"Това е последен опит от моя страна до понеделник да имаме все пак една по-мъдра политическа класа."
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов през последните две седмици се намира в доста сложна ситуация. От една страна, той и партията му се поздравиха с една доста убедителна победа на предсрочните парламентарни избори.
От друга обаче, ситуацията е такава, че възможностите за формиране на мнозинство са малко, а потенциалните партньори - не най-надеждните (поне в очите на първата политическа сила). А при едно касиране на вота - било то пълно, или частично, нещата могат да станат само още по-зле, защото в НС може да се появи още една партия.
През цялата кампания Борисов и хората му обясняваха на избирателите, че ще направят всичко по силите си в следващия парламент да има избрано редовно правителство.
Сега може да се окаже, че силите на ГЕРБ въпреки тази победа са... недостатъчни. А предизборните им обещания остават напразни.
Докато партийният лидер и верните му другари тръбят на висок глас, че вината за това е на ПП-ДБ, които "минират" преговорния процес с искането си ГЕРБ да се разграничат от Делян Пеевски и неговата формация "ДПС - Ново начало", те самите носят дори още по-голяма отговорност за "взривяването" на диалога.
От няколко години насам гледаме играта на "горещ картоф" всеки път, когато се стигне до сформиране на мнозинство и излъчване на правителство.
Ясно е, че първата политическа сила носи най-голяма отговорност за това - у когото е мандатът, той трябва да бъде разумният, умереният и търсещият компромис за излизане от трудната ситуация.
И в интерес на истината на няколко пъти Бойко Борисов се опита наистина да влезе в тази роля. С най-благата си усмивка и с най-меките си думи той се зае да увещава отколешните си противници сред градските демократи да кандисат и да сформират обща власт заедно.
А след това спря. Дали заради лошия опит от "Сглобката" с ПП-ДБ, или заради електоралния шамар на изборите през април, когато се оказа, че в рамките на няколко години ГЕРБ са загубили над 300 хил. гласа... резултатът беше, че изведнъж той обърна плочата и мина в нападателен режим.
От нощта на изборите насам Борисов с всяко свое излизане не пропуска да каже, че няма да прави никакви компромиси с ПП-ДБ.
И същевременно с това ПП-ДБ са първият (и основен) потенциален партньор, с който ГЕРБ би могъл да състави правителство.
"Новото начало" е изритано в ъгъла от почти всички политически сили, които се опасяват от имиджовите щети дори само да бъдат асоциирани с формацията на Пеевски. Останалите, които все още не са се разграничили от тази формация, нямат достатъчно депутати, за да предложат потенциално мнозинство.
"Възраждане" са заявили ясно, че не търсят коалиция с никого, а Борисов отлично знае, че обща работа с русофилската партия ще му докара доста въпроси и критики на главата от страна на "европейските партньори".
Така че остават ПП-ДБ, а между двете формации има доста токсични отношения в стил "мразя те/обичам те".
За да може изобщо да говорим за каквото и да е правителство, и двете страни рязко трябва да смекчат тона и да вложат много здрав разум.
Това означава както ПП-ДБ да започнат по-спокойно да си обясняват идеите и да оставят на заден план говоренето в ултиматуми, така и Борисов и хората му да престанат да размахват пръст и да се репчат, сякаш имат безброй много алтернативи. Нямат.
Разбира се, тези промени са нужни, ако партиите искат наистина да има правителство, а не са вдигнали тотално ръце с чакане за следващите избори.
Вторият вариант е безкрайно по-лесен - както всяка друга абдикация от отговорност. Отказ да се изпълнят дадените обещания и безпомощно вдигане на ръце.
Ако предпочетат този ход, ГЕРБ поне нека престанат да обещават неща, които нямат силите да изпълнят. Да признаят, че за пореден път от 2021 г. насам не могат да сформират правителство и да минаваме по-нататък.
