Ако гледате и слушате българските медии в последните седмици, ще решите, че ООН ще предостави овакантяващиятсе пост на генерален секретар специално на България. Великите сили са решили да ни се реваншират за всички злини, които са ни сторили през вековете, отразили се на територията, характера и работливостта на българите.
Не само това, според българските медии, явно има поставено условие, че този неочакван бонус важи, само ако за поста се издигне Ирина Бокова. За друг - сделката не важи.
Няма как по друг начин да си обясним свирепата опортюнистична кампания за нейното издигане.
Тя започна през лятото на 2014 г. Тогава изцеденото от всяка капка обществено доверие правителство на Орешарски, няколко дни след като изгледа мълчаливо фалита на 4-тата по големина банка в България, реши, че трябва да предложи Ирина Бокова за пост, който се освобождава около две години и половина по-късно.
Кампанията продължи със задкулисно подсказване до премиера Борисов и външния министър Даниел Митов за правилната кандидатура. Продължи с тежко лобистко събитие в центъра на София и ескалира драматично с опит от страна на АБВ да принесе в залог на кандидатурата трудно съставеното коалиционно правителство.
В последните седмици се стигна до там, че кампанията за издигането на Бокова за генерален секретар на ООН си послужи с откраднат класифициран документ от Външно, а в нейна защита бяха активирани всички останали без работа ченгета.
Затова няма как да не си зададем въпроса: кому е толкова важна г-жа Бокова?
Ако случайно не сте забелязали ,зад г-жа Бокова изненадващо застанаха и двете части от партията-майка - БСП и АБВ. Особен ход на фона на това, че двете партии не можаха да се разберат за общи кандидати на отминалите местни избори. Очевидно, Ирина Бокова е смятана за една от червените обединителни фигури.
Поглеждайки политическия календар, е очевидно, че във вътрешнополитически план основното събитие не е точно изборът на генерален секретар на ООН, а президентските избори.
Ясно е, че Първанов няма право на друг мандат, а и едва ли би получил подкрепата от партията, която разцепи. Почти същото се отнася и за Калфин, който вече има загубени избори, а в БСП е смятан за професионален ренегат.
В столетницата в момента не се вижда кандидат, който да може да стигне балотаж, а какво остава за някой с реални шансове за победа в президентските избори. На този фон кандидатурата на Ирина Бокова изглежда като дълъг залог на старата и уморена левица в България.
За тях е важно името й да се върти в публичното пространство, колкото се може по-дълго, без значение дали в края на краищата тя ще спечели мястото на върха на ООН.
Точно затова кампанията по налагането й като номинация е толкова остра. Едва ли самата тя или хората около нея не си дават сметка, че Ирина Бокова има сериозен проблем със САЩ, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.
През 2011 г. тя допусна приемането на Палестина за член на ЮНЕСКО и така създаде прецедент в цялата структура на ООН. Последва оттеглянето на САЩ от управлението на ЮНЕСКО, заедно с вноската на американците, която възлиза на около ¼ от общия бюджет на организацията.
До момента няма публичен знак, че този неприятен случай в кариерата на Бокова е забравен за американската администрация, въпреки политическото охладняване между Обама и Израел.
В този контекст съвсем не е ясно колко успешна може да бъде Бокова като кандидат за генерален секретар на ООН, но със сигурност може да изиграе ролята на обединител на лявото в България.
Бокова е важна и за една малка група от български дипломати от старото поколение. За тях промените и "смяната на курса" са все още временно явление и са постоянно в режим на очакване "да се върнат нашите".
Номинирането на Бокова и евентуалният й успех в борбата за ООН би било доказателство, че именно този кръг, с техните разбирания за дипломация и външна политика, са правилните и истински професионалните.
Всички останали във Външно - от Надежда Михайлова през Николай Младенов, та дори и техният Кристион Вигенин и сегашният министър Даниел Митов - са просто грешка, чужди тела в системата. Затова не трябва да се изненадвате, когато видите хора с единственото описание "дипломат" да излизат и защитават Бокова по медиите.
За тях това не е просто Бокова за ООН, а каузата за реванша на "истинските професионалисти" в дипломацията.
Във външнополитически план основното подозрение е, че Бокова би била по-скоро кандидат, близък до Русия.
Тук трябва да припомним, че изискването за това следващият генерален секретар на ООН да бъде жена идва точно от там. Няма да е изненада, ако състезанието за генерален секретар се използва от Путин за поредното доказване в стил надпревара от Студената война със Запада. Интересно беше, че Бокова вече успя да се срещне с Путин в средата на декември на форум за опазване на културното наследство.
Истината е, че тя изглежда подходяща кандидатура - издигната от дясно правителство, водено от приятел на Меркел, с кариера в структурите на ООН. Дори и Бокова да не е точно кандидатурата на Русия, след маневрите на АБВ в София, едва ли някой би могъл да убеди в противното западните посолства.
Без значение чия е Бокова, за България е важно да излъчи някой, който има шанс за стола в ООН. Но също така е много по-важно да издигне някой с кристално чиста репутация, биография и лични финанси.
Всеки кандидат за генерален секретар на ООН ще бъде лицето на своята държава в следващите месеци.
Той ще бъде по първите страници на много по-неуслужливите световни медии, които ще ровят в биографията, професионалното му развитие, в личните му сметки и контакти.
И всяко съмнение моментално ще се превръща в голямо черно петно, което ще отвлича разговора извън качествата на кандидата. България вече има един лош опит с издигането на предопределен човек с проблемни биография и контакти -Румяна Желева през 2009 г. и това не трябва да се повтаря.
