Вече десетина дни по големите електронни медии се явява изпълнителната директорка на "Софийска вода" Мариана Итева, която повтаря едни и същи "опорни точки" в опит да убеди нас, потребителите: как няма съвършено никаква нужда от референдум за концесията на "Софийска вода"; как компанията си работи чудесно и е една много добра компания; как се правят едни такива злонамерени опити да се пренесат проблемите от болната глава на здравата. Разбирай, да се отклони вниманието.
И основният й аргумент - как в договора няма клауза, че може да бъде развален с референдум. Разбира се, че няма. Никоя уважаваща себе си компания не би допуснала такава клауза. Но също така няма договор, който да не може да бъде развален.
Защитната стратегия на "Софийска вода" е грешна - би трябвало вместо прокламациите на г-жа Итева, да покажат доволни потребители на услугите, доставяни от "Софийска вода". Но такива вероятно могат да бъдат намерени само срещу заплащане.
Ако г-жа Итева обаче продължава да ни уверява какви качествени услуги ни предоставя "Софийска вода", то значи не би трябвало да има никакво съмнение в изхода от референдума, на който ще отидат да гласуват едни доволни потребители.
Не е необходимо плашенето какви неустойки би платила Столична община, респективно ние като данъкоплатци - въртят се някакви суми от 400 милиона до 1 милиард лева. Със същия успех бихме могли да кажем, че неустойките ще са 1 лев, 2 милиарда или нула. Няма как да се знае изходът от едно арбитражно дело, докато не е започнало и приключило - всичко зависи от компетентността на адвокатите.
Освен това има достатъчно примери в Европа, при които държавата/общината си е върнала собствеността върху услугата, така че няма да сме прецедент. Все пак, Столична община е акционер с близо 23% в "Софийска вода" АД, другите 77.1 на сто са на френската "Веолия".
Всичко по реда си
Разбира се, че искането на общинските съветници от БСП и ВМРО в СОС е политически обусловено, но в този случай всички ние, гражданите на София, бихме могли да се възползваме и да окажем натиск върху една монополна структура, каквато е "Софийска вода", в името на интереса ни като потребители. Бездруго и кметът на София Йорданка Фандъкова призна, че когато е сключван през 1999 г. (по времето на Стефан Софиянски), договорът за концесията е неизгоден за общината.
Дори и да не се отиде на прекратяване на 25-годишната концесия, която изтича след 11 години, то контрактът може да бъде ревизиран, каквото е предложението и на работната група в СОС, съставена от представители на всички партии в столичния парламент. До края на ноември групата трябва да предложи различни алтернативи за развитието на концесията.
В предложението й ясно е записано: "Работната група предлага ревизия на концесионния договор. Условията за това са - преразглеждане на клаузите при прекратяване на Договора за концесия, залагане на нови и адекватни санкции при неизпълнение и нарушаване на договора за концесия, преразглеждане на дефиницията за "инвестиция".
В "инвестициите" е заровено кучето
За начина, по който се третират и осчетоводяват "инвестициите" от ВиК-дружеството предупреди още през март Георги Кадиев, тогава столичен съветник от БСП, днес депутат. Кадиев представи документи, според които част от инвестициите на "Софийска вода" вместо за тръби и водопроводи отиват за рекламни материали, автомобили и таксита. Това става чрез дъщерното дружество на фирмата "Уотър Индъстри Съпорт енд Едюкейшън" (УИСЕ), специално създадено за проектантски услуги, с цел изпълнение на инвестиционната програма на дружеството.
Кадиев направи разкритията си по повод сравненията, направени от шефа на "Софийска вода", който, в опит да каже колко е евтина водата в българската столица, сравни месечната сметка на домакинство с две кила свинско филе.
В същото време, каза Кадиев, концесионерът всяка година иска увеличение на цената на водата с аргумента, че не може да изпълни планираните инвестиции.
Цената на кубик вода в момента е 1.76 лева спрямо 0.45 лева, когато беше сключена концесията в края на 1999 г. Изминали са близо 14 години от 25-годишната концесия, а загубите на вода по мрежата продължават да бъдат значителни.
В доклада от м.г. на ДКЕВР се говори за общи загуби от 58.82%. А когато взе концесията в края на 1999 г. предшественикът на "Веолия" - "Интернешънъл Уотър", обеща да намали загубите от 60 на 30% за първите 5 години, т.е. до 2005 г. Вместо това от "Софийска вода" продължават да говорят за намерението си да намалят загубите, които за 2012 са 53% (по техни разчети).
Междувременно продължават да се отчитат значителни инвестиции във ВиК мрежата на София от страна на "Софийска вода". За 2012 г. - 40.5 млн. лева, планираните за тази са за 50.5 млн. лева, а общо за целия период отчетът е за малко над 390 милиона лева.
Сравнението между направените инвестиции и неизпълнените договорености за намаление на загубите е аргумент в полза на ревизия на договора за концесията.
Къде е ДКЕВР
Настина, къде е Държавната комисия за енергийно и водно регулиране? Регулаторът на монополите у нас, който би трябвало да оказва натиск върху една компания, която предоставя обществени услуги в среда на естествен монопол, и да я контролира...
Съгласно устройствения правилник на ДКЕВР, регулаторът одобрява предложените от ВиК операторите бизнес планове; извършва предварителен контрол, като при подготовката на концесионните и на другите видове договори за управление на ВиК системите, и, освен че регулира цените, РЕГУЛИРА КАЧЕСТВОТО НА ВИК УСЛУГИТЕ.
Именно ДКЕВР, след като се запознае с инвестиционната програма и други компоненти, решава дали да одобри исканата цена на водата. Но до момента от ДКЕВР предпочитат да мълчат.
През пролетта обаче, когато кметът на София Йорданка Фандъкова за първи път си позволи публично да скастри компанията заради исканото увеличение - все пак наближаваха извори, а спомените от февруарските протести бяха пресни, ДКЕВР осъществи прецедент.
За първи път, вместо исканото от "Софийска вода" поскъпване, им беше "присъдено" намаление на цената, защото не са спазили ангажиментите си да намалят загубите по ВиК-мрежата. На практика аргументът би бил възможен за приложение при всички предишни и бъдещи искания за увеличение на цената...
Отговорът на "Веолия": Политически атаки срещу чуждестранни инвеститори
Обезпокоени сме от тревожната тенденция на зачестилите напоследък политически атаки срещу сериозни чужди инвеститори в България, което е в разрез с принципите на Европейския съюз. Това беше отговорът на "Софийска вода" АД.
Те припомниха как в началото на юли 2013 г. специално създадената работна група в общината е излязла с доклад, в който се подчертава, че няма основания за прекратяване на Концесионния договор. Но премълчават препоръката за ревизия.
Вече е ясно, че на 5 септември Столичният общински съвет ще разгледа въпроса дали да има референдум за концесията на "Софийска вода" или не.
"В Закона за водите изрично е казано, че е абсолютно задължително при прекратяването на концесията да се обяви нова процедура по концесия. Невъзможно е общината да стане оператор на водния цикъл в София, защото законът не го позволява. Ако бъде прекратена тази концесия, следва нова процедура и никой не може да гарантира кой ще бъде следващият концесионер, може да е същият. Тогава може хем да са прибрали огромна неустойка, хем да си останат концесионер и то най-вероятно с по-лоши условия, защото срокът на концесията ще бъде по-кратък", заяви наскоро председателят на СОС Елен Герджиков (ГЕРБ).
Разумният изход би бил общината - като акционер, съвместно с компанията - и в условията на прозрачност и обществено обсъждане, да изработят промени в договора, от каквито той очевидно се нуждае. Наежването, каквото демонстрират от "Софийска вода", ще им излезе скъпо.
Впрочем, Сметната палата отдавна не е проверявала Столична община за дела й в "Софийска вода", каквото право има, а ДКЕВР също не е упражнил докрай правомощията си, макар че обеща проверка през април, за която не се чу извършена ли е изобщо и какви са резултатите. Така че нека си припомнят във "Веолия" Хераклитовото "Панта рей". Всичко тече, всичко се променя...
