Само работата с "Южен поток" да не излезе като инфлационната надбавка, записана в договора за АЕЦ "Белене", която оскъпяваше над 2 пъти оферираната иначе 3.99 млрд. евро цена за Втора атомна.
Преди ден министърът на икономиката, енергетиката и туризма Драгомир Стойнев обяви, че в българо-руския меморандум за проекта има неясни неща, едно от които е лихвата от 8% за заема, с който явно ще се строи тръбата. Твърде висока, се разбра от думите му. Твърде висока, факт.
Новината за тази висока лихва изскочи някак между другото, но в действителност преобръща изцяло пропагандата с шумно рекламираните ползи от проекта.
Частушката с транзитните такси, които ще влязат в българския бюджет, беше подета и от премиера Пламен Орешарски наскоро.
Той може би разчита, че сме забравили как всъщност още при управлението на ГЕРБ се разбра, че България няма да ги получава минимум 15 години, тъй като с тях ще се изплаща стойността на българската част от тръбата.
За наше съжаление, тази стойност е половината от общата на целия проект, тъй като българската територия е първата суша, на която излиза тръбата на "Южен поток" и тук ще са и двете компресорни станции, което оскъпява цената.
Сега научаваме, че Москва ни е приготвила "сюрпризче". Лихва от 8% за кредита, който съвместното дружество на БЕХ с "Газпром" ще изтегли, за да строи "Южен поток". При положение, че за такъв проект и такава сума лихвата би могла да е и наполовина по-ниска.
Начислете тази лихва върху 3.3-те милиарда евро, колкото е обявената първоначална стойност на проекта, разделете ги на мижавите 1.7 долара, колкото е в момента цената за пренос на 1000 куб.м газ на разстояние 100 км и чакайте пари от "Южен поток" на куково лято.
България има едни от най-ниските транзитни такси за пренос на руски газ, докато Украйна успя да се пребори за почти двойно увеличение на своите.
Така че никаква първа копка, докато не е ясно с колко ще ни ужили "Газпром". Москва бърза, но нашият интерес не е в забързването, а в изчакването.
Преговорите с руснаците винаги са били тест за всяко правитиелство - и за всеки икономически министър, дали е способен да защити българския национален интерес. Очакваме да видим как ще се справи Стойнев.
Около 1 милиард евро от тези пари ще са за чисто строителство, това може да е нашата полза от проекта, както и персонала по подръжката след приключването му. Там трябва да се целим ние и да се преборим за максимума. Останалото е ясно, че никой няма да ни го даде.
Значи парите си ги отпуска Газпром, за парите които си отпуска сам на себе си си слага някаква лихва и после си ги връща от собствените си транзитни такси. Естествено, че като нямаме пари никой няма да ни брои за слива. Нашата възможност е да участваме в строителството с каквото можем а и да придобием ценно ноу хау в изграждането на подобни обекти. И разбира се експлоатационния персонал, а в тази област заплатите въобще не са ниски.
Струва ни Свободата
България е собственик на 50% от проектната компания "Южен поток България", която пък ще бъде собственик на тръбата и съоръженията на българска територия. За да се реализира проекта трябва да се дадат едни пари, да ама българската страна ги няма и затова тегли заем. Таксите за пренос ще се плащат на собственика на тръбата и с тези пари българската страна ще си погасява заема. Плащаш нищо - получаваш нищо. Остава участието в строителството и работните места след това.