украйна, която до момента е дала вече над 2 млн. души, според оценките на експерти.
Това, което трябваше да е лесна и бърза операция за няколко дни, според данни на ООН е дала загуби за Русия от 1,4 млн. души - убити, ранени и изчезнали.
А докато украинските удари с дронове на руска територия продължават да носят сериозни щети за икономиката, мнозина в самата страна започват да се питат защо тази война продължава.
Затова и сега Путин отново повтаря старите тези за агресията на Запада, нарушените обещания и нуждата Русия да се намеси. Уви, те продължават да стъпват върху изкривени факти и твърдения без покритие.
За "преврата" в Украйна 2014 г.
Макар да твърди, че Янукович е бил за влизането на Украйна в Европейския съюз, руският президент много удобно пропуска факта, че протестите тогава започнаха, именно защото през ноември 2013 г. тогавашният украински държавен глава съвсем внезапно реши да спре подписването на Споразумението за асоцииране с ЕС.
Първоначално протестите бяха мирни, макар и огромни по мащаб, докато официалната власт не реши да насъска специалните полицейски части "Беркут" срещу демонстрантите, което доведе до над 100 загинали цивилни граждани и повече от 2500 ранени.
Веднага след падането на режима на Янукович, спецчастите "Беркут" са официално разформировани, а част от техните командири и бойци бягат в Русия, за да избегнат наказателно преследване.
Друг фактор, който Путин отново пропуска, е високото социално напрежение в Украйна и преди протестите. Те избухнаха срещу решението на Янукович (от години сочен за марионетка на Кремъл) да спре европейския път на Украйна, но зад тях имаше и редица други фактори - от високи нива на корупция, през полицейски произвол в страната, опити за налагане на цензура в медиите и още други фактори.
Истината обаче е, че в момента, в който специалните полицейски сили бяха пуснати срещу протестиращи, а Янукович тръгна да иска военна интервенция на Русия срещу собствената си страна, тогава той загуби и властта. И това няма нищо общо с НАТО.
За "обещанието" НАТО да не се разширява
Историческият консенсус сред водещите архивисти и изследователи е, че не съществува официално, юридически обвързващо писмено обещание от страна на САЩ или НАТО, че алиансът няма да се разширява на изток.
Твърденията на Владимир Путин се основават на реални устни дипломатически разговори от 1990 г., които обаче, за пореден път, са извадени от контекста на тогавашната геополитическа ситуация.
Ключовият момент, на който Русия се позовава, са преговорите за обединението на Германия през февруари 1990 г., когато в разговор с тогавашния съветски лидер Михаил Горбачов държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър заявява, че юрисдикцията на НАТО няма да се измести "нито инч на изток".
Този разговор се отнася единствено за територията на Източна Германия (ГДР). По това време Варшавският договор и самият Съветски съюз все още съществуват. Никой тогава не преговаря за страни като Полша, Чехия или Прибалтика, защото те все още са част от съветския блок.
В интервю през 2014 г. за руския вестник "Комерсант" и за медийния проект "Russia Beyond the Headlines" самият Горбачов директно опровергава руския наратив:
"Темата за разширяването на НАТО изобщо не е обсъждана през онези години и не е повдигана. Казвам го с пълна отговорност. Обсъждаше се единствено дали структурите на НАТО ще се разпространят в източната част на обединена Германия."
Единственият подписан документ е Договорът "2+4" за обединението на Германия от септември 1990 г., който забранява разполагането на чужди войски и ядрено оръжие в Източна Германия, но не съдържа забрани за приемане на бъдещи членове на НАТО.
САЩ и съюзниците от Алианса отказват да подпишат подобно споразумение, което да забранява разширяването на НАТО, тъй като Хелзинкските споразумения от 1975 г. гарантират на всяка суверенна държава правото сама да избира съюзите, в които да членува.
Нещо повече - през 1997 г. тогавашният президент на Русия Борис Елцин подписва с НАТО Учредителния акт за взаимни отношения.
В този официален документ Москва писмено признава правото на всички държави да избират средствата за осигуряване на собствената си сигурност, което на практика легитимира разширяването на НАТО на изток в замяна на икономическа помощ и партньорство.
