"Искрено стремейки се към международен мир, основан на справедливост и ред, японският народ завинаги се отказва от войната ката суверенно право на нацията, както и от заплахата или употребата на сила като средство за уреждане на международни спорове".
Това е част от прочутия пацифистки член 9 на Конституцията на Япония, който в първоначалния си замисъл цели пълно изключване на страната от участие във война, особено извън собствената ѝ територия.
Той допълва, че няма да бъдат поддържани сухопътни, морски и военновъздушни сили, както и друг военен потенциал, а правото на държавата да води война няма да бъде признавано.
Годината е 1947-ма, Япония е победена, капитулирала, окупирана от САЩ и в руини след Втората световна война и две атомни бомби. Текстът е логичен на този фон, а в следващите десетилетия страната преживява икономическо чудо.
През годините от тогава желанието за ревизия на Конституцията постепенно расте. Макар че текстът не е променян, в тълкуванието му се допускат "компромиси" - Япония има армия - т.нар. Сили за самоотбрана, които нямат право да водят офанзивна война, но са модерна и добре организирана военна отбранителна структура.
През 2014 г. консервативният премиер Шиндзо Абе опитва да разшири тълкуванието на конституционния текст, а през цялото си управление води промилитаристична политика за разширение на правомощията на Силите за самоотбрана и на военните възможности на Япония.
По това време са приети и промени, които и без конституционна поправка променят тълкуването и прилагането на основния закон.
С тях се приема, че Япония може да използва сила в случаи, когато е застрашено самото ѝ съществуване - дори и без да е нападната директно - и позволява колективна самозащита.
Опитът на Абе за директна ревизия на конституцията обаче не успява. В Япония все още има силна пацифистична нагласа, а процедурата за промяна на основния закон изисква мнозинство от две трети и в двете камари на парламента плюс одобрение на национален референдум.
Сега премиер е идеологическата наследница на Абе - ултраконсервативната и милитаристично настроена Санае Такаичи, и курсът на военната политиката на страната излиза все повече от пацифисткия коловоз.
Последната стъпка в това отношение беше решението на японското правителство отпреди дни да облекчи правилата за износ на оръжие, наложени преди десетилетия. Промяната проправя път за продажба на смъртоносно оръжие в чужбина и на практика означава, че Страната на изгряващото слънце се появява на международния пазар на отбранителната индустрия. Само допреди дни въздържането от тази търговия беше част от самоограниченията, наложени от Япония в духа на антимилитаризма от конституцията.
Мотивът на Такаичи е, че подобна промяна ще позволи на страната да укрепи отбраната си, но също ще стимулира националната оръжейна промишленост, а оттам ще бъде и двигател за икономически ръст.
Още преди тя да оглави кабинета, Япония започна да увеличава военните си разходи ежегодно, а тази година беше одобрен рекорден бюджет за отбрана. Страната освен това планира да купува и разработва нови оръжейни системи, включително далекобойни ракети.
Първата от тях вече беше разположена в армейски лагер в югозападната част на страната в края на март. Ракетата е противокорабна и има обсег от 1000 км - достатъчен, за да достигне Китай.
Самата Такаичи обаче направи коментар, който не просто доведе до дипломатически скандал с Пекин, но и е показателен за новата отбранителна политика на страната ѝ. През 2025 г. тя обяви, че ако Китай атакува Тайван, това може да се счита за "ситуация, която заплашва оцеляването на Япония". Това е въведен във времето на Шиндзо Абе термин, който позволява да бъдат разполагани Силите за самоотбрана, т.е. евентуален военен отговор от Токио.
И не на последно място - подобно на ментора си Абе, Санае Такаичи настоява за преразглеждане на пацифитския член 9 от Конституцията.
Със съседи като Китай и Северна Корея Япония едва ли би могла да се придържа толкова буквално към конституцията както преди 80 години, а и светът отвъд тази част на Азия също не е особено сигурен.
Токио обаче има и вътрешен проблем - все още силните антимилитаристичните нагласи на собственото ѝ население.
36 000 души се събраха на последния протест пред парламента в Токио срещу желанието на управляващите за промяна на пацифисткия текст в конституцията. Демонстрации се организират всеки месец, и тази през април е най-масовата. Сериозна част от протестиращите са млади хора, родени много след събитията, наложили мирния обрат в политиката на иначе изключително агресивната по време на Втората световна война Япония.
Макар че Такаичи настоява за промяна в Конституцията, засега не е ясно каква точно ще е тя. Най-често се говори за не толкова драстична промяна като например отмяна на чл 9, а за текст, с който официално да бъде признат статутът на Силите за самоотбрана. Това обаче според някои критици на поправките би могло да бъде и обезсилване на този член.
Амбицията на Такаичи е до една година да има конкретно предложение за поправка, като тя беше сериозно засилена от изборния триумф на нейната Либерално-демократична партия (ЛДП) на изборите за Долната камара на парламента през февруари. Тогава ЛДП спечели достатъчно места, за да си осигури мнозинство от две трети, което е нужно за промени в Конституцията.
Такова е нужно и в Горната камара, където ЛДП няма такова представителство и трябва да разчита на опозицията.
Освен това промяната трябва да бъде одобрена от референдум, а общественото мнение в Япония е разделено по въпроса. Организираните от различни медии анкети в последните години обаче сочат над 50 на сто подкрепа за промяна в Конституцията, като делът на подкрепящите плавно расте.
Много от хората обаче смятат, че с ревизията и дебата около нея не бива да се прибързва и значителна част от обществото предпочита премерен и внимателен процес. Което звучи напълно логично.
