Дуа Липа може да е много секси, но май няма добра концепция за време.
25-годишната британска певица наскоро публикува в Twitter две свои снимки, на които е малко сладко дете с къси плитчици, което се опитва да си сложи перленото червило на мама. Кадрите са придружени с думите "КАК ЗАПОЧНАХ ДЕСЕТИЛЕТИЕТО".
Феновете й веднага се изредиха любезно да й обясняват, че колкото и да я обичат, тя е доста глупава.
"Госпожице, вие сте родена през 1995 г., което означава, че през 2010 г. сте била на 15 години, тоест в началото на десетилетието", информира един потребител и завършва с две емоджита - сърчице и разплакано човече. "Момиче, знаеш ли какво е десетилетие?", пита друг. "Наблягайте на училището, деца", подмята трети.
Всички те се обръщат към певицата с умилението, с което хората се обръщат към любима, но доста разсеяна приятелка. "Да, тя е глупава и е зле с математиката, точно както всички нас", е всеобщото послание.
Феновете на Дуа Липа не са единствените с подобен начин на мислене. Миналата седмица Ариана Гранде пусна своя снимка с огромно яке, като под него изглеждаше така, сякаш няма нищо друго, освен бельо. Почитателите й копираха кадъра от Instagram и го пренесоха в Twitter с въпроса "Тя тъпа ли е????".
Въпросът не търпи отлагане, сякаш ядосана майка разпитва своята тийнейджърка с думите "Млада госпожице, няма да излезете с тази къса пола!".
Когато фенка на ирландския певец Найъл Хоран споделя суперреалистичен негов портрет в профила си в социалните мрежи, изпълнителят отговаря паникьосано кой е този и какво прави в неговия Twitter. "Тя го е нарисувала за тебе, глупако", уточнява друг последовател в интернет.
Можете да казвате такива неща, само ако сте фен. В противен случай е строго недопустимо.
Обидите са просто нова степен на привързване на почитателите към идолите им. Те обичат да наричат любимите си изпълнителни и актьори "клоуни" и "глупаци", когато усетят, че се привързват твърде много, независимо дали това означава, че харчат твърде много пари, или пропиляват часовете си за писане на домашни в зяпане на нечии снимки.
Така се случва и когато очакват настървено нечий нов сингъл, който в крайна сметка се отлага напред във времето, въпреки че те са убедени, че според шифрираните послания излиза точно тази седмица. Всичко това е част от поддържането на въображаема (или понякога съвсем реална) близост.
"За тъпанар ли ме смятате", казва тийнейджърския идол Хари Стайлс, точно както го правят много подрастващи с надеждата отговорът да е "не".
През октомври тази година Стайлс пуска тениски, които промотират първия му сингъл от новия му албум, а един почитател пише "Той какво си въобразява, че ще се превърна в негова ходеща реклама ли?... Защото ще направя точно това". Накрая има хаштаг #АзСиКупих и емоджи-клоун.
Да осъзнаят колко глупаво изглеждат в крайното си обожание е нещо обичайно за истинските фенове.
Затова те се надсмиват както над себе си, така и над фаворитите си. Поведението не отговаря на стереотипа какъв е стандартният фен и е непонятно за страничния наблюдател, който очаква само сляпо обожание. Но има нещо готино и забавно в това да наречеш някого, когото обожаваш, "идиот".
А и така почитателите се противопоставят на обичайните схващания за феновете и как те говорят. Разбирането, че последователите на дадена знаменитост са свръхсериозни през цялото време и не се замислят и за секунда, е опровергано от критиките, които същите тези фенове отправят понякога.
Критиците отдавна се страхуват от фенщината и нейната емоционална мощ.
"Ню Йорк Таймс" например посочва фенщината като едно от явленията на изминаващото десетилетие, като отбелязва, че "лошите почитатели" засенчват "добрите". Авторите дори се притесняват дали това явление не е "също толкова токсично, колкото политиката".
"Музикалните фенове са извън всякакъв контрол", отбелязват пък от "Слейт" и посочват десетките случаи, в които онлайн последователите изведнъж се превръщат в лавина от дигитални насилници. Все пак повечето критици пишат по-малко от няколко минути след пускането на даден статус, което означава, че следват приоритетно тези звезди.
Специалистите смятат, че почитателите са склонни да обижат себе си и героите си в моменти, в които фенщината им се променя в хода на живота им. Почитателите на Брус Спрингстийн например доказват, че едни и същи хора коментират и критикуват различни текстове в различни периоди на певеца. Но едно е сигурно - ако не им допада нещо, те си казват.
И все пак последната мода в Twitter е да пишеш статуси като "К*чките не могат да научат за изпита си, но помнят всички текстове на One Direction... и тази к*чка съм аз" или "К*чките стоят будни до 5 сутринта и плачат за Том Холанд... и тази к*чка съм аз". Същите тези "к*чки, клоуни и глупаци" плащат за чанти, на които пише "One Direction съсипаха живота ми".
Да критикуваш нещо означава, че го приемаш сериозно.
Означава, че го познаваш в дълбочина - нещо, в което феновете са по-добри, отколкото им се признава. Затова и феновете, които наричат любимите си звезди "глупаци", всъщност са най-отдадените фенове.
