Дали ако можеха да правят шоу като американското, политиците ни щяха да са ни доста по-симпатични? Например, ако съпругата на Цветанов или жената до Станишев се изправят на подиума пред партийните конгреси като Ан Ромни и обяснят как са се влюбили един в друг, как са отгледали децата си и как Този мъж им е бил една страхотна опора...
Речта на Ан, цял живот домакиня и майка на петима сина, очовечи (humanised), според няколко американски медии Мит Ромни, кандидат на републиканците за президент. Така освен мултимилионер и мормон, американците видяха, че той бил и човек.
Но в българския политически сезон, който започва сега и приключва другото лято с редовни парламентарни избори, няма да гледаме толкова добро шоу. Не само защото съпругите на политици и бизнесмени на Балканите, по ориенталска традиция, са скрити зад гърба на мъжа си и често им шъткат да мълчат. Очертава се блудкаво. Освен ако не си направим два-три протеста, за да поддържаме властта във форма, като ги караме да се страхуват.
Приносът за това е колкото на управляващите, които се оказаха идеалната група перкусионисти, когато иде реч за пропаганда, толкова и на опозицията като цяло. Най-гласовитият й в началото на мандата представител - председателят на РЗС Яне Янев, който щеше да уволнява Бойко Борисов, обърна резбата на опозиционер и мина в лагера на правителствените беквокали, наричайки се "конструктивна опозиция".
Внесе удобна за ГЕРБ поправка в изборното законодателство (виж вдясно), дори предложи на не-конструктивната опозиция - БСП и ДПС, да издигнат паметник на Цветан Цветанов, задето не е вкарал зад решетките нито един министър от тройната коалиция. (Всъщност е прав. Но истината е, че такива трябва да бъдат издигнати и на всички останали вътрешни министри през изтеклите години - пак заради същото.)
Проблемът - проблем е заради състоянието на демокрацията ни, е във формата, в който опозицията предпочита да си играе на политика - не чрез разкрития на корупционни сделки, нередности и всякакви гафове, а с ефектни - и не дотам ефектни, речи, сякаш е сенаторът Цицерон срещу заговорника Катилина. Обаче не са времената на Римската република, а на един друг "Баща на отечеството", а той не си пада по реториката. Те му дръпват речи, той им пуска лафчета като: "Колегата Станишев щеше сам да се надене с един вот на недоверие по тема Олимпиада...
В парламентарна демокрация, каквато е по Конституция България, премиерът неглижира всеки вот на недоверие към правителството му, като демонстративно не е в парламента. Обидно. Но лидерите на опозиционните парламентарни групи не излязоха дори с обща декларация по този повод, в която да му напомнят, че се е самозабравил.
Така че, дори с основателните съмнения за истинността на социологическите изследвания, особено с тези, в които не е обявена методологическата рамка, най-ниският институционален рейтинг - на парламента, едва ли подлежи на съмнение.
БСП - най-голямата опозиция, ама по дефиниция
За трите години, откакто е опозиция на ГЕРБ, социалистическата партия показа няколко основни слабости. В чисто пропаганден план - твърде бавни рефлекси. Вместо да контрира действията на управляващите при всеки техен очевиден гаф, БСП коментира доста след като случаят е минал - или изобщо го пропуска.
Смехотворно е как довчерашни управленци и професионални политици, с каквито е пълна парламентарната група на социалистите, предпочитат да се изявяват публицистично, вместо фактологично. Най-близкото до ума обяснение да мълчат и да не вадят публично никакви разкрития за корупция или гафове на управляващите е страхът, че може да им се върне като бумеранг със същата сила. Просто ги държат под заплахата да "не им извадят" нещо си. Както се казваше в едно анимационно филмче, "не може да си мишка и да не се страхуваш".
Но не винаги страхът е причина. Поне половин година БСП се занимаваше предимно със себе си - предвид провалилия се опит на Георги Първанов да се завърне като лидер.
Освен това в много сфери ГЕРБ не промени статуквото, наложено от тройната коалиция, просто смени някои от пешките. В последната година от мандата ГЕРБ не може да отчете нито една състояла се реформа в областта на здравеопазването, образованието - средно и висше, правосъдието, където се запазва същият формат на кадруване с избирания по един и същи начин ВСС, и МВР, което се "изхранва" със същия голям бюджет като при Станишев, че и по-голям, без ни най-малък опит за публичност на разходите или поне вкарването им в определените по бюджет.
Налице e партиен картел между ГЕРБ, БСП, ДПС и РЗС при разпределение на местата в бъдещия Висш съдебен съвет (ВСС), обявиха наскоро от "Движение България на гражданите". Основателна критика от партията на Меглена Кунева, дано бъдат така бдителни и след като получат парламентарно представителство.
За капак, поради набълбуканата с дългове държавна енергетика и поради задаващи се нови кредити, се запази и шапката й - Български енергиен холдинг, създаден по времето на икономическия министър Румен Овчаров.
Противостоенето ГЕРБ-БСП е в комично-фейлетонен стил. Соцдепутатът Антон Кутев, изпуснал се как социализмът се предавал като СПИН или родство по пряка бащина линия, съживи замрелия в края на лятото политически живот. ГЕРБ/Борисов спуснаха указания да се вземат предпазни мерки, за да се избягват всякакви контакти със СПИН-а, т.е. БСП. "Особено след станалите обществено достояние саморазкрития, които говорят за напреднало заболяване и деформации в тази партия, въпреки напредналата й 100-годишна възраст", опитва се да иронизира Борисов, пардон, пиарите му, писали съобщението.
Не е ли закъсняло обаче предупреждението за контрацептивите, като се има предвид, че столетницата е забременила със свои кадри доста от останалите, включително и ГЕРБ?
Отвреме навреме лидерът на БСП се изрепчва и казва например, че "Борисов управлява държавата като султан, сякаш му е бащиния", как демонстрира "безобразно циркаджийско поведение" и други такива. Корнелия Нинова и Мая Манолова успешно използват методите на парламентарния контрол за демонстрация на добрата си форма. Но като цяло на БСП й липсва смислена и ясна линия на опозиционно поведение. Каквито и политически споразумения да се правят задкулисно, всяка партия го дължи на избирателите си.
Най-голямата опозиционна акция на БСП - събиране на 773 447 подписа в подкрепа на референдум за АЕЦ "Белене", не може да е единствената основа, на която социалистите да градят преизборния си пиар. Говоренето по темата за плебисцита, кога да е, дали да остане сегашният въпрос: "Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка "Белене"? или да се редактира, както настоява Синята коалиция, може да осмисли само част от говоренето до избори. (И тук идва въпросът защо Москва се бави толкова с окончателната сметка за "Белене"? А също и защо, след като толкова я искат, Станишев не подписа договора за строителството на "Белене" в своя си мандат...)
Но преди тази тема се задава бюджет 2013 и неговата макрорамка. Ако опозицията си вярва, че ще управлява след юли 2013-а, то значи трябва да прояви повече стръв и взискателност към бюджета, който евентуално ще изпълнява във втората половина на годината.
Ами ДПС? Никога крайни, винаги повратливи. Там, където може - в Кърджали например, ГЕРБ им помага да смажат недоволството в партийните редици и да се въдвори ред по Доган. Едно бутнато барбекю не може да е прът в колелата на разбирателството, нито пък "изпуснатата" медийно информация за оня хонорар на Доган. А и Дъ Биг Медиен магнат е депутат именно от Движението за права и свободи.
Така че каквито и изненади да се случат в новия политически сезон, те са предопределени от желанието да се елиминират до минимум евентуални коалиционни партньори след изборите догодина. Другото е ясно: никой никого не закача, само се обиждаме за пред електората.
Добре, че в този парламент още ги има депутатите от Синята коалиция. С тази опозиция Борисов не може да се разбере. Колкото и да насилва ударните инструменти.
