"Никога не позволявай на моралните ти задръжки да те спрат да направиш онова, което е правилно!" - Салвор Хардин, "Фондацията" от Айзък Азимов.
Седмица след парламентарните избори политическата ситуация у нас може да се определи само с една дума - "хаос".
За следващия парламент се класират общо 8 политически сили, формирането на мнозинство изглежда като невъзможна мисия, а на всичкото отгоре отвсякъде валят искания за касиране на резултата от изборите заради купищата случаи на фрапиращи нарушения от страна на изборните комисии.
За капак на всичко възможните варианти за формиране на мнозинство за правителство се топят като сняг на топлия южен вятър, след като една след друга политическите сили обясняват как отказват да работят с някой друг в парламента.
До момента схематично можем да опишем ситуацията по следния начин (на база изказаните до момента позиции от партиите):
| Партия | Няма да работи с... | Други искания и позиции | брой депутати |
| ГЕРБ-СДС | "Възраждане", ДПС-НН, АНС | Председателят на НС да е от ГЕРБ; Критични позиции спрямо ПП-ДБ. | 69 |
| ПП-ДБ | "Възраждане" и ДПС-НН | Другите партии да подпишат "Декларацията за освобождаване на институциите и изборния процес от корупционни влияния"; Критични позиции спрямо ГЕРБ-СДС; Искат непартийно правителство. | 37 |
| "Възраждане" | Разграничава се от всякакви коалиции | Искат да се блокира приемането на еврото. | 35 |
| ДПС-НН | АНС, "Възраждане" | Критика към ПП-ДБ заради "санитарния кордон". | 30 |
| БСП | ГЕРБ-СДС и ДПС-НН | - | 20 |
| АНС | ДПС-НН | Традиционно не работят с националисти, подкрепят "санитарния кордон" около Делян Пеевски. | 19 |
| ИТН | ДПС-НН | Искат изчистване на избирателните списъци от "мъртви души". | 18 |
| МЕЧ | ГЕРБ-СДС, ДПС-НН, АНС | Искат широка анти-ГЕРБ и анти-ДПС коалиция; При бъдещо правителство искат контрол върху МВР. | 12 |
По този начин към момента излиза, че единствената възможна основа за твърдо парламентарно мнозинство в 51-ото Народно събрание (ако то се запази в този си състав и не се стигне до касиране на вота), е комбинация от гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и "Има такъв народ" (общо 124 народни представители).
Във всички останали комбинации има поне една политическа сила, която заявява категорично, че не иска да се коалира или да управлява с някоя от останалите.
Но дори този последен сценарий за сформиране на мнозинство става все по-малко и по-малко вероятен, напук на всички приказки как партиите искат да сформират редовно правителство.
Причината е проста - още преди да са седнали на масата за преговори, играчите не спират да се заяждат помежду си.
Политическите сили все още не са се отървали от предизборното говорене и използват все още по-нападателни и агресивни думи една спрямо друга.
ПП-ДБ продължават да говорят за това как Бойко Борисов е зависим от Делян Пеевски, намеквайки за някакви "стари прегрешения", с които лидерът на "Ново начало" държи председателя на ГЕРБ. Нещо повече, лидерът на "Продължаваме промяната" Кирил Петков дори заяви в прав текст, че пред посланици Бойко Борисов е заявявал, че иска да управлява заедно с Пеевски.
Самата декларация за "санитарния кордон" около лидера на "ДПС - Ново начало" беше формулирана така, че да постави ГЕРБ-СДС в позиция да се оправдават за отношенията си с това крило на ДПС.
От своя страна ГЕРБ твърдят, че декларацията на градските демократи е "политически инфантилна" и противоречи на всички практики в демокрацията - вторият да поставя ултиматуми на първия, още преди да са започнали преговорите.
Оттам не се свенят да напомнят на ПП-ДБ и факта, че ГЕРБ спечелиха изборите с близо двойна преднина, а това означава нещо. Борисов и компания също така цялостно критикуват коалицията на градските демократи, че "минира" бъдещия преговорен процес.
Ясно е, че двете политически сили си нямат никакво доверие помежду си и мислят, че другите са готови да ги прецакат в първия удобен момент (което най-вероятно е така).
Между тях има натрупано напрежение още отпреди провала на "сглобката".
За ПП-ДБ трите мандата на Бойко Борисов като премиер са символ на корупция и злоупотреби с власт, следствието от които се вижда в случаи като с Пепи Еврото и Мартин Божанов - Нотариуса, както и в много други от миналото.
ГЕРБ пък все още не могат да простят ареста на Бойко Борисов по време на кабинета "Кирил Петков" през март 2022 г. Отвъд това в партията се дразнят дълбоко на високомерното отношение, което ПП-ДБ проявяват към тях, включително да отказват да ги третират като равноправен партньор, въпреки че ГЕРБ показват по-добри резултати на избори.
И това е ситуацията, без дори към нея да се добави кипящото гърне от емоции, претенции и остра неприязън, което представлява "Има такъв народ".
Лесният (и най-вероятен поне от сегашна гледна точка) сценарий е да се продължи по същата линия, както досега - остри изказвания, демонстрации на недоверие и нехаресване.
И в крайна сметка да се стигне до провал на преговорите, преди те изобщо да са започнали. Това е сигурното поведение за партиите - не излизат от досегашното си русло, държат се по обичайния начин и постигат обичайните резултати.
Минусът - България остава без ясна законодателна власт в края на годината, когато трябва да се гласуват редица важни закони, включително Държавния бюджет за 2025 г. и останалите промени по Плана за възстановяване и устойчивост, без които България ще загуби 1,4 млрд. лева от сегашния транш.
Бизнесът отдавна е заявил, че това, от което има нужда, е политическа стабилност. Такава няма от години, а някои международни компании започват да се оглеждат за други дестинации.
Добавете към това и притесненията покрай намалените прогнози на МВФ за растежа на българската икономика за тази и следващата година. Картинката съвсем не изглежда оптимистично.
Всички тези фактори, както и редица други по-малки, поставят на преден план нуждата от редовно правителство и що-годе стабилно управление.
Това обаче изисква по-трудния път за партиите. Да излязат от обичайните си пози и поведение и да помислят за нещо повече от това как да не ядосат най-крайните фракции от твърдите си електорати.
Може да звучи странно, но ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ИТН имат достатъчно общи точки, най-малкото за да започнат разговор за мнозинство.
Напълно логично е ГЕРБ да искат шефът на парламента да е от тяхната група, при условие, че имат близо двойно повече депутати от втория. За тях е важно ПП-ДБ да признаят този факт като знак на добра воля, тъй като ще даде на хората на Борисов сигурността, че градските демократи ще ги третират като политически партньор, а не като ходещ символ на всичко нередно в държавата (както обикновено).
От друга страна, за ПП-ДБ е наистина важно ГЕРБ и Борисов да се разграничат от Делян Пеевски.
Първо, по този начин си гарантират, че първата политическа сила няма да се опита да им изиграе някакъв византийски номер. Второ - ще им даде основа, върху която да се обърнат към собствените си по-крайни избиратели и да оправдаят това събиране с ГЕРБ. И не на последно място - ще покаже знак на добра воля от самите ГЕРБ, че са готови наистина да работят с ПП-ДБ и да проявят уважение.
Нито една от двете политически сили до момента не е казала нищо срещу искането на "Има такъв народ" за ревизия върху избирателните списъци и прочистването им от "мъртви души". Това може да стане част от по-големи реформи в Изборния кодекс за подсигуряване на по-голяма стабилност след избори.
ГЕРБ колкото и да се бият по гърдите, че са първи, трябва да се съобразят с това, че не им достигат над 50 депутати за мнозинство и няма кой знае какви опции пред тях в момента. И да се заслушат в идеите на другите може да не е чак толкова лошо.
ПП-ДБ пък трябва да преглътнат факта, че нямат кой знае колко възможни варианти за партньори във властта. Съответно трябва да изберат кое им е по-важното - да си прокарат обещанията като закони, или да продължат да упорстват на принципна основа и да останат в опозиция, докато държавата скача от избори в избори.
Ключовото в случая е да се подходи с по-малко емоция и повече трезва мисъл. С желание за компромиси, а не с първосигнални реакции и опити да се пази лице.
И колкото и парадоксално да звучи на фона на последните сигурно над 10 години от политическия живот у нас - с взаимно уважение между политически сили, които представляват стотици хиляди българи.
Разбира се, и с мисъл за по-голямата картина, в която партиите трябва наистина да се фокусират върху запазването на България, българската икономика и цивилизационния път, който страната ни е избрала - на свободна европейска държава.
