Едно от най-лошите качества на нас, българите, е, че обичаме да издигаме в култ. Издигаме в култ политици, спортисти, марки. Това ни пречи да погледнем трезво - не само към положителните им черти, но и към това, което не им достига.
Напоследък още по-абсурдно издигаме в култ обществени процедури или механизми: референдумите, румънския модел за борба с корупцията, здравната, съдебната реформа.
Завърна се и друг култ - интернет гласуването.
След обръщението на президента от преди два дни, то отново стана основна тема. Но дали си струва? Дали интернет гласуването може толкова лесно да оправи всичките недъзи на политиката ни? Има ли смисъл да гласуваме на референдум за нещо, което познаваме само на думи?
Типично за култа, ние го виждаме само в най-добрата му форма. Фолклорът разказва, че всички в Естония гласуват така. Всъщност през 2005 г. на първите избори, на които това е възможно, по интернет гласуват само 1,8% от всички естонци с право на глас. През 2015 на парламентарните избори там процентът е доста по-висок - 30%.
Но като се има предвид, че Естония е единствената държава в света, която позволява интернет гласуване дори за тези, които са в държавата, това съвсем не е "всички".
Издигането в култ на технология е още по-комично, защото веднага си мислим, че понеже е модерно, е и просто, и лесно. Всъщност един проект за въвеждане на интернет гласуване е доста сложен и продължителен процес. В България си представяме, че всичко може да стане от днес за вчера.
Всъщност в Естония интернет гласуването е част от по-голямата идея за дигитализация на цялата държава и администрация. Изглежда успешно. Но само въвеждането на интернет гласуването е отнело 4 години - от 2001 до 2005. Един такъв проект, ако е направен както трябва, минава през много фази, за да са сигурни всички, че си струва и е полезен.
Въпреки че в България се смята за култово, има места, където хората са се отказали от интернет гласуването. Холандия, Норвегия, Испания и Великобритания решиха да не го използват. И забележете, това не стана с референдум.
Няма никаква логика да питаш хората, дали да се използва технология, която те не са виждали. Затова в "белите" страни проектите за интернет гласуване първо се изпробват. Дълго време се обмисля как да бъде направено и кого да обхваща. После започват да се правят тестови гласувания. На първия етап се правят малки и незначителни избори като тези за Студентски съвет в някой университет. После се дава като опция на някои местни избори, където резултатите обикновено не се зачитат. Тогава политици и ескперти, както и неправителствени огранизации правят оценка дали това си струва.
В изброените 4-5 държави, са решили, че на този етап интернет гласуването може да доведе до повече проблеми, отколкото ползи. Без референдум, но на базата на дипломи и опит. Нормалният гражданин не разбира какво е интернет гласуването и до какво може да доведе то. Не защото е тъп, а защото, за щастие, не всички сме изгубили времето си с магистратури по избори или компютърни науки.
Обществото би спечелило много повече, ако вложите времето си в друга специалност, която дава работни места, а вместо да четете доклади за оценката на интернет гласуването в Норвегия, сте обърнали внимание на детето си.
Какви са основните възражения срещу интернет гласуването?
За България основният проблем е доверието. И без това по-голяма част от хората тук не вярват, че целият изборен процес е честен. Вкарването на технология, която силно ограничава възможностите за пряко наблюдение, ще създаде толкова легенди и съмнения, че култът към интернет гласуването (точно защото е култ) ще се разпадне за секунди. И този разпад не би бил обществен проблем, ако се случи с търговска марка или Кубрат Пулев, но при изборите това би било драматично.
Не забравяйте, че все пак България е държавата на Мая Манолова и на случая "Костинброд", когато всички бяха убедени, че напечатването на бюлетини може да фалшифицира изборите.
Другият основен проблем е, че нашата изборна администрация въобще не е готова за такова нещо. И тук не става въпрос, че не ползват компютри, а за далеч по-основно нещо.
В България все още няма точен списък с избиратели.
В него има между 600 и 900 хиляди имена на хора, за които не сме съвсем сигурни, че съществуват. Няма да отнеме много време преди амбициозни партийни функционери да организират фиктивното им гласуване по интернет, защото то изисква регистрация, а не присъствие.
Интернет гласуването е гласуване в т.нар. неконтролирана среда. Това означава, че можете да гласувате от вкъщи, от офиса или от лаптопа си в парка. Но също така никой не знае дали това наистина сте вие, дали до вас не стои някой, който е насочил пистолет или банкнота. Има един виц, че в държавите от Скандинавия нямали нужда от тъмна стаичка, защото там така или иначе никой няма да наруши нито едно правило. Но това е културна особеност, която не е толкова широко разпространена по света и у нас. И в този смисъл, при интернет гласуване проблемът с купуването и продаването гласове има опасността да стане също толкова неконтролируем, колкото и средата, в която се случва.
Въвеждането на технологиите в изборния процес не може да бъде самоцелно. В Африка много лидери на забогатели държави си мислят, че като купят технология за изборите, това ще ги направи наистина честни, прозрачни и демократични. Това, разбира се, не става. Технологиите рядко правят изборите по-демократични. Те помагат да са по-добре организирани. И точно по този начин трябва да гледаме и ние.
Интернет гласуването може да улесни нашите съграждани в чужбина да гласуват. Ако наистина смятаме, че това е сериозен проблем. По-сериозен от липсата на точен списък с избиратели, масовото купуване на гласове и ниското качество на изборната ни администрация на всички нива, общата липса на доверие в изборите.
Вероятно гласуването по интернет ще навлиза малко по малко както по света, така и в България. Не можем с аргументите на днешния ден да отричаме възможностите на утрешния. Но също така трябва да сме наясно, че дори и утре, те няма да бъдат панацея за всичко. И колкото и да са модерни, хай-тек и култови, си остават само добавка към това, което ние хората трябва да свършим.
,,Това, че ти не виждаш, не означава, че такава система е невъзможна. Елементарно се ограничава броя гласоподаватели от един и същи IP адрес, и това е редовна практика." В преобладаващия брой държавни и общински институции, органи на същите или на издръжка от същите интернет инфраструктурата е изградена така, че функционира само с едно IP и ограничаването му означава и ограничаване на стотици компютри., които ползват инфраструктурата. Означава ли , според теб, че на тези места електронно гласуване не трябва да се допуска? Това, обаче , което си цитирал няма нищо общо с Ip-тата , а с това, че без значение дали се гласува с бюлетини , с теглене на клечки, по електронен или безелектронен начин двама души ( бел.единият , от който гласоподавател, а другият - търговец на вот) може да се договорят търговецът на вот да заплати на гласподавателя сумата от 50 лв. , а гласоподавателят да изпълни ,,доброволно" своето задължение по ,,този договор" и да гласува за посочения от търговеца на вот кандидат.
,, Проблемите са в липсата на гаранции за доброволността и автентичността на волеизявлението на гласуващия, в опазването на тайната на вота, в отварянето на широка врата за контролиране на вота. Мог" Конституционният съд е разглеждал въпроса за електронното гласуване и в посановеното решение гласуването чрез интернет ,при наличието на електронен подпис, се определя, като сигурно и надеждно, което не допуска манипулации във волеизявлението. Единственият аргумент, който съдът е използвал да отхвърли законопроекта е това, че именно тази абсолютна сигурност ,т.е възможността да се проследи технически кой как е гласувал противоречи на принципа за тайния вот , установен в КРБ., което е причината да отхвърли законопроекта , като противоречащ на КРБ