Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Поезия за изнасилване, песни за изнасилване... Някои мислят, че Тил Линдеман вече прекалява

За вокалиста на Rammstein това е просто изкуство. Не всички обаче са съгласни Снимка: Facebook, Lindemann
За вокалиста на Rammstein това е просто изкуство. Не всички обаче са съгласни

За Тил Линдеман скандалът е форма на съществуване. В последните години вокалистът на Rammstein все повече залага на шокиращото и полемичното в творчеството си и в публичната си персона.

След като се разбра, че той все пак не е заразен с коронавируса, а просто е изкарал лека пневмония, сега Линдеман отново влезе в новините и в социалните мрежи в Германия - този път с публикуването на неговата стихосбирка "100 поеми". Посветена на свободата на изкуството, цензурата и творческите пътешествия, тя поставя доста актуално въпроса "Има ли нужда някъде действително да теглим чертата на приемливото".

Основен повод за гневните коментари и критиките към Линдеман е стихотворението "Докато спиш", посветено на тръпката от изнасилването.

В текста на стихотворението Линдеман описва фантазия (надяваме се) за изнасилване на жена в безпомощно състояние, на която преди това е сипал наркотичното, упойващо вещество рохипнол в питието.

Идеята на много от стихотворенията гравитира около удоволствията, които един мъж може да си достави, и идеята изнасилване да попада в тази категория е притеснителна за мнозина.

Критиките в Twitter и от различни германски медии не закъсняха, повдигайки въпроса за това дали под маската на изкуството трябва да минават всякакви послания.

"Възхваляващото изнасилванията стихотворение на Линдеман за пореден път показва, че сексизмът, сексуалното насилие и културата на изнасилване не се срещат само в хип-хопа. Чудя се, че хората оправдават тези неща със свободата на изкуството, развлеченията и лирическото аз!", се казва в един от острите коментари в социалните мрежи.

Именно това обаче е защитната стратегия на издателите на "100 поеми" - изд. Kiepenheuer & Witsch. Още с първите критики оттам публикуваха официално изявление, в което застават зад книгата.

"Моралното възмущение върху текста на това стихотворение се основава на объркване на измисления оратор, така нареченото "лирическо Аз", със самия автор Тил Линдеман. Разликата между лирическото его и автор е съществена за всяко четене на поезия и литература като цяло и се отнася за всички стихотворения в жанра на поезията изобщо", пише Хелге Малхов, директор на Kiepenheuer & Witsch.

Той също така се позовава на свободата на изкуството и на многобройните примери в световната литература за описание на злото като протагонист.

"Фактът, че процесът, изобразен в стихотворението, е дълбоко укорим от морална гледна точка, трябва да се разглежда като нещо отделно и да не позволява персонални атаки срещу автора", пише още Малхов.

Когато обаче става въпрос специално за Тил Линдеман, нещата стават една идея по-сложни.

Снимка: Facebook, Lindemann

Свободата на изразяването в изкуството е нещо, с което Линдеман отдавна се заиграва, още от ранните неща на Rammstein, а в последните няколко години сексът и сексуалното насилие започват да се превръщат в нещо като доминиращ мотив, особено ако човек погледне личния му проект с Петер Тегтгрен (по-известен у нас като "Пешо от Hypocrisy") - Lindemann.

В последните песни на групата и клиповете към тях все по-масирано се наблюдава моментът със сексуалното експлоатиране на жени, включително и сцени на художествено изнасилване.

Нещо повече, последният клип на Lindemann - Till The End, е откровена хардкор порнография с всички прилежащи на това елементи, включително кръв, удари и съвсем истински секс.

Парчето и клипът към него доведоха до доста остри реакции, както в родната на Линдеман Германия, така и в Русия, където видеото е заснето. Феминистки организации от страната дори поискаха концертът на Lindemann в Новосибирск да бъде отменен.

"Важно е фокусът на общественото внимание да бъде насочен не към жените, пострадали от действията на Линдеман, а към истинския виновник за ситуацията, който е използвал свои почитателки за сексуална експлоатация, пиар, снимане и разпространение на порнография", се казва в отворено писмо на феминистките до кмета на града.

Според тях е недопустимо публиката да бъде заливана с насилие и да се прави пиар чрез порнография. И призоваха към бойкот на всички концерти на Линдеман, както и да му бъде потърсена отговорност.

Самият Тил не се меси в споровете за моралността на неговите творби - били те музикални, или поетични.

Неговият публичен образ се гради на скандалното, мрачното и перверзното. И колкото повече хора се гневят на поезията му, толкова по-добре за него самия.

А ето и един доста груб превод на "Докато спиш" (ритъмът и римуването не са запазени за сметка на буквалното значение): 

"Обичам да спя с теб, докато спиш. Докато въобще не се движиш.

Устата е отворена, очите са затворени. Цялото тяло е в покой.

Мога да те докосвам навсякъде. Обичам да спя с теб, докато сънуваш.

И точно така трябва да бъде (така е, забавно е).

Малко рофинол във виното (малко рофинол в чашата).

Не можеш да се движиш повече. А ти спиш, това е благословия."

Най-коментирани

Най-четените