За Тери Гилиъм - режисьор, сценарист и един от членовете на легендарната комедийна група "Монти Пайтън" - твърдението, че белите мъже са родени с привилегии е "твърде опростено" и това не му харесва.
В свое ново интервю за The Independent Гилиъм споделя, че е уморен като бял мъж да бъде обвиняван за всичко, което е нередно на този свят. И вдигайки ръце, допълва: "Не бях аз!".
Режисьорът на "Човекът, който уби Дон Кихот" (The Man Who Killed Don Quixote) с Адам Драйвър и Джонатан Прайс споделя още от вижданията си пред интервюиращата. Като например, че някои от жените, които днес се оплакват от сексуален тормоз, някога са взели решение, за което са знаели, че ще помогне на кариерите им.
Или това, че в днешно време хората не виждат забавната страна на нещата и постоянно търсят причина да се чувстват обидени. Дава пример с изказването му от предни интервюта (което отново припомня), че вече се определя като "чернокожа лесбийка", което някои отново са приели за обидно.
Най-спорни обаче се оказват именно изказванията на 79-годишния сценарист и режисьор за кампанията #MeToo, която определя като "лов на вещици". Мнение, което вече беше осъдено не само от коментиращи, но и от няколко издания, както и от самата интервюираща от Independent.
"Наистина чувствам, че има много хора, свестни хора, или умерено дразнещи хора, които биват смазвани. Това е погрешно. Не харесвам манталитета на тълпата", коментира Гилиъм за случващото се около вълната от обвинения в сексуален тормоз, която започна през 2017 г. и продължава и до днес.
"Те са били амбициозни, възрастни хора", казва режисьорът за много от жертвите на #MeToo, оплакали се впоследствие от тормоз.
Гилиъм посочва, че хора като Харви Уайнстийн наистина са оставили зад себе си жертви, но "Холивуд е пълен с много амбициозни хора, които са възрастни и които имат право на избор". С което вероятно намеква, че някои от жените, които днес се оплакват от тормоза, някога съзнателно са се съгласили с част от него в името на кариерите си.
Гилиъм обаче не защитава Уайнстийн - напротив, ясно заявява: "Мразя Харви". Посочва, че му се е налагало да работи с него и знае за тормоза, но не иска да се говори така за всички мъже.
За комика реалността е такава, че когато имаш власт, не поемаш отговорност за тормоза над останалите, а вместо това се наслаждаваш на тази власт.
Дава пример с филма Fisher King (1991 г.), като обяснява, че там двамата продуценти са били жени. Едната е била наистина добра в работата си, а другата, по думите на режисьора, е били "невротична кучка". "Не ставаше дума за пола им. Ставаше дума за позицията на властимащ и как хората използват [тази власт]", обяснява Гилиъм.
"Въпросът е, че правиш избори. Мога да ви разкажа за една много добре позната актриса, която дойде при мен и каза: "Какво трябва да направя, за да участвам в твой филм, Тери?". Не мога да разбера защо хората се държат така, сякаш това не се случва, откакто има хора с власт", чуди се режисьорът.
"В ерата на #MeToo, ето едно момиче, което поема отговорност за състоянието си", казва той за героинята Анхелика от "Мъжът, който уби Дон Кихот". Във филма тя едва 15-годишна се снима в студентски филм заради обещанията да стане звезда. Години по-късно тези обещания не са станали реалност, а Анхелика работи като модел и ескорт.
"Каквото и да се е случило с живота на този персонаж, тя не обвинява никого. Живеем във времена, където винаги има някой, който е виновен за провалите ти, и това не ми харесва. Иска ми се хората да поемат отговорност, а не постоянно да сочат с пръст към някой друг с думите: "Ти ми съсипа живота", обяснява Гилиъм.
Признава обаче, че много от обвиненията срещу властимащи мъже, отправени от жени, са истина. Това, което не му харесва, е, грешното според него разбиране, че в тази "толкова важна тема" не може да се открие нищо хумористично. Посочва, че не разбира защо днес всички толкова много искат да се почувстват обидени от хумора.
Дава пример и с това, че е имало обидени от изказването му, че вече се самоопределя като "чернокожа лесбийка".
То е породено от цялата кампания за това белият мъж да бъде изкаран привилегирован и виновен за всяка нередност. Режисьорът казва, че не може да понася "опростеното, племенно поведение, през което преминаваме в момента".
"Говоря за това да съм мъж, обвиняван за всичко погрешно на този свят, защото съм с бял цвят на кожата. Така че по-добре да не съм мъж. По-добре да не съм бял. ОК, след като не откривам мъжете сексуално привличащи ме, би следвало да съм лесбийка. Какво друго мога да бъда? Харесвам момичета. Това са просто логически стъпки", обяснява Гилиъм.
И продължава с разсъжденията си, че ако провериш в Google името "Гилиъм", мнозинството резултати са за тъмнокожи хора, така че по думите му той може би е "наполовина чернокож", просто не му личи. Допълва обаче, че не харесва определенията "черен или бял", поради което може да се опише и като "меланиново-светъл от мъжки пол".
"Аз съм "за" многообразието повече от всички, но многообразие в начина, по който мислиш за света", обяснява Гилиъм. Казва, че някои хора вероятно няма да са доволни от това му изказване, но за него няма проблем.
Неговият призив? Да се забавляваме и да се наслаждаваме на живота, защото той е "фантастичен, чудесен и толкова сложен". След това интервю обаче на критиците му вероятно ще им е още по-трудно да послушат неговия съвет.
5 deowin | 06.01.202023:42 "Конкретно, например, определено съществуват ненулев брой бели хетеросексуални мъже, които не се чувстват лично обвинени от "неолибералфеминизма" (каквото и да си искал да кажеш с това). Например аз." ----------------------------- А, не бързай. Ще те обвинят и теб. Споко, не бери грижа.
Преди години като проповедник в един университетски град, ме интервюира една журналистка. След интервюто в неформален разговор, тя ме попита, Защо Бог избра да се яви като (бял) мъж на хората, защо не като жена например? Отговорът е лесен, първо Бог е суверенен и не дължи обяснение на никого, второ Той ни създаде по свой образ и подобие. Историята в Битие е далеч по-реална отколкото си представят мнозинството със светско образование. През последните десетилетия и особено от началото на ХХІ век, наблюдаваме изпълнение на библейските пророчества за издигането на духа на антихрист. Те могат да се проявяват в обвинение на божият образ - белия мъж като такъв, за всички грехове и неудачи на човечеството. Могат и да опитат да окарикатурят венеца на творението - чрез опити за смяна на пола индиректно обвинявайки Бог, че е "опаковал" душата (им) в неправилното тяло. Не оправдавам никого, напротив всеки си носи отговорността, пред себе си, близките, обществото, законите, историята и .... Господ, но когато гледаш съчицата в окото на другия, обикновено пропускаш гредата в своето око
Ако има нещо положително, то е че пона от някои хора се осъзнава ясно, че жертвите на тия кинаджии дето ги погнаха, не са жените които са спали с тях за да станат известни актриси, а техните жертви са всички жени дето са отказали да спят с тях и съответно не са танали такива известни актриси
explorer | 07.01.202010:34 "...тя ме попита, Защо Бог избра да се яви като (бял) мъж на хората..." ____________________ На кои хора се е "явил" (като бял мъж)?
"Уморих се като бял мъж да бъда обвиняван за всичко нередно на този свят" ------------------------------------------------------------------------------------------------------- Освен всичко друго, въпросът е многопластов и излиза далеч извън темата за "миту", "минот" и феминизма и прочие и е резултат от един налаган от медиите и политици процес който протича много отдавна в така наречените "западни страни". Аз не съм историк, но се интересувам от история и знам, че Европа, през хилядолетията е преминала през глад, чумни епидемии, изключително жестоки войни и човеконенавистни политически режими. Аз, обаче, не съм срещал нито един случай в историята - някой африканец или азиатец да се е трогнал за това как живеят европейците. И съм сигурен, че и ако утре някоя държава в Европа попадне под игото на някакъв кървав режим и хората започнат да страдат от насилие и глад - нито един жител на Африка няма да се трогне от това. Обаче, моето собствено общество, моята собствена цивилизация - постоянно и постоянно ми набива в главата, че на мен трябва да ми пука, че някой някъде бил гладен, кой кокво си режел, какво къде си завирал, че биел жена си, че той е толкова тъп, че сам си измира лидери дето го провят на маймуна и прочие и прочие. Аз съм бял и това , разбираш ли, е някак си мой проблем..
Оби, един от преките ученици на Господ - Йоан казва: "У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха. а на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога."
Експи, и от това следва да разбирам, че е бял мъж? А дали Йоан не е казал - "...а на ония, които Я приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Нейното име..."?
Объркан съм. Никога няма да намеря оправдание за сексуално насилие. Но си мисля, че ако харесвам някоя дама и след вечеря и бар, в два след полунощ я поканя в хотелската ми стая за да й покажа моята колекция от старонемски гравюри и тя ме придружи, въпросът за съгласието ще е намерил отговор. За мен. Защото е възможно един мъж да е наистина колекционер на старонемски гравюри и да поиска да ги покаже на една дама. Възможно е, макар и слабо вероятно. Обаче едно лице от женски пол над осемнадесет, да приеме покана след полунощ за разглеждане на гравюри в хотелската стая на някой мъж, ми се струва да е нито вероятно, нито възможно. Предполагам, че е възможно тези думи да са обидни и да се възприемат като словоблудство на някой шовинистичен нерез и краен мачист. А исках просто да припомня една стара максима: “Там, където свършва здравия разум, там свършва и правото, защото не може да има въздаване на справедливост, ако тя не е осветена от разума.”