Електрическият предпазител, разговорно наричан "бушон", е устройство, чиято задача е да предпазва различни уреди и електрически вериги от претоварване и повреди.
Това става по два различни начина в зависимост от типа на бушона. Ако е такъв със стопяема жичка, при по-голям ток тази жичка изгаря и веригата се прекъсва. При другия тип - автоматичните предпазители (бушони), има биметална пластинка, която временно прекъсва веригата при по-голям ток.
"Бушон" в политика е онази личност, която при избухването на скандал, бива "пожертвана", за да се спасят "уредите" (важните личности в партията/кабинета) или цялата верига (партията/кабинета).
Това става чрез оставка, която нарочената за "бушон" личност най-често подава сама и "доброволно", без натиск. Отива при ръководителя на правителството или партийния лидер и саможертвено поема отговорността за даден проблем – официално "защото така е морално", но всъщност защото е за доброто на партията/правителството. Понякога е възможно "бушонът" дори да не е пряко отговорен за конкретния казус, но просто някой друг трябва да бъде предпазен.
Правителството (партията) е пуснало кръв, апетитът на тълпата е разбуден и тя трябва да бъде нахранена с нечия кариера.
Макар че "кариера" е твърде силно казано. През годините сме се нагледали на изгарянето на редица политически "бушони", на които след това веднага биват намерени нови постове, понякога дори в същата структура (около катастрофата край Своге регионалният министър Николай Нанков просто свали едно "ниво" и стана зам.-министър в същото ведомство). Така реално гори не цялата кариера на нарочената личност, а просто постът, който той/тя е заемал до момента.
Този подход обаче е привилегия за "важните хора". А онези, които са изчерпали своя потенциал или доверието на лидера, или просто са по-надолу по веригата биват отпратени с пожелания за успех в бъдещите начинания. Много вероятно е никога повече да не чуем за тях.
Случаят с Цецка Цачева едва ли ще е такъв, тъй като тя без съмнение попада в списъка с "важните хора" в ГЕРБ. Цачева е с партията почти от самото й начало. Беше общински съветник в Плевен, после стана депутат и председателстваше две Народни събрания.
После се оказа удобният избор на ГЕРБ за жертвено агне за президентските избори през 2016-а. Вместо да изкарат тежката артилерия срещу БСП и номинацията на Румен Радев, ГЕРБ се заиграха с идеята за "майка на нацията". Цачева, вярна на партията, се впусна с готовност в тази почти обречена кауза, но в крайна сметка не успя да осинови целия български народ. Може да приемем това за първото гръмване на "бушона".
Когато обаче си от важните, винаги има втори шанс. На последвалите парламентарни избори тя отново беше кандидат за депутат от Плевен, но я спънаха пустите преференции. Въпреки това място за нея се намери и тя стана правосъден министър в кабинета "Борисов 3".
От поста не успяха да я бутнат нито дебатите около мизерните условия в българските затвори, нито протестите на надзирателите, нито срива на Търговския регистър, нито ниския рейтинг (когато си "важен", не е важно колко те харесва народът)… До оставката й не се стигна дори покрай епидемията от абсурдни бягства от затвора.
При последния случай изгърмяха други "бушони" – самата Цачева по разпореждане на Борисов поиска оставките на директора на Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" Свилен Цветанов и на началника на Софийския затвор Петър Кръстев.
Но ето, че редът на Цачева отново дойде. Тя вече няма да е министър не заради проблемите в правосъдния сектор и липсата на решения, а заради изгодно закупено жилище.
Казус, който води до повдигане на вежди и съмнения за някакъв вид корупция, но същевременно трудно може да се нарече по-значим от всички трусове през последните две години до епицентъра на които беше правосъдното министерство. Още повече, че проверките на КПКОНПИ за това има ли реално нарушение при сделките около евтините апартаменти на хора от ГЕРБ започна едва вчера.
Управляващите обаче решиха, че натрупалото се напрежение трябва да се разсее по добрия стар начин, особено когато сме толкова близо до евроизбори. Трябваше да гръмне "бушон" и тази чест се падна отново на Цачева. Тя самата твърди, че не е имало натиск да подава оставка. Естествено, когато сам си готов да направиш необходимото за партията/правителството, няма нужда някой да те притиска да го сториш. Може просто да ти каже, че е време.
Донякъде Цачева е логичен избор. Зам.-министърът на спорта Ваня Колева, чиято оставка Борисов поиска малко след като прие тази на Цачева, е твърде надолу по веригата. Ако само тя си беше отишла, гладът на публиката нямаше да бъде заситен.
Другите замесени в казуса - Вежди Рашидов и Цветан Цветанов, не са на министерски позиции и номерът "оставка от едното, за да го пратим на друго" при тях не върви. И ето как Цачева остана най-добрият избор - смело пристъпи в премиерския кабинет, за да "постъпи морално" и да поеме отговорност за това, че е видяла потенциала в изкопа на бъдещ строеж.
При това само ден след като сама поиска разследване от КПКОНПИ и прокуратурата, което да докаже, че не е извършила нарушение при покупката на апартамента си на улица "Юрий Гагарин", и три дни след като бранеше условията по покупката му в ефира на "Лице в лице".
Но в крайна сметка трябва да бъдат спасени по-важните уреди.
Няма смисъл да се чудим какъв "бушон" е Цачева – дали с медна жичка или автоматичен. Все пак тя е от "важните хора". Така по-големият въпрос е какъв ще е следващият управленски пост, който ще получи.
Зам.-министър на правосъдието, може би?
