Всички ги устройва

Делян Пеевски определено е демонизиран, заяви в интервю за bTV  доц. д-р Иван Костов, ръководител на Лаборатория за анализ на рисковете в НБУ.

Политикът Костов най-добре знае това. Самият той е демонизиран повече от 15 години, както сам каза. На въпрос кой демонизира Пеевски, отговорът му беше: "Който има интерес, или на който пречи, или той сам е дал основание... не е работа на политическите партии да се занимават с Делян Пеевски, вместо с добруването на хората".

"Не искам никой да  бъде демонизиран в тази страна. Това е ужасно чувство. То е непродуктивно, разпалва един песимизъм, един негативизъм сред хората. Кара всички да са нещастни. Това не е европейска политика Това не е Европа. Там хората не се занимават с такива персонални атаки срещу който и да е".

Така е. Фиксацията върху Делян Пеевски работи във всеки един план. В чисто психологичен - "прикрепва" интересите и нагласите на гражданите към свързаните с него травмиращи събития, в случая избора му за шеф на ДАНС, отключил протестите, и легитимацията му в политиката и бизнеса; и в резултат на това настоящето и бъдещето стават чужди.

Тоест, сатанизирането на една личност прави невидими другите проблеми. За всяка от двете страни на барикадата, наречена "Делян Пеевски", това е изгодно.

Как кръгът зад Пеевски се възползва

Кръгът зад Пеевски отиграва успешно тази подадена топка. Неговият интерес е безспорен - колкото гневът, омразата и общественото недоволство се средоточават само в този фигурант, толкова създателите му имат повече и по-голяма свобода на действие.

И те продължават пинг-понга. Протакаха явяването му в Конституционния съд, създадоха сюжет около връщането му като депутат благодарение на няколко писма от името на Пеевски, след всяко от които изригва публицистичен Везувий от вси страни.

На този човек сме посветили по-голямо количество статии отколкото на отново и отново и отново никаквите реформи в здравеопазването и в този бюджет - и ужасяващият факт, че здравната каса ще плаща 80% от дейностите в тази сфера поради... липсата на средства, след като в същото това здравеопазване всяка година има с десетки милиони повече спрямо м.г.

Вместо ние, като граждани, и опозицията - като опозиция, да пита: кога най-сетне ще бъдат вдигнати акцизите върху алкохола, които биха влели допълнителни приходи в хазната; защо властта не се справя със събираемостта на приходите; защо инвестициите за първите 8 месеца на т.г. са два пъти по-ниски от същия период на 2012, а финансовата сметка е на минус 1.7 млрд. евро, докато м.г. за същия период е на плюс със същата сума; ще се кандидатира ли Станишев за водач на листата евродепутати на БСП; ще даде ли българо-руското дружество "Южен поток" достъп до тръбата на трети страни; защо кабинетът Станишев не е обявил обществена поръчка за парите за "Пловдивския панаир", които дава на лобиста Хохегер и още...

Та вместо това, отляво и отдясно - на Пеевски - се упражняват в дартс. И пак се скриват зад кръглата мишена.

Как кръгът срещу Пеевски се възползва

В този сюжет, на който сценаристите се опитват да да придадат почти библейски измерения, нещо като битка между "доброто" и "злото", Давид и Голиат, ролята на жертвата буди съчувствие и симпатии.

Никой не задава въпроси на жертвите. Не ги пита защо започнаха да питат при управлението на Борисов и как работеха с бившата шефка на НАП Мария Мургина, как членове на КРИБ се възползваха години наред от удобни наредби, за да договарят доста скъпи цени на произвежданите от тях лекарства и разни такива.

Каквото и да кажем, опираме до великата (полу)разгадана фраза на Маклуън: "Средството е съобщението". Тоест важното е не какво се съобщава, а как.

А между двата кръга върви нестройната, пъстра редичка на гражданите, които не искат никакви подобия на кръгове в политиката, настояват за прозрачност при публичните разходи и изритване на задкулисието от съдебната система, за да дойде на негово място справедливостта.

Най-вероятно тези кръгове се припокриват някъде - използвали са едни и същи механизми, за да влияят при вземане на определени решения, които са ги обогатили, възползвали са се от едни и същи институционални слабости и дефицити на властта.

Така че Пеевски не е нищо повече от латексов костюм, "втората кожа", навлечена от едно задкулисие, за да се сдобие с лице за заплюване пред обществото - и поради това е на път да се превърне в политически фетиш. Задкулисие, което позволява например ДПС и ГЕРБ да се разбират прекрасно - и от дълго време.

Ако беше силна личност, 33-годишният "успял" нямаше да се страхува да се появи публично и да отговори на  въпросите, които биха му били зададени - и режисираните, и нережисираните. Няма как още дълго да продължи съществуванието си на картонена фигура, която други запълват със съдържание и й придават плътност - Пеевски пише законопроект (казва Йордан Цонев), Пеевски пише писмо (коментира Лютви Местан), Пеевски дава интервю (във вестник, разбира се).

Костов го определи като рисков фактор, тъй като номинирането му за председател на ДАНС, довело до многолюдни протести в София, срина доверието в правителството и в управляващото мнозинство.

Преди повече от 5 години, когато управляваше тройната коалиция, а Ирена Кръстева се появи изневиделица и стана за броени месеци магнат, бизнес дама и собственик на медийна империя, депутатът от "Атака" Митко Димитров запита с писмо прокуратурата, ДАНС, НАП и Комисията за борба с корупцията. Той поиска от тях да проверят с какви средства Кръстева и Пеевски купиха TV7 и "Експрес".

Не се интересуваше от отговора тогавашният собственик на тези медии Любомир Павлов, който години по-късно, като бос на "Труд" и "24 часа", стръвно се интересуваше от парите на държавата в КТБ. Вече не им е бос, а отговори така и няма.