България не е имала толкова категоричен победител на парламентарни избори от времената на Иван Костов и Симеон Сакскобургготски.
На всички беше ясно, че "Прогресивна България" на Румен Радев ще спечели вота, но мащабът на тази победа успя да изненада мнозина. Сега за пръв път от почти 20 години у нас ще има една политическа сила, която сама ще може да управлява, без да търси коалиция за съставяне на правителство.
Какво обаче означават още резултатите от изборите? Тук даваме 5 извода от вота на българите:
- Българите поискаха промяна - включително смяна на политическия елит
За мен специално това е основният момент, който определи резултатите от изборите - не външнополитическата ориентация на Радев, не дори самите му политики (всички сме наясно, че той беше изключително обран в това, което говори, за да не вземе да изгони групи избиратели от себе си).
За последните 5 години България мина през осем парламентарни вота и нито един от тях не доведе до сформирането на стабилно управление, което да издържи повече от година - година и малко. Вместо решения за тази политическа криза партиите предлагаха скандали, караници и откровена простащина в парламента. Това породи и това желание за алтернатива.
Политическите лидери към момента изглеждат стари, изхабени и непредлагащи нищо съществено. За сметка на това Радев е познат играч, който обаче още не е имал възможността да се оклепе в реалната партийна политика. Той обещава промяна, че ще "накаже" стария елит и ще изведе страната от криза. И очевидно мнозинството е решило да му се довери.
Очакванията са, че той сега ще събере близо 1,5 млн. гласа за себе си - двойно повече от резултатите на победителите на всички избори от 11 юли 2021 г. насам.
- Румен Радев "изяде" малките партии
Данните от екзитпола на социологическите агенции показа, че "Прогресивна България" на практика "краде" избиратели от всяка една от формациите в сегашното Народно събрание". Това обаче важи с особена сила за по-малките политически сили - МЕЧ, "Величие", ИТН и "Възраждане".
Причината за това е проста - Радев заложи на близки до техните позиции, но с обещанието, че той ще е първа политическа сила и ще може да изпълни обещанията си за разлика от тях.
Особено показателна е ситуацията с "Възраждане", които от години насам обещават промяна в геополитическата посока за България, запазване на лева, излизане от НАТО и т.н., без обаче да постигнат нито една от целите си.
Радев може и да не заема толкова ярка проруска ориентация, но въпреки това той е в позицията действително да реализира своите обещания. Същото важи и с борбата с политическите елити, която МЕЧ и "Величие" бяха превърнали в свое знаме.
Колкото до "Има такъв народ" - там цели структури директно изоставиха Слави Трифонов още по време на кампанията, за да се присъединят към "Прогресивна България" и това е резултат от тоталното обръщане на 180 градуса за партията и коалицията ѝ с ГЕРБ и ДПС.
Това в общи линии е големият проблем на тези малки, по-радикални партии - те обещават гръмко звучащи неща, които не могат да изпълнят накрая. И когато се появи някой по-голям играч в същото поле, спихват.
- За ГЕРБ започва нова ера
Окончателните резултати още не са излезли, но ГЕРБ изглежда ще заеме второто място. И макар не за пръв път да се случва на Бойко Борисов и компания да са на второ място, това категорично ще е най-слабият резултат в историята на партията от нейното създаване насам - и като представители в НС, и като брой гласове, и като процентен дял.
Самият факт, че съществуваше интрига дали ГЕРБ всъщност няма да останат трети, е крайно показателно за ситуацията, в която е поставена формацията на Борисов.
Ясно е, че партията търпи всичките негативи от крайно непопулярната коалиция с БСП и ИТН, благословена от ДПС.
Ясно е, че предложеният Бюджет 2026 беше толкова скандален, че отказа дори хора от твърдото ядро на партията, карайки Борисов цяла кампания да повтаря, че повече няма да прави компромиси и няма да участва в коалиции и сглобки.
И все пак този изборен резултат е по-лошо от всичко, което в ръководството на доскорошната първа политическа сила са очаквали.
Истината е, че кампанията на ГЕРБ за тези избори беше безкрайно слаба и разчиташе на идеята, че "Прогресивна България" няма да може да сформира мнозинство. Тогава, по вече позната формула, ГЕРБ отново ще се върнат към властта. Проблемът на тази стратегия беше, че Борисов и компания си бяха направили сметките без кръчмаря и останаха наказани от избирателите.
- ПП-ДБ - хем печеливши, хем губещи
Коалицията на ПП и ДБ се оказва в може би най-интересна позиция от всички политически сили. От една страна тя увеличава подкрепата си като брой избиратели, като до края на броенето на гласовете този ръст може да достигне дори 100 хил. души.
От друга страна обаче ПП-ДБ не успяха да капитализират достатъчно от декемврийските протести срещу правителството на Росен Желязков, които оглавиха тогава, и оставиха Румен Радев да вземе пълно мнозинство.
Представянето им на изборите не е провал, какъвто преживяха много други формации, но по никакъв начин не може да се определи и като успех. Те ще са в парламента, но няма да имат този глас да определят дневния ред. Евентуално да си партнират с "Прогресивна България" за смяна на парламентарната квота във ВСС, а оттам и на главния прокурор, но нищо повече.
От друга страна пък, сегашното положение позволява на ПП-ДБ да не влизат в преговори с Радев за формиране на управляваща коалиция - нещо, което със сигурност щеше да рефлектира негативно върху електората им.
Малко положението е "и вълкът сит, и агнето цяло, и на овчаря вечна му памет".
Истината е, че ако амбициите на ПП-ДБ надхвърлят това да са трета политическа сила, която се върти някъде между 10 и 20 процента на избори, те трябва да променят кардинално цялото си отношение. А с това и ръководството си.
- Предизвестената смърт на БСП
Резултатът на социалистите на тези избори спокойно може да бъде определен с една единствена дума - погром. Той обаче не е изненада по никакъв начин.
След управлението на Корнелия Нинова, която превърна БСП в реакционна партия и изгони де що имаше вътрешна опозиция, последвано от Атанас Зафиров и участието в коалиция с доскорошния враг ГЕРБ, новият лидер Крум Зарков се оказа изправен пред едно херкулесовско изпитание да спаси формацията от изпадане под чертата.
И той не успя. Трябва да му признаем, че успя да обърне социалистите към по-младото поколение и да привлече свеж вот, но самият факт, че за ядрото си трябваше да се конкурира с Румен Радев, направи задачата непосилна.
Макар мнозина да се изкушават сега да заявят ясно и категорично, че "БСП умре", изчезването на столетницата може потенциално да бъде предотвратено, макар и страшно трудно. За целта обаче Зарков трябва да реже до кокал, да заложи на ценности и позиции и най-вече - да започне да генерира смели, но и релевантни идеи.
"Живот, а не бомби" е хващащо послание, но не и такова, че да привлече голям брой избиратели.
Ако ли не, пътят надолу така или иначе изглежда логичната опция.
