Първата голяма англоезична биография на Ангела Меркел излиза на български език в средата на месец май. Книгата „Ангела Меркел. Непреклонната" е част от поредицата „Власт и отговорност" на издателство „Сиела".
Автор на изданието е Матю Квортръп - професор по приложна политология в университета Ковънтри - който проследява живота и политическия път на едно от най-разпознаваемите и влиятелни лица в съвременната световна политика от детството до изборите в Германия през 2017 г. и последиците от тях
„Ангела Меркел. Непреклонната" е четвъртото заглавие в поредицата „Власт и отговорност" на издателство „Сиела". В нея срещаме още автобиографията на изтъкнатия американски държавник, бивш директор на ЦРУ и министър на отбраната при президента Обама Леон Панета -„Достойни битки", „Заветът на Чърчил. Как две речи спасиха Европа от комунизма" от лорд Алън Уотсън и излязлата наскоро „Китай - събуждането на един гигант" на бившия финансов министър на САЩ Хенри Полсън.
Премиерата на „Ангела Меркел. Непреклонната" е насрочена за 14 май (понеделник) от 18:30 часа в хотел „Маринела" (зала „Силует"). Представянето, в което ще вземат участие авторът на поредицата „Власт и отговорност" Свилен Спасов и директорът на българския офис на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева, ще бъде последвано от дискусия по темата. Входът е свободен.
Предлагаме ви откъс от книгата:
Дали политиците са безчувствени? Особено тези на върха, може би? Дали емоцията не им пречи в тяхната кариера? Напред с безцеремонност, арогантност, разчистване на пътя към върха с всякакви средства. И има ли баланс, връзка, комбинация на Емоция и Власт? Някъде в далечината двете могат да се преплетат и да се появи осъзнатата Отговорност. Макар и рядко.
И още по-рядко в обикновен на вид човек, който стигайки върха на света, да изглежда обикновен и дори понякога да се усмихва, и да се шегува със себе си.
Тази книга е за такъв Човек. Книга за човека Ангела Меркел.
Ще дойде време за множество книги за нея, вероятно и от нея. Но те ще са в минало време. Това в ръцете ви е настоящето.
В съвременната история на световната политика, колкото и да ви изглежда прекалено, има една нишка, водеща от Чърчил и стигаща до Меркел.
Да, между тях има и Маргарет Тачър, и Франсоа Митеран, и Хелмут Кол, дори Владимир Путин, но Чърчил (речите му във Фултън и Цюрих) и Меркел са с мисията да съхранят и развият Европа. Но и да удържат демокрацията и свободата, като алтернатива на автокрацията. Оръжията срещу тях са различни, но те са убедителни в изграждането на световни коалиции за демокрация.
Родена в Хамбург, израснала в Източна Германия, завършила Университета в Лайпциг, доктор на науките по квантова химия, говореща свободно английски (майка й е учител по английски и латински) и руски, отказала да сътрудничи на Щази с аргумента, че много приказвала и не можела да пази тайни, въобще - стандартни неща за Изтока.
И изведнъж - идва 1989 година и Берлинската стена изчезва. Дали проповедническият талант и смелостта на баща й (лютерански пастор), или аналитичното и структурно мислене на учен, или и двете, я изстрелват към ХДС през август 1990, а през декември 1990 е вече в Бундестага.
През януари 1991 г. вече е министър за жените и младежта в правителството на Хелмут Кол. На 37 години е най-младият министър в републиканската история на Германия. През април 1995 г. вече като министър на околната среда председателства първата среща на ООН за промените в климата.
Момичето на Кол, обаче, е смело. Писмото й от 22 декември 1999 г. срещу неправилни финансови действия на Хелмут Кол я извеждат в друга орбита. Орбитата на политик.
«Сега ние сме отговорни за партията и трябва да решим как ще подходим към новата ера», пише в писмото.
Нечуван риск, но успешен. След няколко месеца председател на ХДС не е Хелмут Кол, не е Волфганг Шойбле, а Ангела Меркел.
На 22 ноември 2005 г. тя става първата жена-канцлер на Германия. Най-младият канцлер в историята на Германия. Германците искат стабилност, сигурност и икономически просперитет. Те искат това и тя им го дава.
В международните отношения има гении. Един от тях е Хенри Кисинджър. Той е велик преговарящ. Но най-често двустранен. И без да има право на крайно решение.
Ангела Меркел е най-забележителният преговарящ на нашето време. Най-добрата в решаване на многопластови международни и вътрешни кризи. Гръцката криза, кризата за еврото, испанска, италианска, португалска, автомобилната дизелова, Крим, Донбас, Брекзит, милионите мигранти, десетки вътрешнополитически и още, и още. И тя оцелява, а кризите са преодоляни.
Тя е скептична в отношенията си с Путин, има своето недоверие към него, но не стига до омраза и разговаря с него регулярно, преодолявайки вътрешната си съпротива. За Обама казва, че е професор с невероятна риторика, но е саможивец и не може да изгражда коалиции.
През 2014 г. на брега на Нормандия се събират победителите от Втората световна война и загубилата Германия. И всички искат да си говорят със загубилия. Защото е Меркел. Човекът, с когото можеш да си говориш. Това е невероятна дарба.
Отношението към мигрантите - освен чисто прагматично, като заработващи пенсиите на възрастните германци - е и проява на загриженост към бягащите от терор или бедните и немощните, с каквито е работел баща й, и постоянният отказ, който е получавала майка й от властите на ГДР да я допуснат да работи.
Годините на детството в ГДР влияят дори на начина й на живот сега - живее в неголям апартамент под наем, с табелка "Проф. д-р Зауер" (нейният съпруг). Ходят на опера с билети, винаги платени от съпруга й. Изведнъж си седиш, а до теб, на твоя ред сяда Ангела Меркел.
«Ние ще сме непреклонни, когато става дума за свобода, спазване на закона, самоопределянето на Европа», казва Меркел. Не споделяме старото мислене за сфери на влияние от 19-ти и 20-ти век. 21-ви век изисква други отговори от нас в Европа.
Книгата преминава по елегантен и интересен начин през живота на Европа, особено Източна Европа в последните 60 години с много данни и факти, неизвестни или непопулярни у нас.
В свят на агресивна риторика и перчене, нейното привидно аналитично отдръпване от проблема, за да го прецени отстрани, и липсата на харизма се оказват нейната голяма политическа сила. Разглеждането й от другите като аутсайдер я изстрелва към върха, а подценилите я често съжаляват.
Тя трудно може да бъде засегната, обидена или изкарана извън нерви.
Развеждана, женена два пъти, без деца, учен, източногерманка (макар и родена в Хамбург), тя е чула и изпитала почти всички негативни коментари, а вероятно и обиди за себе си.
Нейната най-голяма сила е интелигентността и волята й за власт! Тя наистина премисля нещата сериозно, но винаги с ходове, възможности и открити за маневри врати/пространства. Каква колосална разлика от еднопланово и късомислещите политици.
Иска голяма Европа, понеже това прави Германия голяма.
Казва, че Европа има 7% от населението на света, 25% от световната икономика и 50% от социалното благоденствие, и е необходимо значително да си увеличи конкурентоспособността.
Един от преломните младежки моменти за нейния светоглед е речта на западногерманския президент Вайцзекер - "да върнем нашата страна (Германия) към цивилизацията" .
Кол обедини границите на Германия, МЕРКЕЛ Я СЪБРА. Тя има своята невероятна мисия към историята и културата на Германия, но вече сякаш и на Европа. ТЯ СЪБИРА ЕВРОПА.
Коя е тя - майка Кураж или Меркиавели?
Уникалното е, че е и двете, и още по-уникално - засега за добро на Германия и Европа. А гледайки политическите водачи по света, май добро и за всички.
Доставете си удоволствие да прочетете книгата за съвременния политически символ на ВЛАСТ и ОТГОВОРНОСТ.
Свилен Спасов
